Решение № 10228 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10228 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110167930 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д. А. срещу И. И. М.-К., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 819 лв. – обезщетение за неправомерно причинени на ищеца имуществени вреди при изпълнение от ответницата на дейност като частен съдебен изпълнител по изп. д. № 342/2021 г. /с присъединено по него изп. д. № 343/2021 г./ по описа на ЧСИ М.-К., с рег. № **** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че има качеството на длъжник по изп. д. № 342/2021 г., към което е присъединено изп. № 343/2021 г. – и двете по описа на ЧСИ М.-К.. Излага, че постъпилите суми в общ размер на 2 957 лв. са разпределени по следния начин: 1 200 лв. – адвокатски хонорар на взискателя по двете изпълнителни дела; 1 156.55 лв. – издръжка за м. 07.2021 г., издръжка за стар период, текуща издръжка и законна лихва; 600.45 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ. Сочи, че с молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. е поискал от ответницата да намали разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер, но със съобщение с изх. № 13566/11.10.2021 г. молбата е оставена без уважение като просрочена, поради което с жалба с вх. № 11787/14.10.2021 г. до СГС е поискал отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер. Излага, че за разглеждането на жалбата платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума в полза на ЧСИ в размер на 72 лв., но с Определение № 4383/23.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13347/2021 г. по описа на СГС производството по жалбата е прекратено, защото тя не била администрирана от ЧСИ. Посочва, че след администрирането й заплатил отново държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв. съобразно указанията на ответницата, като с Решение № 100/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 15283/2021 г. по описа на СГС Разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ е отменено и делото е върнато на ответницата за произнасяне по молбата. Твърди, че с Постановление за разноски с изх. № 2144/16.02.2022 г. тя отказала да намали разноските за адвокат, поради което той подал жалба с вх. № 2214/24.02.2022 г., за което платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума в полза на ЧСИ в размер на 72 лв. Сочи, че с Решение № 661/29.03.2022 г. по в. гр. д. № 3122/2022 г. по описа на СГС Постановлението за разноски от 16.02.2022 г. е отменено и разноските за адвокат са намалени до сумата от 400 лв. Твърди, че за защита по изпълнителното дело заплатил 1 адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Счита, че сторените от него разноски в общ размер на 819 лв. за обжалването на отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя представляват имуществени вреди, които претърпял от противоправните действия на ЧСИ. Излага, че ответницата отказва да плати обезщетение за нанесените имуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И. И.

М.-К., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че ищецът е длъжник по изп. д. № 342/2021 г. и присъединеното към него изп. д. № 343/2021 г., заведени при нея, като и двете касаят издръжка. Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение се съдържа произнасянето й относно приетите разноски на взискателя, като още с получаването й от длъжника на 13.07.2021 г. той е уведомен, че дължи приетото по двете изпълнителна дела адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. – по 600 лв. по всяко изпълнително дело.

Въпреки това с възражение от 15.07.2021 г. той не взел отношение по размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, а едва на 08.10.2021 г. подал молба за неговото намаляване. Признава, че нейните откази да го намали са отменени от съда и адвокатското възнаграждение е намалено на 400 лв. Въпреки това счита, че отказвайки да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, не е допуснала нарушение на закона.

Изтъква, че определенията и решенията на СГС нямат сила на пресъдено нещо относно факта на процесуална незаконосъобразност на отмененото действие, респ. те не обвързват съда по настоящото дело, защото при предявен иск за обезщетение е без значение дали изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и какъв е неговият изход. Сочи, че първият й отказ е мотивиран от изтичане на двуседмичния срок за длъжника да подаде възражение/жалба срещу размера на разноските, а не е отказ по същество. Намира за неправилен извода на СГС, че жалбата не е срещу разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, а срещу разноските, обективирани в разпределението, като заявява, че се касае за едни и същи разноски и че разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК изобщо не е извършвано. Изразява несъгласие с извода на СГС в Решение № 100/25.01.2022 г., че щом длъжникът е внасял суми, е налице основание за преизчисляване освен на дълга, но и на таксите и разноските. Изтъква, че възражението на длъжника за частични плащания касае главници и лихви, но не и размера на адвокатския хонорар, поради което според нея е липсвало основание за задължаването й да издаде нарочен акт по искането на длъжника за редуциране на разноските. Твърди, че е издала такъв нарочен акт – Постановление за разноски от 16.02.2022 г., единствено като следствие от задължителните указания на съда, дадени с посоченото решение. Въпреки че при неговото обжалване СГС приел адвокатското възнаграждение за прекомерно и го намалил, ответницата продължава да поддържа, че молбата на ищеца от 08.10.2021 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение е била недопустима поради просрочие. Счита, че вредите за ищеца не попадат в приложното поле на чл. 441 ГПК, защото законът не е предвидил отговорност на съдебния изпълнител за разноски по обжалване на неговите действия. Сочи, че щом при предявен деликтен иск е ирелевантно дали изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и какъв е неговият изход, то е без значение и дали са направени и какви разноски по това производство, респ. те не могат да се претендират в производство по иск за обезщетение, защото липсва пряка причинно-следствена връзка. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Пред ЧСИ К. е образувано срещу длъжника А. Д. А. изп. д. № 2021****** по молба от 08.06.2021 г. на Д. И. М., действаща като законен представител на Д. А.ов А., въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 г., издаден по гр. д. № 36404/2020 г. по описа на СРС, 158 състав, с който е присъдена на малолетното дете Д. А.ов А. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 07.08.2020 г. Към молбата е представен Договор за правна защита и 2 съдействие от 07.06.2021 г. за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 600 лв. С Разпореждането за образуване на изпълнителното дело са приети по делото разноски в размер на 600 лв.

Към горното изпълнително дело е присъединено изп. д. № 2021******* по описа на ЧСИ К., образувано срещу длъжника А. Д. А. по молба от 08.06.2021 г. на Д. И. М., действаща като законен представител на И. А.ов А., въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 г., издаден по гр. д. № 36404/2020 г. по описа на СРС, 158 състав, с който е присъдена на малолетното дете И. А.ов А. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 07.08.2020 г.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021 г. за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 600 лв. С Разпореждането за образуване на изпълнителното дело са приети по делото разноски в размер на 600 лв.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че задължението му възлиза на следните суми: 3 740 лв. – главница, представляваща непогасени издръжки за минал период; 159.74 лв. – лихви; 373.35 лв. – разноски по изпълнителното дело; 537.58 лв.

– такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ И. М. – К.; 1 200 лв. – други суми, дължими до този момент /в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, за пазач и пр./; 170 лв. – текуща месечна издръжка от 01.07.2021 г. за всяко дете, или общо 340 лв. месечно за двете деца, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

Поканата е връчена на длъжника чрез работодателя на 13.07.2021 г.

За сумите по Поканата за доброволно изпълнение са наложени запори върху трудовото възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника, като на 22.06.2021 г. в резултат на запорите е постъпила по банковата сметка на ЧСИ сумата от 5 850.93 лв.

На 12.07.2021 г. ЧСИ е платила по банков път по посочената от взискателите банкова сметка приетото адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

С възражение с вх. № 8036/15.07.2021 г. длъжникът е възразил, че е извършвал пълни и частични плащания през периода от м. 08.2020 г. до м. 06.2021 г. в общ размер на 3 140 лв., признал е, че дължи сума в общ размер на 600 лв. за периода от м. 08.2020 г. до м. 11.2020 г., посочил е, че не дължи запорираната от банковата му сметка сума в размер на 5 850.94 лв., и е поискал приспадане на заплатената сума от 3 140 лв., преизчисляване на законните лихви и на разноските и връщане на разликата. Представил е платежни документи за извършени пълни и частични плащания на издръжката в периода от 10.08.2020 г. до 08.06.2021 г. ЧСИ е разпоредила връщане на сума и на 15.07.2021 г. е върнала на длъжника сумата от 3 393.67 лв. – надвнесена сума по изпълнителното дело.

С молба с вх. № 10383/21.09.2021 г. длъжникът е поискал да му бъде издаден препис от разпределението, като ЧСИ е разпоредила изпращане по имейл. На 23.09.2021 г. длъжникът чрез своя процесуален представител е получил имейл, с който е уведомен, че по делата към 12.07.2021 г. /направено разпределение/ е постъпила сума от длъжника в общ размер на 6 350.67 лв., разпределена по следния начин: 1 200 лв. – адвокатски хонорар по двете изпълнителни дела; 1 156.55 лв. – платена на взискателката Д. М. сума, касаеща текуща издръжка за м. 07/2021 г. в размер на 340 лв., както и издръжка за стар период /м. 11, както и разликата в размер на 450 лв. от текущата издръжка ведно със законна лихва в размер на 26.55 лв./; 600.45 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ, като надвнесената сума в размер на 3 393.67 лв. е възстановена на длъжника по посочена от него банкова сметка, а след датата на разпределението има постъпили текущи издръжки за м. 08 и м. 09/2021 г. в общ размер на 680 лв.

С молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. длъжникът е възразил на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, поради което е поискал тяхното намаляване, както и е поискал намаляване на таксите в полза на ЧСИ.

3

Със Съобщение с изх. № 13566/11.10.2021 г. ЧСИ е уведомила длъжника, че молбата му е оставена без уважение, защото срокът за обжалване на постановлението за разноските според чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е 2-седмичен от деня на съобщението, а в случая то е съобщено на длъжника посредством Поканата за доброволно изпълнение, в която е инкорпорирано, съобщена на длъжника на 15.06.2021 г. чрез неговия работодател, поради което е влязло в сила и не подлежи на обжалване.

С жалба с вх. № 11787/14.10.2021 г. длъжникът е обжалвал инкорпорираното в горното съобщение разпореждане на ЧСИ пред СГС. Поискал е съдът да отмени отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение и да ги намали до минималния размер и да намали таксите в полза на ЧСИ. В изпълнение на указанията на ЧСИ, съдържащи се в Съобщение за нередовна жалба с изх. № 13768/14.10.2021 г., длъжникът е заплатил сумата от 25 лв. – държавна такса по сметка на СГС, и сумата от 72 лв. – по сметка на ответницата.