Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 407 от 04.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3122/2021
Вид
Решение № 407
Подписан
04.04.2025
В сила
04.04.2025
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветка Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503122 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 237 от 25.06.2021г., постановено по гр. д.

№666/2020г. по описа на ОС-Перник, ГК, е осъдено дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, да заплати на С. Н. Д., сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., за разликата от 25 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение е осъдено е дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на К. К. А., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител, Е. Е. А., сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен в останалата му част до пълния му предявен размер от 40 000 лв., за разликата от 20 000 лв., като 1 неоснователен.

Със същото решение е осъдено дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адв. В. В. О., сумата от 1 938лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД против съдебно решение № 237 от 25.06.2021г., постановено по гр. д.

№666/2020г. по описа на ОС-Перник, ГК, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно с претендираната законна лихва, както следва: по иска, предявен от С. Д. –за сумата над 20 000лв. ( за сумата от 5 000 лв.) , по иска, предявен от К. А.- за сумата над 10 000 лв., (за сумата от 10 000лв.) В жалбата са изложени възражения, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че първоинстанционният съд, при определяне размера на на обезщетенията е допуснал нарушение на разп. на чл.52 от ЗЗД и е определил завишени по размер обезщетения и на двете ищци., както следва : за С. Д.50 000 лв.; за К. А. - 20 000лв. Навежда възражение за прекомерност на присъдените обезщетения с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика относно критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди се, че неправилно първоинстанционинят съд е пирел за неоснователно и недокзано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, досежно малолетната ищца К. А. и не е уважил същото.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение № 237 от 25.06.2021г., постановено по гр. д.

№666/2020г. по описа на ОС-Перник, ГК, в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове както следва: за С. Д. над сумата от 20 000лв., за К. А., за сумата над 10 000лв. Претендира разноски.

Въззиваемите страни С. Д. и К. А., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител, Е. А. са подали писмен отговор на въззивната жалба, подадена от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД . Оспорват същата и молят обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на

2 страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

По делото са предявени два отделни иска, от различни ищци, с различен петитум, основани на различни провопораждащи ЮФ, доколското всяка от ищците твърди търпени различни и отделни болки и страдания, обуславяьши търсеното обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Обстоятелствата, че всяка от ищците е получила твърдените увреди на физиологичното й здраве, при едно исъщто ПТП и че правното основание на двата иска е едно и също-чл.432 от КЗ, не дават основание да се пиреме, че двата иска са предявени при условията на субективно или обективно кумулативно съединяване, порадеи което всеки иск следва да бъде разглездан отделно, макар и в едно и също производство.

1.По предявения от С. Д. иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и с размер на иска 40 000лв.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, че на 25.07.2020г. ищцата С. Д. е претърпяла ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Опер Вектра“ с рег.№ **********, управляван от Е. К. А., на път ІІІ -605, км.18 с.Непразненци към с. гигинци, общ Брезник, предизвикано от Е. К. А..

От справка от ИЦ на ГФ се установява, че към датата на процесното ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС за лек автомобил „Опел Вектра “ с рег. № **********.

Въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по 3 останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо в обжалваната му част. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД досежно обжалваното в частта му за присъдената над 20 000 лв., сума от 25 000 лв. на С. Д. е ОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявения от С. Д. пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от която тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП.

В тежест на въззиваемата - ищец пред първоинстанционния съд, е да 4 докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и Протокол за оглед на местопроизшествието, и от заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ и заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМЕ, се установява вината на водача на МПС „Опел Вектра“, Е. А., за причиняване по непредпазливост на телесна повреда на ищцата С. А., идразяваща се в загуба на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, съставляващо временно разтройство на здравето,неопасно за живота. В резултат на претърпяното ПТП е бил избит един зъб на ищцата -11, имало есчупване на зъбната корона на 12 зъб, раязклащане на зъби -12,21,22,31,32,41 от ІІІ-ІV степен. Това е довело до загубата на тези зъби, която загуба е установена при преглед на 26.04.2021г.

Вината на Е. А. не се оспорва от ответното застрахователно дружество.

Описаната телесна увреда, също не се оспорва от ответното застрахователно дружество.

Не се оспорва от ответника и обстоятелството за наличието на действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил към датата на ПТП, а същото се доказва и от справка в ИЦ на ГФ.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД относно размера на присъденото обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение, решаващият състав намира за основателно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на С. Д. травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.

Видно от представените писмени

5 доказателства, съставляващи медицинска документация и от заключението на КСМАТЕ, съдът приема за доказан факта, С. Д. е загубила 8 броя зъби, получила е и повърхностна контузия в обастта на главата и носа, рана по лигавичната повърхност на горната устна на устата.

Настоящата съдебна инстанция намира възражението на жалбоподателя за завишаване размера на пирсъденото на С. Д. обезщетение за основателно.

Следва да се съобрази обстоятелството, че загубата на зъби е преодолима, раните в областта на главата и лицето са били повърхностни, не са налагали хирургична обработка. Като се съобрази и датата на ПТП, и общественоикономическата конюнктура в страната към тази дата, съотв. и размера на застрахователните лимити, съобразени от законодателя с икономическите условия в страната, настоящият съдебен състеав намира, че сумата от

40 000лв. (колкото е и размерът на предявения иск от С. Д.) е напълно достатъчна за пълно репариране на претърпените неимуществени вреди (в този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които настоящият съдебен състав изцяло споделя).

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, младата възраст на ищцата, възможността за пълно възстановяване на физиологичното здраве.

В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване за ищцата.

Приетата от 40 000лв. сума, следва да бъде намалена наполовина, доколкото приетото от първоинстанционния съд съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалата С. Д., пътувала без поставен предпазцен колан на предна дясна седалка в лекия автомобил, не се оспорва от страните в настоящото производство.