Определение № 23808 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49919/2025
- Вид
- Определение № 23808
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23808 гр. С., 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110149919 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЗАД А.“ АД, чрез юрисконсулт Н.К /с пълномощно на л. 5/, срещу Застрахователно акционерно дружество „ДЖЗ“.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Застрахователно акционерно дружество „ДЖЗ“, чрез юрисконсулт Р.Ч /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
Като взе предвид изтъкнатите в исковата молба обстоятелства и по аргумент от чл.
140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.
При повторна служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира несъответствие на същата с изискванията на процесуалния закон в частта по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – в обстоятелствената част на ИМ се сочи, че ПТП е настъпило на 06.03.2025 г., регресна покана е получена от ответното дружество на 03.04.2025 г., а същевременно се формулира петитум за присъждане на обезщетение за забава за период от 03.05.2022 г. до 23.10.2025 г., което налага даване на указания на ищеца да отстрани противоречието като посочи точно и ясно периода, за който се претендира мораторна лихва.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 347704/24.10.2025 г. на „ЗАД А.“ АД в ЧАСТТА по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на ИМ, като посочи точно и ясно периода, за който се претендира мораторна лихва. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок на дадените указания, съдът ще върне исковата молба в частта по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата в размер на 1 558,33 евро, с левова равностойност 3 047,82 лева – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по МПС „Б. Д“, с рег. № ********, причинени при ПТП на 06.03.2025 г. в гр. Р., на паркинг на ул.
„С.“ пред Р.нския университет, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС „М.С“, с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2025 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 82,09 евро, с левова равностойност 160,55 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 03.05.2025 г. – 23.10.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2025 г. в гр. Р., на паркинг на ул. „С.“ пред Р.нския университет, е бил паркиран лек автомобил „Б. Д“, с рег. № ********. При опит да паркира на същия паркинг, водач на лек автомобил „М.С“, с рег. № ********, е извършил несъобразена с пътната обстановка маневра назад и при неспазване на дистанция с паркирания автомобил е реализирал ПТП. Описаното събитие е било документирано с двустранен констативен Протокол за ПТП от 06.03.2025 г., съставен и подписан на мястото на произшествието от двамата участници в произшествието. За увреденото МПС „Б. Д“, с рег. № ********, е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 0307Х0943362, за срок от 10.09.2024 г. до 09.09.2025 г., покритие по Клауза „П“ – Пълно Каско, при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършен оглед на автомобила са констатирани увреждания по него на стойност 3 032,82 лева, която сума е била изплатена на 19.03.2025 г. от застрахователя в полза на застрахованото лице. Поддържа се, че за МПС „М.С“, с рег. № ********, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му. Ищецът твърди, че е предявил регресната си претенция спрямо ответника, получена от последния на 03.04.2025 г., по която плащане не е било извършено към датата на сезиране на съда. Посочва, че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 160,55 лева.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен 2 отговор на исковата молба с изразено становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Оспорва изложената от ищеца фактология, като оспорва твърдяното от него ПТП да е реализирано или да е реализирано по посочения в исковата молба механизъм. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдяното от ищеца ПТП и уврежданията по предния фар на лек автомобил „Б. Д“, с рег. № ********, респ. оспорва начислената сума по това перо. Счита определеният от ищеца размер на застрахователно обезщетение за завишен и несъответен на средните пазарни цени, по които е могло да бъде отремонтирано увреденото МПС. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца по главния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 5) размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца по акцесорния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: изпадането на ответника в забава по регресната претенция на ищеца в рамките на исковия период и дължим размер на обезщетението за забава съответен на претендирания такъв.
ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на МПС „Б. Д“, с рег. № ********; 2./ съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на МПС „М.С“, с рег. № ********, валидна към датата на процесното ПТП; 3./ извършено на 19.03.2025 г. от ищеца в полза на застрахованото лице плащане на стойност 3 032,82 лева – обезщетение за имуществени вреди във връзка с заведена при ищеца щета № **************.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – К. П. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Р., ул. Т.“ *********, с тел. ************, който да бъде призован след представяне на доказателство за внесен депозит в размер на 25,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението. Свидетелят да се призове за съдебно заседание и по телефона.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да 3 индивидуализира надлежно свидетеля Т.А чрез посочване на пълни три имена, адрес и/или телефонен номер за призоваване, единен граждански номер, ако разполага с такъв, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок искането за допускане на този свидетел до разпит при режим на призоваване ще бъде оставено без уважение поради невъзможност да бъде призован. При необходимост съдът може да съдейства на страната за установяване на самоличността на свидетеля чрез издаване на СУ по представен проект.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза с поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, при депозит в размер от 250,00 евро, вносим поравно от страните – по 125,00 евро от всяка, в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., със служебен адрес: гр. С., бул. „Д.Ц“ ***, СТЦ „И.” – „И.” ЕООД, моб.тел.: **********, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит и след изслушване на допуснатите свидетели.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението и призовки до ответника да се пратят на адреса, посочен в ОИМ и чрез назначените му квестори Н. А. К. и Р. Й. Г-С, посочени в регистъра на САК, както следва: Н. А. К. - гр. С., ул. "Г.Н" № ******, партер., Р. Й. Г-С - гр. С., Район р-н "С.", ул. "***********" №№********.