Решение № 355 от 09.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Велико В.Т., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО В.Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500311 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на МБАЛ- гр. П., подадена чрез адв. В. Д. от САК, против решение № 224/29.10.2025г. по гр. д. № 493/2024г. на Районен съд – П., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Р. С., на основание чл. 200 ал. 1 КТ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 930, 67 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 000 лв., причинени й в резултат на трудова злополука настъпила на 17.10.2021г. и призната за такава с разпореждане № 5104-04-72/03.11.2021г. на ТП на НОИ – В. В.Т., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането – 17.10.2021г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в атакуваната му част, поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Жалбоподателят не оспорва факта, че ищцата е била негов служител, че е била работа на процесната дата и че е паднала пред асансьора, но изтъква, че се касае за случайно събитие поради спъване/препъване/подхлъзване на пострадалата, дължащо се на възрастта й, нейното общо здравословно състояние, специфична 1 походка и налични костно-ставни изменения. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че в резултат на трудовата злополука за ищцата е настъпило трайно увреждане с 55 % ТНР. Изтъква, че този процент на ТНР се дължи на лекарка грешка и неправилно проведено лечение на пострадалата в болницата в гр. Плевен, а не на негово поведение. В тази връзка жалбоподателят оспорва извода на вещото лице по СМЕ, че извършените на ищцата 5 бр. операции са правилно осъществени и без допусната лекарска грешка. Възразява, че това вещо лице не е изследвало причините довели до извършването на четвъртата и петата операции на ищцата и че те са проведени поради нейното поведение – изкълчване на тазобедрената става при гимнастика вкъщи. Акцентира, че на пострадалата след операцията на 25.10.2021г. не е предписано физиотерапевтично лечение респ. някакво раздвижване в домашни условия, но въпреки това същата е имала подобно поведение. Оспорва, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и неотговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и че съдът не се е произнесъл по последната операция, която според вещото лице не е в причинна връзка с трудовата злополука. Жалбоподателят възразява и срещу присъденото в полза на ищцата обезщетение за имуществени вреди, като оспорва претендираните разходи да касаят лечение на процесната трудова злополука, като във въззивната жалба по пера посочва кои разноски смята, че не са в причинна връзка с процесния деликт. По тези съображения иска от ВТОС да отмени обжалваното решение, в частта му, с която в полза на ищцата са присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 КТ. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК отговор по въззивната жалба е подаден от ищеца по делото. С нея се поддържа, че обжалваното решение в осъдителната му част е правилно и съответно на събраните по делото доказателства. Изтъква се, че според заключението на СМЕ липсва твърдяното от жалбоподателя неправилно проведено лечение на пострадалата в болницата в гр. Плевен, доколкото то е предприето в съответствие с утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика.

Добавя се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че пострадалата е търпяла и продължава да търпи значителни болки и страдания, вследствие на трудовата злополука, което наред с изпадането й в депресия и отчаяние, както и появилите се суицидни мисли, правилно е отчетено от районния съд при определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Подчертава се, че и към момента ищцата живее с последиците от инцидента и продължава да куца, тъй като има разлика в дължината на двата крака, както и че изпитва неприятни осещания в травмираната област при студено време и когато е на течение. Допълва се, че понастоящем в резултат на трудовата злополука пострадалата е призната от ТЕЛК пожизнена ТНР от 85 %. С тези доводи се иска от ВТОС да потвърди обжалвания акт с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

2

В срока по чл. 248 ал. 3 ГПК е подадена частна жалба от ответника по делото против Определение № 3/05.01.2026г. по гр.д. № 493/2024г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неговата неправилност и необоснованост, доколкото при частично отхвърляне на ищцовите претенции, ответната страна на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, има право на разноски, съразмерно с неуважената част от исковете. Възразява се, че извода на съда, че разноските на ответника следва да останат за негова сметка, при доказаност на извършването им, е необоснован. Излагат с доводи за размера на сторените от ответника разноски за адвокатска защита и за възнаграждение на вещото лице, поради което се иска отмяна на атакуваното определение по чл. 248 ГПК с присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в съответствие с чл. 78 ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другата страна по частната жалба е депозирала отговор, с който оспорва същата. Възразява се, че в случая има произнасяне на районния съд по разноските на ответника, а именно, че те следва да останат за негова сметка, поради което няма основание да се иска допълване на съдебното решение в тази му част. Подкрепят се аргументите на първата инстанция, че ответникът следва да понесе сторените от него разноски, доколкото е отричал факта на настъпване на процесната трудова злополука, както и поради прекомерност на платеното от него адвокатско възнаграждение.

В останалата си част, решение № 224/29.10.2025г. по гр. д. № 493/2024г. на Районен съд – П., с която иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над уважения размер от 52 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., а иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 11 930, 67 лв. до пълния предявен размер от 12 413, 70 лв., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, в атакуваната му част, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в 3 пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на исковете, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото.

При проверката по реда на чл.269 изр.2 от ГПК за правилността на обжалваното решение, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 413, 70 лв. и за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., настъпили в резултат на трудова злополука от 17.10.2021г., призната за такава с разпореждане на № 5104-04-72/03.11.2021г. на ТП на НОИ – В. В.Т., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че е работила при ответника на основание трудов договор от 14.10.2014г., като е изпълнявала длъжността „медицинска сестра вътрешно отделение“, както и че на 17.10.2021г. е била на работа за времето от 19:30 часа до 07:30 часа на другия ден. Допълва, че около 22.00 часа на 17.10.2021г. при преминаване пред асансьора на етажа на ХО се подхлъзнала и паднала, в резултат на което получила фрактура в ацетабулума вдясно. Ищцата сочи, че инцидента е признат по съответния ред за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 КСО, актът за което е влязъл в сила на 24.11.2021г. Изтъква, че 19.10.2021г. е претърпяла оперативна интервенция за открито наместване и вътрешна фиксация с поставяне метална планка с винтове и присадка на кост. Добавя, че въпреки това продължавала да изпитва силни болки в областта на дясната тазобедрена става и затруднена подвижност, поради което се подложи на нова операция на 10.01.2022г., при която е констатиран абсцес и е отстранена плаката от първата операция с изрязване на част от мускула. Ищцата твърди, че поради продължаващи болки и накуцване на 23.03.2022г. й е извършена трета интервенция, при която е подменена с изкуствена тазобедрената й става, а поради луксация на тази става на 20.04.2022г. и на 05.05.2022г. са й извършени още две операции за подмяна на изкуствената й става с другата такава, но с различен размер. Ищцата изтъква, че в периода 28.03.2022г. – 17.07.2023г. е провела няколко курса физиотерапия и рехабилитация, както и че на 22.05.2024г. е претърпяла шеста по ред операция за отстраняване на постоперативна херния. Посочва, че през целия период на лечение и възстановяване е изпитвала силни и интензивни болки, придвижвала се е само с помощни средства до края на м. май 2023г. и е използвала тоалетен стол до есента на 2022г. Ищцата акцентира, че въпреки проведеното й лечение продължава да накуцва и до днес, че смяната на ставата е довело до скъсяване 4 на единия й крак и че изпитва затруднения при натоварвания. Допълва, че с решение на ТЕЛК, поради трудовата злополука, й е определена ТНР от 85 % пожизнено, както и че е ползвала отпуск по болест до 06.12.2022г. Ищцата сочи, че освен морални вреди е претърпяла и щети за разходи за лечение в общ размер на 12 413, 70 лв. По тези съображения отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати претендирания от нея размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че ищцата е негов служител и че е претърпяла описания от нея инцидент, докато е била на работа, който е признат за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ В. В.Т.. Възразява се, че пострадалата умишлено се е увредила или евентуално е допринесла за настъпване на трудовата злополука, поради груба небрежност, тъй като се е отклонила от служебните си задължения във Вътрешно отделение, след като твърди, че преди инцидента е била в Хирургично отделение. Оспорва се вследствие на трудовата злополука за ищцата да е настъпило трайно намалена работоспособност 50 % и над 50 %. В тази връзка се развиват съображения, че увредата на здравето й и търпените от нея неимуществени вреди са в резултат на неправилното й лечение в болница „Св. Пантелеймон“ гр.

Плевен, поради погрешното й остеосинтезиране при първата операция, което е наложило извършването на последващите оперативни интервенции. Смята се, че при правилно проведено лечение възстановителният период за пострадалата би бил 6 месеца, а не 2 години. Оспорва се смяната на тазобедрената става на ищцата да е в причинна връзка с претърпяната от нея трудова злополука, като се възразява, че нейното извършване е за преодоляване последствията от неправилното оперативно лечение и поради възрастовите изменения в костната структура. Добавя се, че операциите от 23.02.2022г. и от 11.05.2022г. са извършени поради поведението на самата пострадала, тъй като поради проявена груба небрежност при провеждана гимнастика в домашни условия е допуснала луксация на тазобедрената става.