Решение № 807 от 11.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Н. В. Ш., с която обжалват решение № 260 355 от 12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 5 471/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Л. В. Р. и Н. В. Ш. срещу В. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, б. Б, във вр. с чл. 25 от ЗЗД, за се прогласят за нищожни: завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. от 04.10.2005 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д.№ 12/05 г., о б щ per. № 10 324/20.08.2015 г.. по описа на Нотариус Д. С., per. № *** и вписано в Службата по вписванията с вх. per. № 59 394/12.09.2017 г., акт № 241, том X, дело № 42 556/17г. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш. от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 11/05 г., общ per. № 10 233/19.08.2015 г. по описа на Нотариус Д. С., per. № *** и описано в Службата по вписванията с вх. per. № 59 396/12.09.2017 г., акт № 240, дело № 42 548/17 г., като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. В. Р. и Н. В. Ш. да заплатят на В. Н. Ш. сумата от 6 585 лв., сторени деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалните законови разпоредби, липса на пълнота при изследване на доказателствения материал и необоснованост. Твърди, че от събраните по делото 1 доказателства по делото е установено, че Н. Л. Ш. и Н. А. Ш. са придобили по време на брака следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. „***“ № *, бл. *, квартал 218 и) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** 7, представляващ ателие № 1, находящ се на ет.8, бл. 104 с адрес: гр. София, бул. „***“ № 21, кв.218 и (3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 3, находящ се в партера на жилищен блок 104, с адрес: гр. София, бул. „***“ № 21, кв.218, както и че Н. Л. Ш. е починала на ******** г. и е оставила наследници по закон от първи ред съпруг Н. А. Ш. и двама синове В. Н. Ш. и В. Н. Ш., а Н.

А. Ш. е починал на ********г. и е оставил наследници по закон от първи ред двама синове В. Н. Ш. и В. Н. Ш.. Твърди, че В. Н. Ш. е починал на ******** г. и е оставил наследници по закон от първи ред дъщеря Л. В. Р. и син Н. В. Ш.. Твърди, че спорни между страните са въпросите относно действителността на направените два броя завещател ни разпореждания, а именно дали същите отговарят на изискванията на чл. 25 от Закона за наследството саморъчното завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него. Оспорва заключението на единичната СПЕ като твърди, че заключението на вещото лице е оспорено своевременно като немотивирано. Твърди, че в процесната експертиза вещото лице е посочило изводите, които е направило във връзка с поставената му задача, но не и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Посочено е наличие на съвпадащи признаци и различаващи се такива при извършване на сравнителното изследване на почерка, без обаче същите да бъдат обяснени и описани до степен да мотивират правилност и обоснованост на крайния извод на вещото лице. Твърди, че вещото лице е работило със сравнителни образци - документи, които не са представени и приети по делото по законоустановения начин, не фигурират в папката по делото и по никакъв начин не са възпроизведени в протокола от изследването, като ищецът е представил по делото сравнителни образци от подписите и почерка на Н. Ш. и Н. Ш., които образци обхващат сравнително голям период от време, от документи с нотариални заверки или подписи, положени пред официални институции, или иначе казано достоверен сравнителен материал, включително такъв обхващащ периода на подписите и почерците - обект на изследването, които не е изследван. Оспорва изводите на повторната СПЕ като твърди, че прави впечатление, че отново като сравнителен материал е използван представеният от ответника, включително и картички и снимки с неясни давност и автор, а документите, представени от ищеца и приети по делото не са използвани. Твърди, че след оспорване назначената комплексна експертиза същата е използвала същият сравнителен материал. Твърди, че в неврологичното становище към комплексната съдебно - почеркова експертиза е посочено, че при Паркинсоновата болест нарушенията в почерка се изразяват с т. нар. микрография написаните думи са много дребни, дори точковидни, понякога до степен, че не се разчитат, като характерно за изписването им в по-дълъг текст е това, че размерът им значително намалява към края на текста и са силно сгъстени и сбити на реда, като думите са разположени на малки разстояние една от друга, като с оглед установяването на заболяването вещото лице твърди, че към момента на подписване на завещанието е бил с 2 вече променен почерк в резултат на болестта. Твърди, че в обстоятелствената част на експертизата е посочено, че вещите лица са работили върху документи, които не фигурират в описа на документи, използвани като сравнителен материал, както и че при изготвянето на експертизата са използвани фрагменти от ръкописни текстове, като смята за недопустимо използването на фрагменти от документи, върху които вещите лица не твърдят да са работили, т.е. използвали като сравнителен образец. Твърди, че експертизите са работили върху документи, които са изготвени от повече от едно лице. Твърди, че съобразно казуалната практика на ВКС осигуряването на сравнителен материал е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието, а когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследването, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата, а следва страната, която оспорва сравнителния материал, да проведе насрещно доказване. Твърди, че такъв сравнителен материал е представен от страна на ищеца, включително и официални документи с нотариална заверка. С оглед на изложеното прави доказателствено искане искане за допускане на повторна тройна експертиза.

Твърди, че решението е немотивирано като в мотивите съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В тази връзка, смята, че мотивите на първоинстанционното решение са лаконични, неизчерпателни, не обхващат и не кореспондират със събрания и приет по делото доказателствен материал.

Твърди, че е налице ограничаване на правото на защита, тъй като съдът е дал срок за писмена защита, но е постановил решението си преди да изтече срока. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да уважите предявените от ищеца искове с правно основание чл.

42, б. „б“, във вр. с чл. 25 от ЗН, като се прогласят за нищожни завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш.. Претендира и разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата В. П. Ш. оспорва същата. Твърди, че същата е частично недопустима, а по същество и изцяло неоснователна, поради което моли да се потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно съдебно решение, както и претендира разноски. По отношение на допустимостта твърди, че считаме, че Н. В. Ш. не е активно легитимиран да обжалва решението в частта му, касаеща отхвърлянето на исковете на Л. В.

Р., поради което моли съда да я остави без разглеждане. По отношение на основателността на същата твърди, че е изцяло неоснователна, а постановеното решение е валиден, допустим, а в решаващите му мотиви (и като краен резултат) и правилен съдебен акт.

Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба, въззивникът - ищец е основал претенциите си за нищожност на процесиите завещателни разпореждания, като твърди, че „двете саморъчни завещания не са написани саморъчно от завещателите и не са подписани 3 от тях“. Твърди, че саморъчните завещания представляват частни диспозитивни документи и се ползват с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на тяхната автентичност. С оглед на направеното оспорване твърди, че предмет на доказване по делото е автентичността на завещанията (относно ръкописните текстове и подписите), като доказването на същата е разпределено в тежест на ответника (доверителят ни В. Н. Ш.).

Оспорва довода, че съдът не е обсъдил целия събран доказателствен материал, тъй като решението съдържа съображения по всички релевантни за спора въпроси, както и правилна оценка на относимите към решаването на делото доказателства. Обсъдени са и съответните защитни тези на страните. Развива доводи относно представените доказателства като сравнителен матирал, както и относно правилността на изводите на назначените експертизи.

Оспорва и наведеното твърдение, че съдът е нарушил правилата на чл. 236, ал.

2 от ГПК, като твърди, че развитите доводи са бланкетни. По отношение на наведеното твърдение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ГПК твърди, че дори и да е налице произнасяне на съда с решение преди изтичане на срока за писмена защита, то това не може да се счита за съществено нарушение, ако на страните е била дадена възможност да изложат своите тези и искания по съществото на спора. Твърди, че дори и в случая постановяването на съдебното решение да беше последващо срока за писмени защити, това не би променило крайните изводи и резултата от решението. Оспорва направеното доказателствено искане и поддържа всички развити доводи пред първоинстанционния съд.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 355 от 12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 5 471/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Л. В. Р. и Н.

В. Ш. срещу В. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, б. Б, във вр. с чл. 25 от ЗЗД, за се прогласят за нищожни: завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. от 04.10.2005 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д.№ 12/05 г., общ p e r. № 10 324/20.08.2015 г.. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и вписано в Службата по вписванията с вх. per. № 59 394/12.09.2017 г., акт № 241, том X, дело № 42 556/17г. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш. от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 11/05 г., общ per. № 10 233/19.08.2015 г. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и описано в Службата по вписванията с вх. p e r. № 59 396/12.09.2017 г., акт № 240, дело № 42 548/17 г., като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. В. Р. и Н. В. Ш. да заплатят на В. Н. Ш. сумата от 6 585 лв., сторени деловодни разноски.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че наследодателите Н. Л. Ш. и Н. А. Ш. са придобили по време на брака си следните 4 недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. „***“ № *, бл. *, квартал 218, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** 7, представляващ ателие № 1, находящ се на ет.8, бл. 104 с адрес: гр. София, бул. „***“ № 21, кв. 218 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 3, находящ се в партера на жилищен блок 104, с адрес: гр. София, бул. „***“ № 21, кв. 218.