Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2224 от 03.07.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11381/2019
Вид
Решение № 2224
Подписан
03.07.2020
В сила
04.08.2020
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 2224 гр. Пловдив, 03.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11381 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил против Б.А.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2212/13.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3648/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, както следва: 1 011, 70 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****г, сключен между ответната страна и с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД; сумата от 160, 06 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.01.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен с „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 117, 31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.12.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Твъдри, че за осъщественото прехвърляне на вземането, изпратил до длъжника, за което бил надлежно упълномощен от цедента, два боя уведомителни писма, които се върнали в цялост.

Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника, дори последният да се представлява в производството от особен представител. Твърди, че ответната страна Б.А.К. сключила с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД договор за потребителски кредит № ****г., по силата на който е предоставена сума за закупуване на следните стоки –диван, модел “Флора” на стойност от 949 лв.; секция, модел “Масала” на стойност от 499 лв. Размерът на предоставената в заем сума била равна на цената на стоките, която в случая била на стойност от 1 448 лв. За закупуване на стоките била издадена фактура № **********/14.01.2017 г. от „Дипол“ ЕООД, гр. Стара Загора на името на ответната страна. Сочи, че с подписване на договора кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора стоков кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор кредитора – “Дипол“ ЕООД /Мондо/. Длъжникът се задължил да върне сумата от общо 2 012, 64 лв. на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които от 83, 86 лв. В погасителните вноски се включвала съответната част от дължимата главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Поддържа, че лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, като размерът на договорната лихва бил за сумата от 564, 64 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 20.02.2017 г., а на последната – на 20.01.2019 г. Твърди, че по договора постъпили частични плащания от страна на длъжника в общ размер от 840, 88 лв., с които било погасено вземането за главница в размер от 436, 30 лв. и за договорна лихва в размер от 404, 58 лв. Поради забава за заплащане на задължението, претендира и обезщетение за забава. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Б.А.К., е депозирала в законоустановения за това срок, чрез назначения й от съда особен представител – адв. К., отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че ищецът не е кредитор на ответната страна, както и че между нея и цедента не е възникнало твърдяното правоотношение. Твърди, че от представените по делото доказателства не се установява, че ищецът е придобил процесното вземане. Сочи, че представеното по делото Приложение № 1 от 18.04.2018 г. не се отнася към представения договор за цесия, тъй като е издадено от друго юридическо лице – различно от това, подписало договора. Това било така, тъй като “Б. П. П. Ф.” ЕАД било заличено на

24.04.2018 г. и към момента на подписване на приложение № 1, това дружество все още съществувало. Счита, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, като не следва да се счита за уведомен и с връчване на препис от исковата молба, тъй като ответната страна е представлявана от особен представител в производството по делото. Твърди, че сключеният договор за кредит е недействителен, тъй като в последния не е посочено кое лице и в какво качество го подписва като кредитор. Счита, че клаузите в договора са неравноправни и не отговарят на изискванията на добросъвестността.

Възнаградителната лихва от 33, 24 % била едностранно установена и не отговаряла на изискванията на закона и на добросъвестността. Сочи, че потребителят не е имал възможност да се запознае предварително с размера на договорната лихва.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в последния е посочен единствено размера в проценти на годишния процент на разходите – 38, 81 %. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства, тяхната доказателствена стойност, верността и автентичността им.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2212/13.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3648/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, както следва: 1 011, 70 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****г, сключен между ответната страна и с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД; сумата от 160, 06 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.01.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен с „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 117, 31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.12.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски кредит CREX-14408173 от

14.01.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Б.А.К., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 448 лв. – представляваща цената на стоките, посочени в договора, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 2 012, 24 лв. на 24 равни месечни погасителни вноски от по 83, 86 лв., с падеж на първата вноска на 20.02.2017 г. и на последната вноска – 20.01.2019 г. В договора е посочено, че със сумата, представляваща цена на стоките, се финансира закупуването на следните движими вещи: диван „Флора“ на стойност от 949 лв. и секция „Масала“ на стойност от 499 лв. Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 33, 24 % и годишен процент на разходите от 38, 81 %.

В клаузата на чл. 1 от Условията към договора е установено, че кредитополучателят се съгласява предоставения му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, като извършване на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и това действия съставлява плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от кредитополучателя, като създава задължение за кредитополочателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски.

С разпоредбата на чл. 17 от Условията към договора е установено, че с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил стоката, посочена в договора, в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор. Следователно в договора за кредит, подписан от страна на потребителя – ответник, се съдържа удостоверителното му изявление, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора чрез изплащане на предоставения кредитен ресурс в полза на упълномощения търговец, предоставил на потребителя финансираната стока, получаването на която също е установено с подписа на потребителя.

По делото е представена фактура № **********/14.01.2017 г., издадена от „Дипол” ЕООД, с получател Б.А.К., положила подпис върху последната. От този документ се установява, че за посочената сума от 1 448 лв., кредитополучателят е закупил от търговеца, на който е била преведена сумата по кредита, следните стоки – диван на стойност от 790, 83 лв. без ДДС и секция на стойност 415, 83 лв. без ДДС, като към момента на закупуване на стоката с кредитни средства, кредитът се счита усвоен от длъжника.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си. В договора е установено, че вземанията се индивидуализират с Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 18.04.2018 г. към договора, в което е посочено вземането по договора за кредит в размер на сумата от 1 963, 31 лв., включващ изтеклите лихви до датата на подписване на приложението, като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

Приложението към договора за цесия е сключено на 18.04.2018 г., като е посочено, че последното се сключва с „Б. П.

П. Ф.“ С.А. – клон България. Въпреки, че заличаването „Б. П.

П. Ф.“ ЕАД е вписано в Търговския регистър на 24.04.2018 г., това дружество се е преобразувало чрез вливането му в Б. П. П. Ф. на 05.12.2017 г., видно от вписването по партидата на прекратеното дружество в Търговския регистър, което обстоятелство е настъпило преди датата на вписаното заличаване. Поради което следва да се приеме, че посоченото приложение, в което вземането е индивидуализирано, е породило права и задължения между страните.

Следователно съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на цесия. Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.