Решение № 9914 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9914 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети май през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20241110169528 по описа за 2024 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

Предявени са от И. В. Л. срещу **********, гр. София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 59 ЗВО – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД00710/20.09.2024 г. на ректора на ******** за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, поради „доказано плагиатство в научните трудове по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО“, връчена на И. В. Л. на 25.09.2024 г., като незаконосъобразно; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, вр. чл. 59 ЗВО – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, Архитектурен факултет при ********, гр. София и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, вр. чл. 59 ЗВО за сумата от 17548.32 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.11.2024 г. до окончателното й плащане.

1

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съображения в подкрепа на предявените искове се излагат в исковата молба от страна на ищцата, както и чрез процесуалните й пълномощници адвокат А. и адвокат В. в писмени бележки от 21.05.2025г.

Ответникът – ********, гр. София в писмен отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК на 03.01.2025 г., заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на предявените искове се излагат чрез адвокат М. и в писмена защита от 21.05.2025 г., подадена чрез ССЕВ на 20.05.2025 г.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

От събраните в процеса писмени доказателства се установява и съдът приема за доказано, че до 25.09.2024 г. И. В. Л. е работила при ответника ********, гр. София по трудов договор № 24 от 12.04.2013 г. и допълнителни споразумения към него, последното от които от 08.08.2024 г., за неопределен срок, като ищцата е заемала различни длъжности, последната от които, считано от 01.11.2017 г. „доцент“ в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, Архитектурен факултет при ********, гр. София.

Видно от Заповед № РД-00710/20.09.2024 г. на ректора на ******** е, че във формата на същата е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, поради „доказано плагиатство в научните трудове по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО“, връчена на И. В. Л. на 25.09.2024 г., считано от когато и съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 59 от Закона за висшето образование съдът приема, че е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото.

Фактическият състав на специалното основание за уволнение, установено в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/ включва три елемента: 1. освободеното лице да е член на академичния състав на висшето училище; 2. да е доказано по законоустановения ред плагиатство или 2 недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които лицето е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност и 3. да е издадена заповед от компетентния орган – ректора на висшето училище, който сключва и прекратява трудови договори – чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО за освобождаване от академична длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, което я заема. В този смисъл е и Решение № 27 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 217/2024 г., III Г.

О., ГК.

Съобразно нормата на чл. 6, ал. 3 ЗВО „академичен състав“ се формира от висококвалифицирания преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, който осъществява учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище. В академичния състав на висшето училище попадат академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“ (определени за заемане от нехабилитирани преподаватели), „доцент“ и „професор“ (определени за заемане от хабилитирани преподаватели) – чл. 48 ЗВО.

Безспорно е по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства се установява, че заеманата от ищцата към 25.09.2024 г. по трудово правоотношение при ответника длъжност „доцент“ е академична длъжност, а И. В. Л. е била член на академичния състав на ********, съобразно чл. 48, ал.

1, т. 1, предл. 1 ЗВО. Атакуваната в настоящия процес заповед е издадена от компетентния за това орган – ректора на ответното висше училище.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът, на когото е указана от съда доказателствената тежест в гражданския процес, не е установил с допустими по ГПК доказателства наличие на съществения елемент от основанието за уволнение по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО – доказано по законоустановения ред плагиатство в конкретни научни трудове на И. В. Л., представени и защитени от нея в приключилата към 01.11.2017 г. процедура по заемане академичната длъжност „доцент“, съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗРАСРБ.

Нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ установява легално определение за „плагиатство“, по смисъла на този закон – представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, 3 или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.

Плагиатството, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ се установява по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като в конкретния казус е приложима последната му редакция – ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.

Редът и предпоставките, при които се установява наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации е установен в Глава IV ЗРАСРБ – „Контрол“. По правилата на чл.

30, ал. 2, т. 3 ЗРАСРБ проверката започва или по инициатива на министъра на образованието и науката, или по сигнал на заинтересовано лице.

Установяването по законен ред на плагиатството или недостоверността на представените научни данни в релевантния научен труд – като система от нормативно разписани и последователно реализиращи се във времето дейности и актове на различни органи, е възможно да бъде проведено както по открита и неприключила процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност – чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ, така и по приключила вече такава – § 4в от ДР на ЗРАСРБ, какъвто е конкретния казус.

Компетентна да установи наличието на плагиатство и в двете хипотези е Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката, създадена на основание чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ – при условие, че сигналът за плагиатство е допустим, която комисия го разглежда и проверява по същество по един и същи ред и при двата вида процедури – редът, регламентиран от чл.

30, ал. 5 – 12 ЗРАСРБ, съгласно препращащата норма на § 4в от ДР на ЗРАСРБ.

С изготвянето от Комисията по академична етика чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ на доклад до министъра на образованието и науката относно наличието на плагиатство, то се счита за доказано по установения ред по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. В този смисъл е и цитираното по – горе Решение № 27 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 217/2024 г., III г. о., ГК.

Въз основа на съдържащите се в доклада на Комисията по академична етика по чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ констатации за извършено плагиатство в 4 научните трудове, министърът на образованието и науката следва да уведоми ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация, който единствен разполага с работодателска власт, съответно и с потестативното право да освободи лицето от заеманата академична длъжност.

Ответникът – работодател, чиято е доказателствената тежест в гражданския процес, не е установил при условията на главно и пълно доказване реализиране процедурата по чл. 30, ал. 5 – 12 ЗРАСРБ, която процедура да е приключила с изготвяне от Комисията по академична етика по чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ на доклад до министъра на образованието и науката за наличие на плагиатство в конкретни научни трудове на И. В. Л., представени и защитени от нея в приключилата към 01.11.2017 г. процедура по заемане на академичната длъжност „доцент“.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира извършеното със Заповед № РД-00710/20.09.2024 г. на ректора на ********, на основание чл.

58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, поради „доказано плагиатство в научните трудове по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО“, прекратяване на трудовото правоотношение с И. В. Л., уволнение /в широк смисъл/ за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 59 ЗВО следва да бъде уважен.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:

Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение с И. В. Л., извършено едностранно от работодателя със Заповед № РД-00710/20.09.2024 г. на ректора на ********, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, поради „доказано плагиатство в научните трудове по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО“, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищцата И. В. Л. е работила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и академична длъжност – „доцент“ в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, Архитектурен факултет при ********, гр.

София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, вр. чл. 59 ЗВО.

5

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:

За да бъде уважен така предявения паричен иск, следва да са налице следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; да е налице вреда – вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2025 г., съдът е констатирал по представената в оригИ.л трудова книжка № 13 на И. В. Л. (С.), че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, в процесния на делото период от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., не се установява И. Л. да е започнала работа по трудово правоотношение при същия или при друг работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищцата без работа в целия процесен на делото период от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г.

Безспорно установено по делото е и, че ищцата е останал без работа в целия процесен на делото период от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., именно поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от фишовете за заплата на И. В. Л. за месец юни 2024 г. за 20 работни отработени дни /лист 170 от делото/ и за месец август 2024 г. /лист 172 от делото/ е, че последното получено от ищцата при ответника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е това за месец 06.2024 г. и същото възлиза на сумата от 2939.72 лв., от които брутно трудово възнаграждение в размер на 2601 лв. – получени съобразно отразеното във фиша от месец юни 2024 г. и 338.72 лв. – получено през месец 08.2024 г. увеличение на заплатата за м. 06.2024 г.