Определение № 510 от 23.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. София, 22.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000600478 по описа за 2023 година образувано по частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против протоколно определение от 28.03.2023 г. по нохд № 343/23 г. на Софийски градски съд,/СГС/ НО, 28-ми състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С протестираното протоколно определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените в мотивната част на определението съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимите.

Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал прокурорът и на основание чл. 249, ал. 3 НПК го е протестирал. В протеста прокурорът е релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл. 248 НПК, изтъкнал е съображения, че на досъдебната фаза на наказателното производство, в частност при изготвянето на постановленията по чл. 219 от НПК и на обвинителния акт, не са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимите лица и е предложил определението да бъде отменено. Без да е посочено изрично какъв да е по-нататъшния ход на делото, ако определението бъде отменено, волята на прокурора сочи на явно искане делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното протоколно определение и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

В разпоредителното заседание, проведено на 28.03.2023 г. съдът, считайки за основателни възраженията на защитниците на тримата подсъдими, е установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Според съда, постановленията за привличане, приложени в т. 12 от ДП, не съответствали на изискванията на чл. 219, ал. 3 от НПК, тъй като в тях по вътрешно противоречив и недостатъчно ясен начин били посочени фактите, относими към съставомерен елемент от квалификацията на предявеното обвинение за извършени престъпления по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, предявени на тримата подсъдими, а именно относно съответното предикатно престъпление, чрез което било придобито имуществото, предмет на вмененото изпиране на пари. На второ място, съдът е приел, че посочените процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на постановленията за привличане, били пренесени в заключителната част на обвинителния акт, доколкото същата била идентична с предявените обвинения в постановленията за привличане. Допълнително съдът е счел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт били изложени и вътрешно противоречащи си фактически твърдения, които правели още по неясно обвинението, повдигнато със заключителната част на обвинителния акт. Съдът е установил и в обвинителния акт дефицит на яснота относно правната квалификация на предикатното престъпление, за което единствено било налице твърдението, че е извършено от свидетелката П. П., в качеството й на изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД.

Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.

Становището на съдебния състав на СГС се споделя от настоящата инстанция, защото кореспондира с трайно застъпеното в съдебната практика виждане относно значението на обвинителния акт като поставящ началото на съдебната фаза на процеса и нуждата от спазване на визираните в чл. 246 от НПК изисквания за неговата пригодност, а относно постановлението за привличане като обвиняем - като основен процесуален акт, поставящ началото и очертаващ рамките на самото обвинение. Съгласно трайната съдебна практика, правото на защита на подсъдимите е обусловено от правото им на информираност относно фактите, очертаващи обективната и субективната страна на инкриминираните деяния, които следва да са им надлежно предявени, за да могат те адекватно и пълноценно да се защитават срещу тях. В този смисъл, според ВКС, не може да има спор, че "изпирането на пари" представлява престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства чрез трансформацията на паричните потоци. Предпоставка за съществуване на изпиране на пари е винаги предходна общественоопасна дейност на определени субекти, в резултат на която се получават противоправни облаги с материален или нематериален характер, които чрез изпиране се трансформират в годен предмет на стопанския оборот и източник на законни доходи за лицето, изпрало парите. Тоест, винаги е налице т.н. "предикатно", първично престъпление или друго общественоопасно деяние, а предмет на престъплението "пране на пари" могат да бъдат единствено и само имущества, които са били предмет на 2 предходно престъпление или друго общественоопасно деяние, което няма характер на престъпление. Ето защо, годността на обвинителния акт, съответно на постановлението за привличане на лицето като обвиняем, е предпоставено от излагане на факти и относно това "предикатно" престъпление, защото без такива факти не може да стане ясно за подсъдимия, че произходът на придобитото имущество е престъпен, от какво престъпление то е придобито, респективно, знаел ли е подсъдимият за този престъпен произход. Не би могло да бъде споделено отразеното в протеста, че съдебният състав при СГС бил подценил обстоятелството, че в словесната част на постановленията по чл. 219 от НПК и в обвинителния акт било описано субективното отношение на всеки един от подсъдимите към предикатните деяния и пред държавното обвинение стояла единствено задачата в рамките на съдебната фаза на наказателното производство да докаже, че към момента на извършване на процесиите трансакции в съзнанието на всеки един от подсъдимите е имало основателно предположение, съмнение и подозрение, че паричното имущество, наредено по сметките на представляваните от тях дружества чрез преводи от сметката на „Трейс Ямбол“ - АД, е постъпило по неправомерен начин. Вярно е, че не е нужно фактите относно предикатното престъпление да са изложени с най - големи детайли и подробности относно време, място и начин на извършване, тъй като то е само един от признаците от обективната страна на „изпирането на пари“, но това не отменя задължението на прокурора обвинението да включва минимален набор от такива факти, установяващи по конкретен, точен и ясен начин предикатното престъпление, за да може по тях подсъдимия да се защитава. Това касае и постановлението, с което се предявява и съответното обвинение на лицето, което се привлича като обвиняем. Ето защо следва да бъде споделено становището на първостепенния съдебен състав, че в постановленията за привличане, приложени в том 12-ти от досъдебното производство, не е посочено по достатъчно ясен начин съответното предикатно престъпление, чрез което е придобито имуществото, предмет на вмененото изпиране на пари. При внимателен прочит на същите е видно, че в описаното в тях относно предикатното престъпление е посочено, че всеки един от обвиняемите е предполагал, че това имущество е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, включително и чрез престъпление/я/ по глави V-та (чл. 201 - чл. 202 от НК) и VI-та (чл. 219 - чл. 220 от НК) от Особената част на Наказателния кодекс на Република България, поради което следва да се приеме за основателна констатацията на първостепенния съд, че не става ясно дали предикатното престъпление е било осъществено под формата на така посочените престъпни състави на чл. 201 - чл. 202 от НК и чл. 219 - чл. 220 от НК, или включва и други неназовани престъпления. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав също е на мнение, че липсата на конкретно посочване на предикатното престъпление, както и цифровото посочване на различни престъпни състави по начин, по който не става ясно кой от тях според обвинението е извършен като предикатно престъпление, кореспондира напълно с заключението на първостепенния съд, че постановленията за привличане, приложени в том 12-ти от досъдебното производство, не съответстват на изискванията на чл. 219, ал. 3 от НПК. Правилно съдът е приел, че при привличане на обвиняемо лице за престъпление по чл.

253 от НК, следва съответното предикатно престъпление да е посочено по начин, по който 3 привлеченото като обвиняемо лице да може да се защити, включително и да докаже, че такова предикатно престъпление не е извършено.

Не на последно място, това несъответствие на този съществен процесуален акт на законовите изисквания намира почва и в установеното смесване на различни форми на изпълнителното деяние по основния състав по чл. 253, ал. 1 НК. От словесната част на въпросните постановления е видно, че едновременно е била вменена на обвиняемите деятелност, изразяваща се както в извършване на финансова операция, така и в операция по отношение на парично имущество. В чл. 253, ал.1 от НК са изброени няколко форми на изпълнителното деяние и извършването на финансова операция е една от тях.

Законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че сделките с определено имущество са друга форма на изпълнително деяние, различна от тази по извършване на финансова операция.

На следващо място следва да бъде споделено и становището на първостепенния съд, че посочените процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на постановленията за привличане, са били пренесени и в заключителната част на обвинителния акт, доколкото същата е идентична с постановленията за привличане, както и че в обстоятелствената част на обвинителния акт били изложени вътрешно противоречащи си фактически твърдения, които допълнително правели неясно повдигнатото обвинение срещу всеки един от тримата подсъдими. От съдържанието на внесения обвинителен акт е видно, че и в него е налице не само неяснота, но и противоречие относно правната квалификация на предикатното престъпление, посочено като извършено от свидетелката П. П. в качеството й на изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД. Прието е в обстоятелствената част от прокурора, че срещу нея е бил внесен обвинителен акт с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26 от НК и са изложени фактически твърдения за сключени от нея „фиктивни“ договори с трите търговски дружества, представлявани от трите подсъдими лица. На страница 12 обаче, при излагането на правните изводи в обвинителния акт относно деянието, извършено от обвиняемия Д. К. по чл. 253, ал.

4, вр. ал.1, пр.1-во от НК, прокурорът е посочил следното: „….Извършените действия от св.

П., които като резултат са довели до неоснователно заверяване на сметката на „Дендро Протект“ ЕООД, носят обективните и субективни белези на тежко умишлено престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Нещо повече, следвайки заложеното в т.6 от обстоятелствената част и диспозитива на Постановление № 7 от 23.12.1976, по н.д. № 10 / 1976г., на Пленума на ВС на Република България, което е част от константната съдебна практика по въпросите за престъпленията против стопанството, може да се направи и обоснования извод, че деятелността на св. П. е покрила състав на длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 чл. 202 от НК.“.

Аналогични са правните съображения на прокурора и досежно деянията на останалите двама обвиняеми. На страница 14 от обвинителния акт досежно деянието, извършено от обвиняемата К. по чл. 253, ал.4, вр. ал.1, пр.1-во от НК, прокурорът е приел следното:

„…..Сумите по тези операции са били генерирани от предхождащо по време 4 общественоопасно поведение на свидетелката П. П., последната в качеството й на управител на „Трейс Ямбол“ - АД, изразило се в умишлено сключване на неизгоден за представляваното от нея дружество договор за СМР от 01.09.2017г., с изпълнител „Стройпарк“ – ЕООД….Извършените противоправни действия от св. П. като резултат са довели до неоснователно заверяване на сметката на „Стройпарк“ ЕООД, което поведение би могло да се субсумира като тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 201 - чл.202 от НК(длъжностно присвояване) или алтернативно като престъпление против стопанството по чл. 220 - чл. 219 от НК.“. От така изложеното е видно, че за К., за разлика от К., е включено и престъплението по чл. 219 НК.