Разпореждане № 656 от 13.08.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 656 гр. Първомай, 13.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Частно гражданско дело № 20265340100435 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Изи Финанс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. П. за заплащане на следните суми: 400 евро – главница по Договор за предоставяне на кредит № 571957 от 12.01.2026 г., 19,40 евро – договорна лихва за периода 12.01.2026 г. – 11.07.2026 г., и 279 евро – такса ангажимент, ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В чл. 2, ал. 1 от същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 400 евро. Договорната лихва за целия период възлиза на 62,25 евро, като е уговорено сумата да бъде изплатена посредством 36 месечни вноски със срок на последната до 27.12.2028 г. Посочено е, че за сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент заемателят дължи заплащането на такса ангажимент в размер на 279 евро.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. В случая при така заявените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на паричното вземане за такса ангажимент на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички 1 държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за заплащане на такса ангажимент, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП. Съдът достигна до този извод, тъй като това възнаграждение води до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се заплати сума, представляваща над 60 % от стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния.

От това следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата за заплащане на такса ангажимент се явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна.

Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесната договорна клауза и на основание ЗПК. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради това съдът намира, че таксата ангажимент представлява част от дейността по предоставяне на кредита. По отношение на изисканата такса не намира приложение разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която дава възможност за получаване на такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги, тъй като същата няма пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора за кредит, а в случая се касае за услуга, включена в основната дейност на кредитора по предоставяне на паричната сума. След като длъжникът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, то кредиторът не е следвало да изисква заплащане на такса за сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент. С тази уговорка на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да договаря съществените елементи от предмета на договора за паричен заем, какъвто се явява дължимото договорно възнаграждение, което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като едната страна – потребителят, заплаща правото да договаря с другата страна – кредитора, параметрите на сключения договор. Следователно в процесния случай е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което съдът приема, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса ангажимент, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Тъй като противоречието между тази уговорка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на такса ангажимент и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно 2 действие, а нищожността на тази клауза е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочената сума. В останалата част следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 7,13 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 24,56 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, срещу И.

И. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът И. И. П. да заплати на кредитора „Изи Финанс“ ЕООД следните суми: 400 евро – главница по Договор за предоставяне на кредит № 571957 от 12.01.2026 г., 19,40 евро – договорна лихва за периода 12.01.2026 г. – 11.07.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,13 евро за държавна такса и 24,56 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет.

1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу И. И.

П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата от 279 евро – такса ангажимент.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________ РХ/ЕД

3