Решение № 5664 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5664 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100504098 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Б. А. срещу решение № 1308/21.02.2022Г. постановено по гр.д. № 51400/2021Г. на Софийския районен съд, ГО, 125 състав, в частта, с което са уважени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу нея искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 838,55 лв. представляваща незаплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 04.05.2018г. – 05.02.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва считано от 27.05.2021г. до окончателното й изплащане;

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд е направил погрешен фактически и правен извод, че ответникът е собственик на процесния апартамент и съответно има качеството на потребител на ВиК услуги. Излага подробни съображения, че по делото липсват надлежни доказателства установяващи при пълно доказване както обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, така и че същия е в облигационно правоотношение с ищеца при общи условия. Счита, че недоказано е и реалната доставка и потребление на ВиК услуги от ответника в процесния апартамент.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“АД в срока за отговор на въззивната жалба по чл.263 ал.1 ГПК не подава такъв.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на „СОФИЙСКА ВОДА“АД представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 04.05.2017г. – 05.02.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29925/2021г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.

Решението в частта, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422 от ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу Х. Б. А. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 838,55 лв. до пълния предявен размер от 1171,17 лв. – главница за предоставени ВиК услуги и за периода 04.05.2017г. – 05.02.2021г., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, 2 предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 ал. 2 и ал. 3 ГПК с доклада по делото съдът, след като е посочил кои са правнорелевантните съгласно твърденията на двете страни факти, очертал е спорния предмет, разпределил е доказателствената тежест, указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, а също им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. Уведомяването на страните, разпределението на доказателствената тежест и даването на възможност да ангажират доказателства на осн. чл. 146 ал. 1 т. 5 и ал. 2 ГПК е възложено на първоинстанционния съд, а при допуснато от него нарушение, задължение на въззивния съд е преди да постанови решението си, с оглед принципа на състезателност и гарантиране правото на защита на страните, да посочи правилните правно релевантни факти, разпредели доказателствена тежест и предостави възможност страните да ангажират становище вкл. и доказателства /Решение № 180 от 2.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 340/2017 г., I т. о., ТК/.

В конкретният случай с проекта за доклад по делото, съдържащ се в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 29.10.2021г, първоинстанционният съдът е направил пълен доклад по чл.146 ал.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, от които произтичат претендираните правата и обстоятелствата на които се основават възраженията, кои права и кои обстоятелства се признават или не се нуждаят от доказване, като не са давани указания по ал.2 на чл.146 от ГПК с оглед спорните факти и сочените от страните доказателства.

Именно в проекто доклада изготвен от първоинстанционният съд, съобщен на страните, които са заявили, че нямат възражения и същия е обявен за окончателен такъв по делото, по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между страните, че за процесния исков период ответникът е титуляр на партида и клиентски номер на процесния имот. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил единствено спрямо начина на изчисленията за цена на потребена вода и твърди нарушение на Общите условия на ВиК, при които е възникнало и съществува облигационното правоотношение между страните, както и на нормативните актове, регулиращи начина на отчитане и заплащане на доставените ВиК услуги за потребителите. Освен това, не е възразил и срещу обявения за безспорен факт, че е титуляр на партидата именно за процесния имот.

Съгласно разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни за него към този момент факти. Пропускът поради собствената си небрежност, ответникът не може да е поправи по – късно – както в хода на първоинстанционното производство, така и във въззивното с оглед проведения последователно принцип на концентрационното начало в процеса.

Именно поради горното недопустимо е след срока за отговор на исковата молба, както и във въззивната жалба да се релевира възражение от страна на ответника, че не е собственик на процесния водоснадбен имот, съответно същия няма качеството на потребител и липсва валидно облигационно правоотношение между страните, поради което и релевираното възражение не следва да бъде разглеждано от въззивният съд.

С оглед останалите въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на 3 първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящият състав счита следното:

Противно на поддържаното в жалбата ищецът е установил и доставката на водоснабдителни и канализационни услуги, предвид кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, от която се установява, че процесният имот е водоснабден. Вещото лице е посочило, че в процесния имот измерването и отчитането на консумираните количества вода е било извършвано на база, съгласно начина и количествата по Наредба №4/14.09.2004 г. и ОУ на доставчика. В заключението е посочено още, че фактурираните цени за доставените ВиК услуги съответстват на утвърдените от КЕВР цени.

В нормата на чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.

Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. А чл. 11 ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Съгласно чл. 34а ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сградиетажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39 ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39 ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.

В конкретния случай е установено /при липса на оспорване на изводите на вещото лице по комплексната експертиза /, че за процесния период водомерът в жилището не отговаря на норчативните изисквания. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в имота водомер е бил подложен изряден, работещ, с необходимите пломби и преминати метрологични проверки то следва извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление.