Решение № 166 от 27.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20203100503117 по описа за 2020 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Г.Я.С.-П. с ЕГН ***, действаща като ЕТ „Терра-Лекс-Г. С.“, ЕИК 813003988, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***А, срещу решение №3194/16.07.2020г., постановено по гр.д. № 14262/2019г. на ВРС, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр.

Варна ЕИК 103002253, сумата от 3115,86 лева, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с номер на платец 10326 за периода от 12.06.2018г. до 18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 28,87 лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 27.08.2018г. до 14.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 4688/18.06.2019г., по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422 ГПК.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Жалбоподателят оспорва, че е собственик на водоснабдения имот, респективно потребител на ВиК услуги. Счита, че това се установява от справката от СВ, в която е посочен като 1 длъжник, а не като ипотекарен гарант. Поддържа, че е бил съсобственик заедно с ЕТ „Ташев-Венцислав Ташев” на обекти в имота, които е продал на 13.02.1997г. Физическото лице Г. С.-П. е била собственик на обект в имота, който е продала на 23.07.1995г. Същата никога не е имала сключен договор за предоставяне на ВиК услуги с „ВиК Варна”ООД нито лично, нито в качеството си на ЕТ. Изявлението й в представеното по делото споразумение от 28.06.2018г. не представлява признание на дълга, както е приел съдът, тъй като същото изхожда от Кафе-бар „Терра”, което лице е различно от ответника ЕТ”Терра-Лекс-Г. С.”. Твърди, че представеният по делото Констативен протокол от 18.09.2019г. не е подписан от Г. П. в качеството й на ЕТ”ТерраЛекс-Г. С.”, тъй като в протокола липсва такова отбелязване, а към този момент същата е била управител на две други дружества: „Теора”ООД, собственик на хотел „Терра” и „Терра-Скай”ЕООД, наемател на хотел-ресторант „Терра”, находящ се във водоснабдения имот. Поддържа, че процесният водомер е бил подменен на 18.04.2019г. при осигурен достъп от Г. П., но по инициатива на новия собственик на имота, който вероятно е подписал изготвения за целта констативен протокол №1000. Същият е съставен без да е дадена възможност на заинтересованите лица да се запознаят с показанията на водомера и да оспорят метрологичната му годност, което е било необходимо, тъй като касае начисляване на суми за предходен период. Твърди, че констативният протокол №1000/18.04.2019г. не съдържа подписа на Г. П. Счита, че от представените материали по пр.пр. №12781/18г. се установява, че достъпът на въззивника до имота е бил отнет от трето лице през процесния период. Досъдебното производство е прекратено, не защото липсва отнемане, а защото междувременно лицето, отнело достъпа, е придобило собствеността.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Поддържа, че от представената справка от СВ се установява, че ответникът е собственик на обекта през процесния период, откъдето произтича и качеството му на потребител на ВиК услуги. Позовава се на уреденото в чл.61 от ОУ задължение на потребителя да уведоми доставчика при промяна на собствеността. Ответникът е признал задължението по договора за процесния период с представения по делото споразумителен протокол от 28.06.2018г.

Доколкото ответникът е собственик на няколко обекта в процесния имот, не може да се обоснове несъмнен извод, че представеното постановление на ВРП за прекратява на НП касае именно обекта Кафе-бар „Терра”. Поддържа, че ответникът е уведомен на 18.09.2018г., че в седемдневен срок водомерът следва да бъде подменен с нов. Това си задължение, произтичащо от чл.11, ал.4 и 5 от специалната Наредба, ответникът е изпълнил едва след седем месеца, видно от съставения Констативен протокол №1000/18.04.2019г.

Подписвайки протокола, ответникът се е съгласил с посочените в него показания на водомера, като това обстоятелство не е било оспорвано в първата инстанция. По делото липсват данни ответникът да е инициирал предвидената в чл.16, ал.5 от ОУ процедура по оспорване на метрологичните характеристики на СТИ.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу ЕТ „Терра-Лекс-Г. С.“, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3115,86лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с номер на 2 платец 10326 за периода от 12.06.2018г. до 18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 28,87лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 27.08.2018г. до 14.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 4688/18.06.2019г., по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на ВРС, 24 състав.

Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги по партида № 10326, чийто титуляр е ответникът, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК услуги. Неизпълнението на задълженията на ответника да заплаща стойността на ползваните услуги е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното му събиране, за което инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК, в което ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, тъй като за процесния период ответното дружество не е собственик, ползвател, наемател на обекта, не е титуляр на партидата, нито има сключен договор с ищеца, респ. не е потребило доставените ВиК услуги. Оспорва да е потребил процесното количество вода, като липсват данни показанията на водомера да се отчитани по правилата установени с ОУ в присъствието на потребителя или негов представител. Оспорва изправността на водомера и метрологичната му годност.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената справка по партида на платец 10326, е видно, че същата се води на името на Кафе-бар „Терра“, находящ се на адрес гр.Варна ул.“Пискюлиев“66, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 27.07.2018г. до 14.06.2019г. възлиза съответно в размер на 3115,86лева - главница и 28,87лева – обезщетение за забава.

Представен е споразумителен протокол №5278/28.06.2018г. между „ВиК Варна“ООД и ответника Г. С. – П., наричан потребител, в качеството й на представител на платец 10326 за обект „Кафе-Бар „Терра“, с който са уредени отношенията между страните във връзка със задължения по фактури за предходен отчетен период от 06.12.2017г. до 18.06.2018г.

С констативен протокол №0000700932/18.09.2018г., съставен от инспектори към ВиК, е установено, че водомер №313, е работещ, с пломба и показания с 4257куб.м., като е отправено предписание в седемдневен срок, водомерът да бъде сменен. Протоколът е подписан от служителите на ВиК и от ответника Г. П.

С констативен-двустранен протокол №1000370271/18.04.2019г., е удостоверена 3 подмяната на водомер №313 с показания 4266 куб.м. и монтиране на нов с №50827 с нулеви показания. Протоколът е подписан от техник и абонат без да са посочени имената на последния.

От представения карнет се установява, че за процесния период са начислявани реални показания, като срещу част от тях, респ. за датите 11.09.2017г. и 09.10.2017г. са поставени подписите на потребител, предоставил достъп до имота. На 18.04.2019г. са попълнени показанията съобразно констативен протокол №1000370271/18.04.2019г.

С представеното по делото Постановление №3821/17.12.2019г. е прекратено наказателното производство по ДП 1597/2019г. по описа на РУ-ОД-МВР – Варна, водено за престъпление по чл.323, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, образувано по сигнал на ответника Г. П. за самоуправни действия в самостоятелен обект с идентификатор ***. в гр.Варна ул.“Пискюлиев“66, изразяващи се в ограничаване на достъпа й до имота в периода м.10.2018г. – м.07.2019г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер с оглед придобиването на имота от Станислав Кирилов Станков на 03.04.2019г.

Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

От заключението на допуснатата в първата инстанция ССЕ се установява, че партидата с номер на платец 10326 към датата на проверката – 17.03.2020г. се води на Кафе – бар „Терра“. Вещото лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй като към момента на процесния адрес – гр. Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“№66, се намира златарско ателие и партидата и водомера са сменени. За процесния период дружеството е издало 2 бр. фактури: №1111178232/27.07.2018г. на стойност 153.05 лева за отчетен период 12.06.2018г. – 10.07.2018г., и №1111270709/25.04.2019г. на стойност 2962.81 лева за отчетен период 11.09.2018г. – 18.04.2019г. Стойността на главницата за платец №10326 по посочените фактури е 3115,86 лева и 28,87лева начислено обезщетение за забава върху него.

Плащания не са установени. Според заключението, в случая начислените суми са въз основа на реални показания, като е налице съответствие между записаните в карнетния лист показания и начислените суми по фактурите.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ищеца, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност, а в тежест на ответника е да докаже, че потребител е трето лице и че отчетеното количество вода надхвърля реално доставеното и потребено.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.