Решение № 166 от 11.09.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Сливница, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200127 по описа за 2023 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „Г. ***” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“М.“ №20, представлявано от управителя, М.Г.Б., чрез пълномощника, адв. Т.М. – САК, обжалва наказателно постановление № 23-2200572, издадено на 02.12.2022г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер 2500 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са изложени доводи относно обстоятелството, че неправилно е определено извършването на нарушението. Твърди, че е заведението е работело извънредно на 15.09.2022г., по повод първия учебен ден и Р.П. е работела само този ден, за което е бил сключен граждански договор. Твърди се че от 01.10.2022г. , дружеството е преустановили дейността си, за което е уведомило компетентните органи. Алтернативно молят за намаляване до законоустановеният минимум на размера на определеното наказание. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят не се явява, представлява се от пълномощника си, който поддържа жалбата.

Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган, директора на Д”ИТ”-София, редовно уведомен се представлява от юрискнсулт Х., с представено надлежно пълномощно по делото. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение, определено по отношение на размера му от съда. Нямя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

На 15.09.2022г. свидетелите П. Е. и колежката й Г. Г., служители в Д „ИТ” – София област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект бистро „***“, находящ се в гр.Д., ул.“*** ***“ №1, стопанисван от дружеството жалбодател. На място, при извършването на проврката на заварената на място да полага труд, Р.И.П. дали да попълни саморъчно декларация. Р.П., в попълнената от нея декларация, саморъчно посочила, че работи при жалбодателя от 15.09.2022г. на длъжност „готвач”, при дружеството жалбодател, като е посочила работно време от 10,45ч. до 18,00ч., почивки в работния ден – 30 мин. И договорено възнаграждение – 30лв. на ден. На управителя на дружеството жалбодател, М.Б. , била връчена призовка за представяне на документи и продължаване на проверката по документи на 04.04.2022г. и на 06.04.2022г. в офиса на ДИТ, в гр.София, за явяване и представяне на документи свързани със спазване на трудовото законодателство и приключване на проверката. На определената дата за довършване проверката в ДИТ, се явил управителят на дружеството, който представил изисканите с призовката документи в това число и сключен на 15.09.2022г. граждански договор с Р.П.. Бил съставен АУАН № 23-2200572 от 03.10.2022г., за констатираното нарушение, а именно за това, че жалбоподателят, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с лицето Р.П. на работа на длъжност „готвач”, като сключи трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на работа. Отбелязано е, че е нарушил чл.62, ал.1 от КТ и актът бил връчен на управителя на дружеството, жалбодател.

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.

Срещу съставения акт не е постъпило възражение в предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП № 23-2200176, издадено на 20.05.2020 г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер 2500 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ.

Педставени и приети по делото са сключен на 15.09.2022г. граждански договор с Р.П., както и уведомление до НАП по чл.62, ал.5 КТ от 23.03.2021г., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 03.10.2022г., според която дружеството прекъсва дейността от 01.10.2022г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля П. Е. и Г. Г., които изслушани в съдебно заседание не оспорват, че при проверката Р.П. е заявила, че работи на граждански договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима процесното НП е връчено на 31.01.2023г. (видно от нарочното отбелязване върху него), а жалбата е подадена чрез АНО на 14.02.2023г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Настоящия състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното постановление правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална 2 страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не споделя изложените от страна на пълномощника на жалбоподателя твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с разпоредбите на ЗАНН. Следва да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което същите са съобразени със законовите изисквания и на това основание производството не подлежи на прекратяване.

Съгласно трайната съдебна практика установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В съдебно заседание, от проведените разпити на свидетелите извършили проверката, се събраха доказателства, от които да бъде изведен изводът, че жалбоподателя е извършил посоченото в процесното наказателно постановление нарушение.

Видно от събраните писмени доказателства е, че жалбодателят не е сключил трудов договор с Р.П., която към момента на извършване на проверката от служители на въззиваемата страна, е полагал труд, в обект на жалбодателя. Този извод на съда се подкрепя и от депозираното от дружеството жалбодател сведение пред контролните органи, при извършване на проверката по документи и от представените писмени доказателства – граждански договор и от саморъчно попълнената декларация от Р.П..

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат трудов договор, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение.

Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“. По делото е представен граждански договор от 15.09.2022г., сключен между дружеството жалбодател и Р.П., с предмет – подготовка на заготовки в кухня в бистро „***“. В договора изрично е уговорен и срокът на действие – на 15.09.2022г., както и договорената сума – 30 лв..

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от работника за продължителен период от време. Гражданският договор, какъвто е договорът за изработка има за предмет постигането на определен резултат. В случая е точно така: между Р.П. и „Г. ***” ЕООД, ЕИК :*** е сключен договор за постигане на определен резултат – подготовка на заготовки в кухнята на определен ден. Естеството на тази дейност е 3 класически пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на работна сила в рамките на определено време. Поради което и настоящият състав споделя становището на защитата, че отношенията между Р.П. и „Г. ***” ЕООД, ЕИК :*** са облигационни, а не трудови и следва да бъдат уредени с граждански договор (договор за изработка), а не с трудов договор.

Следователно може да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. Жалбоподателят „Г. ***” ЕООД, ЕИК :*** не е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е имал задължение да сключва трудов договор с Р.П., а е уредил отношенията си с него чрез граждански договор – за изработка.

Предвид изложеното, процесното НП е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.

Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 550 лева, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащато му . Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с оглед изхода на делото.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200572 издадено на 02.12.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.

416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „Г. ***” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“М.“ №20, представлявано от управителя, М.Г.Б. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати на„Г. ***” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“М.“ №20, представлявано от управителя, М.Г.Б. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________