Решение № 53 от 13.04.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Сливница, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20251890100112 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. И., с която против „Б.Е.Д.К.“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове:

1/ установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 7, т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 300816588 от 21.07.2022 г.;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 28,33 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва при начална липса на основание по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че e сключил ответника договор за паричен заем.

Посочва, че в договора е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане. Счита, че тази такса е свързана с усвояването на кредита и заобикаля ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Счита, че таксата не е била включена в ГПР. Посочва още, че процесната клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Счита, че възнаградителна лихва не се дължи, а единствено чистата стойтост на кредита. Поради изложеното моли исковете да бъдат изцяло уважени.

Претендира разноски.

Ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД оспорва исковете. Счита, че договорът и посочените клаузи отговарят на закона и са действителни. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически 1 и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора е нищожен на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 10, чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за кредит MAX_ 300816588 от 21.07.2022 г., се установява, че между ищеца като кредитополучател и ответника като кредитодател е сключен договор за кредит. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 1000 лева, а ищецът се е задължил да я върне на 10 месечни вноски по 115,30 лева в срок до 20.05.2023 г., заедно с възнаградителна лихва. Към всяка вноска е добавена и такса. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 32,11 % и годишен процент на разходите – 37,33 %.

Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място трябва да се установи дали този договор съдържа клаузи уговарящи такси за експресно обслужване и бързо разглеждане и дали същите противоречат на закона или го заобикалят. Според договора таксата за бързо разглеждане се дължи в деня на подписване на договора и се включва в месечните вноски. Същата е в размер на 299 лева. Кредитополучателят е заявил и експресно обслужване за което дължи такса в размер на 501.

Сключеният между ответника и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва).

В случая видно от заключението на вещото лице по ССчЕ с включването на договорната лихва, таксата за бързо разглеждане, размерът на ГПР по процесния договор за кредит е 136,23 %, което е неколкократно по-високо от посочения в договора. По този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Освен това ГПР надвишава максимално допустимия, което пък е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова следва да се приеме, че договорът е недействителен на основане чл. 22 от ЗПК /в този смисъл е и т. 8 от решение 2 от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/.

На следващо място клаузата от договора е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е. възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности не може да са свързани с усвояването и управлението на кредита и освен това трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може да се събира само веднъж за едно действие. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. Освен това по своята същност разглеждането на документите и изплащане на кредита е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи, като това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на основната услуга – по предоставянето на кредит. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Същата е и с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия кредит. Сходни са аргументите и за нищожността на таксата за експрасно обслужване по кредита. Същата е дори в още по-завишен размер и отново противоречи на добрите нрави.

Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към главницата по кредита се добавят допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че той сам е избрал тези услуги, за които всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На следващо място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката за заплащане на възнаграждение за тези допълнителни услуги с добрите нрави. Отделно от това претендираните такси водят до неоснователно голямо увеличение на дълга на длъжника. Таксите, които се е задължил да заплати потребителят се явяват прекомерни и не отговарят на изискванията на закона.

Посочените такси създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Това е още един аргумент, че тези клаузи са нищожни и не пораждат целените с тях правни последици. По тези 3 съображения предявения иск следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно за уважаване исковете следва да се установи 1. обедняване на ищеца – заплащането на процесните суми; 2. обогатяване на ответника – получаването на сумите; 3. изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД сумата от 28,32 лева за възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за кредит е недействителен и платената по него сума е лишена от основание. Тази сума подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски с оглед уважената част от исковете – в пълен размер. Той е заплатил 51,13 евро /100 лева/ за държавна такса и 153,39 евро /300 лева/ за депозит за вещо лице. Бил е представлявана от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ според чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Отчитайки постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като ориентир посочения в Наредбата размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 245,42 евро /480 лева с ДДС/. Тази сума се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 204,52 евро /400 лева/ за разноски по делото и 245,42 евро /480 лева/ с ДДС на адв. Д.

М. за осъществената безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК по иска на Д. Р. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № 125, чрез адв. М. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, сключения между страните договор за кредит № 300816588 от 4

21.07.2022 г. като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5 да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № 125, чрез адв. М., на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 14,48 евро /28,32 лева/ за възнаградителна лихва по договора за кредит № 300816588 от 21.07.2022 г., платена при начална липса на основание.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5 да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро /400 лева/ – разноски по делото.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с адрес гр. С., бул. „А.С.“ № 125, сумата от 245,42 евро /480 лева/ с ДДС за осъществената безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5