Решение № 11132 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11132 гр. С, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110167167 по описа за 2023 година

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ВТОРА ФАЗА по извършването на самата делба и разглеждане на претенции по сметки и възлагане, предявени от страните.

С влязло в законна сила на 19.11.2024г. решение № 18457/14.10.2024г. на СРС постановено по делото, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим имот /НИ/:

АПАРТАМЕНТ № 8 с идентификатор № ****** по КККР на гр.С, с адм.адрес на имота гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет. *, намиращ се в сграда с идентификатор № ********, разположена в поземлен имот с идентификатор №********, с площ на апартамента от 115,00 кв.м, и прилежащи части – мазе с площ 5,94кв.м., таван с площ 3,78кв.м. и 300/5165 идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с идентификатор № ********.7 и № ********.15, под обекта – с № ********.6, над обекта няма, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет и килер с изложение към юг.

Недвижимият имот е допуснат до делба при квоти между страните – по 2/5 ид.ч. за всеки по отделно за ищец Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *, ап. *, и за ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СРЕДЕЦ, със съдебен адрес гр.С, ул.Леге № 6, и 1/5 ид.ч. за ответник А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет.3.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С молба с вх.№ 24737/24.1.2025г./л.111/ отв.Ал.Ст.Ж. е предявила искане за възлагане на делбения имот в неин дял по реда на чл.349, ал.1 ГПК, като е представила копия на писмени документи подкрепящи искането, приети от съда по делото – декларация за семейно и материално положение от 23.1.2025г., домова книга от 13.7.1971г., у-е за наследници на Ст. А.Ж. с изх.№2546/5.9.2024г. изд.от Общ.Шумен.

Подадена и приета по делото е молба с вх.№57603/18.2.2025г. на отв.Ал.Ст.Ж./л.121/ 1 заедно с декларация за семейно и материално положение от 13.2.2025г.

По делото е изготвена и приета СТЕ /л.123-132/, която съдът приема за обективно изготвена във връзка с реалната поделяемост на делбения имот. Заключението на вещото лице е, че имотът е реално неподеляем при така формираните квоти от съда с решението по допускане на делбата. Пазарната стойност на имота е 651948,00 лева.

По делото е приета молба в о.с.з. проведено на 21.2.2025г. с претенция на ищец Н. М.И. срещу отв.Ал.Ст.Ж. за сумата 19459лв. за период 1.6.2022г. до 19.11.2024г. по чл.31, ал.2 ЗС, 1000лв. лихва за забава и законна лихва от влизане в сила на решението, с копия на писмени документи подкрепящи претенцията – нотариална покана връчена на 17.3.2008г. на ответника изпратена от наследодателя на ищеца Хр. М.И.а, платежно за 828,36лв. платена ДТ по претенцията, ДПЗС№ 117601/17.2.2025г. за сума 2650лв. платени в брой /135-138/.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание /о.с.з./ на 21.2.2025г., след влизане в сила на решението по допускане на делбата, адвоката на отв.А. Ст.Ж. е предявил претенция по реда на чл.346 ГПК за сумата от 19000лв. за извършени подобрения, която е приета от съда/л.140 от делото/. Претенцията е уточнена с приета по делото молба с вх.№ 72145/27.2.2025г. и копия на документи към нея/л.149-156/.

След указания на съда дадени с разпореждане № 36744/28.2.2025г. по претенцията по чл.346 ГПК на отв.Ал.Ст.Ж., по делото е приета последваща уточняваща молба с вх.

№79085/6.3.2025г., с която е посочено, че се претендира сума 6827,40лв. за 2/5ид.ч., като посочва, че квалифицира претенцията си по чл.61, ал.2 ЗЗД, но се претендира само сумата за подобренията/л.161-168/.

По искане на страните във връзка с приетите им претенции по сметки по чл.346 ГПК във вр.чл.31, ал.2 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД, по делото е изготвена и приета СТОЕ /л.186-192/, която съдът приема за обективно изготвена във връзка с поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че пазарния наем за период 1.6.2022г.-19.11.2024г. за 2/5ид.ч.от имота е 17142,40лв. Лихвата за забава за същия период 1.6.2022г.-19.11.2024г. за 2/5ид.ч. е 5269,54лв. За извършени подобрения в имота претендирани от ответник за 2/5ид.ч. са сума от 6844,17лв.

Със становище с вх.№ 105264/25.3.2025г. на ищец/л.194/, прието по делото, е възразено, че подобренията на ответника Ал.Ст.Ж. претендирани в процеса като извършени в период 2017-2018г. са погасени по давност към дата на предявяване 21.2.2025г.

С протоколно определение № 10038/14.4.2025г.постановено в о.с.з.проведено на 11.4.2025г./л.203/ производството е прекратено по претенция по сметки на отв.Ал.Ст.Ж. за разликата над 6827,40лв. до предявените 19000лв., поради отказ по реда на чл.233 ГПК, като определението не е обжалвано и е влязло в сила на 18.4.2025г. С протоколно определение в същото о.с.з. е увеличена претенцията за лихва за забава на ищеца по реда на чл.214 ГПК от 1000лв. на 5269,00лв.

По искане на отв.Ал.Ст.Ж. в о.с.з. проведено на 11.4.2025г. /л.203-204/ е разпитан водения свидетел Фр. Г. П./без дела и родство със страните/, при съобразяване на показанията с останалите събрани по делото доказателства(във втора фаза на делбата).

От показанията се установява, че отв. Ал.Ст.Ж. е правила ремонт през 2017г. след спукване на водопроводни тръби, и в период след това, при ремонт на покрив, отново се е наводнил процесния апартамент. Свидетеля не успява да посочи в кои помещения е извършван ремонта и в какви точно действия се изразяват двата ремонта.

Други доказателства допустими и относими към предмета на спора страните не 2 са ангажирали по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:

I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.349,

АЛ.1 ОТ ГПК на ответник Ал.Ст.Ж.:

С аргумент от разпоредбата на чл.348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

Такава възможност е предвидена в чл.349 ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция, която се явява основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.

В случая възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК е направила съделителката Ал.Ст.Ж. (Ответник), която съдът е приел за разглеждане в производството.

Основателността на претенцията предпоставя процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на прекратена съпружеска имуществена общност; ако общността е прекратена поради развод, упражняването на родителските права върху родените в брака деца да е възложено на съделителя, направил претенцията; съделителят да не притежава друг жилищен имот.

По делото не се събраха доказателства имота да е бил СИО, следователно претенцията по чл.349, ал.1 ГПК е напълно неоснователна и следва да се отхвърли.

Само в допълнение следва да се посочи, че делбения имот не е придобит в режим на СИО, нито е само наследен, а съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав – наследяване, сделки с имота, предходно съдебно решение, с оглед на което приложение няма нито чл.349, ал.1 ГПК, нито чл.349, ал.2 ГПК, затова искане за възлагане, от когото и да било от съделителите, подлежи на отхвърляне в настоящото производство.

По изложените съображения претенцията на отв.Ал.Ст.Ж. по чл.349, ал.1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, макар жилището да е единствено за този ответник, това не е достатъчно.

II. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ

НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, която не е оспорена от страните. Установява се, че процесния имот е реално неподеляем, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК като бъде изнесен на публична продан.

В съответствие със заключението по СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че пазарната стойност на имота е – 651948,00 лева.

С оглед изложеното процесния имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, като с оглед квотите на съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду им съгласно квотите определени с решението за допускане на делбата.

III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346

ГПК на ищеца Н.М.И. във вр.чл.31, ал.2 ЗЗД:

По отношение на искането, предявено за период 1.6.2022г.-19.11.2024г./дата на 3 влизане в сила на решението по първа фаза на делбата/ съдът го намира за основателно и доказано, защото се установи, че имота се ползва само от отв. Ал.Ст.Ж. и то от 1975г., като ищеца е лишен от възможност да ползва своите 2/5ид.ч. Отделно от това наследодателя на ищеца Хр. М.И.а е връчил на отв.Ал.Ст.Ж. нотариална покана през 2008г. като е поканил да плаща 1000лв. месечно за това, че ползва частта от имота на ищеца. Така предявената претенция е основателна за сумата от 17142лв. за период 1.6.2022г.-19.11.2024г., като следва да се присъди и исканата законна лихва от дата на влизане в сила на настоящото решение. За разликата над уважени 17142лв. до предявените 19459лв. иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

Следва да се уважи и лихвата за забава за същия период и за същата ид.част от имота от 5269лв. съгласно приетото заключение от вещото лице.

Само в допълнение следва да се посочи, че претенцията е основателна за посочения период, доколкото след влизане на решението по първа фаза на делбата в сила се прилага същото по отношение на претенция по чл.344, ал.2 ГПК предявена от ищеца, затова след дата 19.11.2024г. претенция по чл.31, ал.2 ЗС би била неоснователна. Затова предявения иск-претенция по сметки е основателен и доказан за поискания период, доколкото има нот.покана получена от отв.Ал.Ст.Ж. доста по-рано от подаване на ИМ в съда по настоящия спор.

IV. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346

ГПК на отв.Ал.Ст.Ж. във вр.чл.61, ал.1 ЗЗД отправена срещу ищец:

По отношение на това искане, предявено в о.с.з. проведено на 21.2.2025г. в размер на 19000лв. и в последствие намалено до сумата от 6827,40лв. за 2/5ид.ч. същата е неоснователна, недоказана и следва да се отхвърли, защото е направено възражение, че същата е погасена по давност, защото се претендира, че подобренията са извършени през 2017-2018г., следователно всички подобрения извършени в период преди 21.2.2020г. са погасени по давност, защото е изминало повече от 5 години, а се прилага общата давност съгласно чл.110 ЗЗД. Само в допълнение следва да се посочи, че доколкото се твърди, че подобренията са извършени от ответника без съгласието на ищеца и без противопоставяне от последния, като ответника е била наясно, че не е единствен собственик на имота, то при извършване на ремонтите с оглед запазване на вещта се дължат само разноски като за водене на чужда работа без пълномощие и следва иска да се квалифицира по чл.61, ал.1 ЗЗД, доколкото ответникът не е предявил претенция за заплащане от ищеца на това, с което се е увеличил дела му в съсобствеността/т.е.чл.61, ал.2 ЗЗД/. Доколкото съдът е този който дава квалификацията на иска най-късно с решението си и предвид твърденията наведени при предявяване на претенцията по сметки по чл.346 ГПК вр. чл.61 ЗЗД, съдът намира че правилната квалификация на тази претенция е чл.61, ал.1 ЗЗД.

Доколкото този предявен иск е погасен по давност, то подлежи изцяло на отхвърляне.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК.

И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК за разноски, които съдът е приел по делото/л.206 за ищец, и л.207 за ответник/. Ответната страна е направила възражение срещу адв.хонорар заплатен от ищец /л.209-гръб от делото/.