Решение № 380 от 12.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. гр. Хасково, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102538 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. К. срещу „ВИВУС БГ" ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 940,80 лева /след допуснато изменение на на осн.чл.214 ГПК на размера на иска с определение от 14.04.2025г./ - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № 9728534008 от 06.10.2023г. и анекси към него - Анекс за удължаване на срока от 02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г., сключени между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 893,63 лева, недължимо платена такса „бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9728534008 от 06.10.2023г. и анекси към него /Анекс за удължаване на срока от 02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г./, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба е изложено, че ищцата е страна по Договор за кредит № 9728534008 от 06.10.2023г., сключен с „Вивус.БГ" ЕООД (Договора за кредит), съгласно който ищцата получила заемна сума в размер на 1400,00 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент40.97%, дата на връщане на сумата по кредита – 05.11.2023г.

Съгласно Договора за кредит ищцата следвало да заплати допълнителна „такса за бързо разглеждане“ в размер на 288,83 лева.

1

На 02.11.2023 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен АНЕКС за удължаване на срок от зата 02.11.2023г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9728534008 / 06.10.2023, чрез който Анекс, се удължава срока на договора с 30 дни, за което ищцата заплатила „такса за удължаване“ в размер на 268,80 лева.

На 01.12.2023г. между ищцата и ответното дружество бил сключен АНЕКС за удължаване на срок от дата 01.12.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9728534008 / 06.10.2023, чрез който Анекс, се удължава срока на договора с 30 дни, за което ищцата заплатила „такса за удължаване“ в размер на 336,00 лева.

Ищцата заплатила по така сключения договор и анекси към него главницата -1400 лева, както и лихви, таксата за бързо разглеждане и такси за удължаване.

Навежда доводи за това, че Договор за кредит № 9728534008 / 06.10.2023 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.

Сочи, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗГТК, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и съставлявало основание за недействителност на Договора за кредит.

Наред с това, разпоредбата на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в прнтожение № I начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния Договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на допълнителни такси, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР и изобщо нямало никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР - дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е 2 следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни в процесния договор, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяванс на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР. но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ,ал. 1,т. 10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по допълнителните такси следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е 3 пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. I от Закона за защита на потребителите.

Използването па заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9728534008 / 06.10.2023 следва да се прогласи за недействителен Отделно от това, сочи, че „такса разглеждане" и „ такса удължаване'' също се явяват нищожни. На първо място, сочи, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса разглеждане", представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е двете услуги по своята но своята същност представляват дейност по усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на 4 насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитнага ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се предоставя по така уговорените допълнителни такси съставляват допълнителна сума, която е в един значителен размер oт общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. На следващо място, счита, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Така уговорените такси са във вреда на потребителя и не отговаря т на изискванията за добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в правата на страните (чл.143 ЗЗП). Посочените клаузи освен това били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т. 19 ЗЗП.