Решение № 5151 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5151 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20241100509501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 75994/01.08.2024 г., подадена от Ж. Й. Т. против Разпореждане за отказ, обективирано в съобщение с изх. № 42563/18.07.2024 г., с което е отказано прекратяване на изп. д. № 20138510403705 по описа на ЧСИ М.П. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК и съответно вдигане на запорите съгласно чл. 433, ал. 3 от ГПК, както и на основание местна подсъдност по чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК и твърдяна от длъжника изтекла погасителна давност за изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното дело.

В жалбата си Ж. Й. Т. поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, недоказано и немотивирано, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановен акт, с който да се уважи процесната жалба и да се върне делото на ЧСИ с указания да констатира наличието на основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК и да се произнесе по възражението за местна подсъдност. Претендира присъждане на разноски.

Взискателят не е представил възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 от ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20138510403705 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, Район на действие СГС, гр. София, е образувано на 19.12.2013 г. въз основа на 1 изпълнителен лист, издаден на 24.04.2013 г. по т. д. № 1811/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-11 състав, с който Ж. Й. Т. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК **** суми, за които е постановено подлежащо на изпълнение решение на арбитражен съд.

С молбата за образуване на изпълнително дело вх. № 56993/19.12.2013 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия.

На 07.01.2014 г. по делото са изготвени запорни съобщения.

На 10.01.2014 г. в кантората на ЧСИ постъпило съобщение от Райфайзенбанк (България) ЕАД, съгласно което исканият запор е наложен по сметката на длъжника Ж. Й. Т..

От материалите в приложеното изпълнително дело се установява, че в периода след това са предприемани редица изпълнителни действия от страна на ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя, включително съобщения за налагане на запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с банката. Следва да се посочи, че в хипотезата на възлагане съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е и настоящият случай, не е необходимо взискателят да поддържа висящността на производството като прави искания за извършване на конкретни изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, под страх от настъпване на перемпция, когато ЧСИ активно предприема извършването на такива, по силата на възлагането от страна на взискателя. Поради това настоящият състав намира, че в този период не се установява наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство.

На 11.07.2018 г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ЧСИ М.П. за пристъпване към налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя ПМ Л.. След това отново са били предприемани активни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител до 16.10.2020 г., когато е бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника по изпълнителното дело.

Впоследствие на 14.09.2021 г., 15.03.2022 г. и 04.12.2023 г. взискателят с молби е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия от ЧСИ по процесното дело.

На 02.01.2024 г., 05.04.2024 г. и 16.07.2024 г. в кантората на ЧСИ М.П. са постъпили молби от длъжника Ж. Й. Т. за прекратяване на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вдигане на наложените запори на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК и позоваване на погасителна давност за процесното вземане. С последната е направено и искане за прекратяване на производството поради твърдяно неспазване на местната компетентност. На 12.04.2024 г. и 18.07.2024 г. са постановени съответни откази от страна на ЧСИ М.П..

На 01.08.2024 г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила частна жалба срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх. № 2

42563/18.07.2024 г. по изп. д. № 20138510403705 по описа на ЧСИ М.П., получено от Ж. Й.

Т. на 22.07.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство.

Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което същият е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20138510403705 по описа на ЧСИ М.П. и в този смисъл, и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

От доказателствата се установява, че поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице. От образуването на производството до подаване на частната жалба срещу разпореждането за отказ не се установи да е изтекъл период от 2 години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ, с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

От материалите представени по изпълнителното дело се установява, че към момента на неговото образуване длъжникът Ж. Й. П. е била с постоянен адрес СЛ Сливен, с.

Самуилово, ул. ****. Към този релевантен за разрешаване на въпроса с местната компетентност на органа по изпълнението момент е действало процесуалното правило на чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК, според което молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него.

Видно от молбата по чл. 426 от ГПК на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, дружеството изрично е поискало съдебният изпълнител да предприеме изпълнителни действия чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки на същия, което позволява изпълнителните действия да се извършват от съдебен изпълнител, упражняващ дейност в съдебния район, където са позиционирани седалищата на третите задължени лица, а именно съответните банки в настоящия случай. Следователно направеният от длъжника отвод за местна компетентност на ЧСИ е неоснователен, тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело процесуалните правила за местната компетентност са били спазени, а промените в законовата регламентация относно местната компетентност години след образуването на делото не опорочават действията на съдебния 3 изпълнител като се има предвид и правилото на чл. 427, ал. 4 от ГПК в настоящата му редакция, съгласно което промените в обстоятелствата по ал. 1, т. 5 от същата разпоредба, обуславящи местната компетентност досежно постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника не са основание за препращане на делото.

Не е налице и законово изискване съдебният изпълнител да мотивира актовете си, с които отказва прекратяване на принудителното изпълнение, поради което евентуалната липса на мотиви (какъвто не е настоящият случай) не може да обоснове отмяната на такъв акт като незаконосъобразен.

Съобразно изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, с оглед на което подадената от Ж. Й. Т. жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В настоящото производство разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Ж. Й. Т., ЕГН **** с вх. № 75994/01.08.2024 г. по изп. д. № 20138510403705 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС срещу разпореждане с изх. № 42563/18.07.2024 г., обективирано в съобщение до длъжника, за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и на основание липса на местна компетентност по чл. 427 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4