Решение № 184 от 12.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500135 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. Г. против Решение № 363/ 23.12.2025 г. по гр. д. № 347/2025 г. на ОС – Стара Загора, с което е отхвърлен предявените срещу З. К. Д. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основания по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите от 25 000 €, представляваща невърнат заем, и 3 350. 76 лв., представляваща лихвата за забава върху главницата от 25 000 € за периода от 17.11.2024 г. до 16.05.2025 г.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Оспорва се извода на окръжния съд, че предоставената на наследодателя на ответницата сума от 25 000 € представлява компенсация за дарен на ищцата от майка й недвижимо имущество. Жалбоподателката изразява несъгласие с отказа на съда да кредитира показанията на св. З. Б., която е била очевидец на разговорите с брат й К.П. по повод предоставянето на заем. Излага съображения за основателност на предявения иск, с оглед на което иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което същия се уважи.

1

Въззиваемата З. К. Д. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

М. А. Г. е предявила против З. К. Д. като наследник на К.Н.П. иск за сумата от 25 000 €, представляваща предоставен заем на К.Н.П., както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 350. 76 лв. за времето от 17.11.2024 г. до 16.05.2025 г.

Предявеният иск се основава на твърденията, че по повод намерението на брат й К.Н.П. да закупи жилище му на 03.07.2014 г., в деня на изповядване на сделката, му превела по банков път сумата от 25 000 €, която той обещал да върне след пенсионирането си. К.Н.П. починал на 2021 г. преди да се пенсионира, поради което на 05.06.2024 г. ищцата уведомила единственият му наследник – ответницата З. К. Д. – да й върне предоставената му в заем сума, която обаче отказала.

Ответницата З. К. Д. оспорва твърденията за сключен между баща й и ищцата договор за заем, като поддържа, че преведената сума от 25 000 € е била на баба й З. Г. Б. и служи като компенсация на баща й за дарен впоследствие на М. А. Г. от майка й недвижим имот.

По делото не е спорно, че К.Н.П., починал на 23.03.2021 г., и ищцата М.

А. Г. са брат и сестра, св. З. Г. Б. е тяхна майка, а ответницата З. К. Д. е дъщеря и единствен наследник на К.Н.П..

Не е спорно също така, че на 03.07.2014 г. ищцата е превела по сметка на брат й К.Н.П. в „Юробанк България“ АД сумата от 25 000 €, като в платежното нареждане като основание на транзакцията е посочено „за К.Н.П. прехвърляне на средства“.

На 03.07.2014 г. К.Н.П. е сключил в качеството си на купувач договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 194, т. 2, рег. № 4715, д. № 133 от 2014 г. на нотариус № 435 - Радка Богданова, по силата на който е закупил апартамент № 7, находящ се в гр. ***** *****, кв. „***** 2

*****“ бл. 48 за сумата от 27 100 €, от които 2558 € са били заплатени в брой на продавача преди сключване на договора, а остатъка от 24542 € е била заплатена по банков път на трето лице – кредитор на продавача по сделката.

На 05.06.2024 г. М. А. Г. изпратила на З. К. Д. нотариална покана, с която я поканила да й върне предоставените в заем на 03.07.2014 г. на баща й 25 000 €.

Установява се, че с Разписка от 27.06.2014 г. З. Г. Б. е заплатила депозит 1000 лв. за закупуване на апартамент № 7, находящ се в гр. ***** *****, кв.

„***** *****“ бл. 48.

Установява се също така, че на 15.09.2014 г. К.Н.П. е закупил с НА № 2, т. 4, рег. № 3798, д. № 421 на нотариус № 121 – Христо Спасов за сумата от 3 800 лв. недвижим имот – овощна градина, находящ се в м. „Джелата“.

На 24.11.2015 г. с НА № 25, т. 3, рег. № 8801, д. № 278 на нотариус № 435 – Радка Богданова К.Н.П. е закупил за сумата от 2 237. 30 лв. недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Сладък кладенец, община Стара Загора.

Представена е Справка № 856404/18.06.2025 г. на Агенция по вписванията, от която е видно, че на 11.07.2014 г. З. Г. Б. е дарила на дъщеря си М. А. Г. недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ***** *****, пл.

„*****“ № 2, вх. А, ет. 2. На 19.04.2023 г. М. А. Г. е дарила обратно апартамента на своята майка, а на 27.04.2023 г. З. Г. Б. отново е прехвърлила на дъщеря си собствеността върху имота с договор за издръжка и гледане.

От представеното извлечение по сметка на З. Г. Б. в „ОББ“ АД за периода от 12.06.2014 г. – 11.07.2014 г. и 12.07.2014 г. – 12.08.2014 г. се установява, че на 03.07.2014 г. З. Г. Б. е изтеглила 5000 лв., на 11.07.2014 г. още 7000 лв., а на 14.07.2014 г. З. Г. Б. е прехвърлила по банков път на К.Н.П. сума в размер на 6000 лв.

От представената по делото История на транзакциите изх. № 1011/ 22.10.2025 г. в „Юробанк България“ АД се установява, че на 15.08.2013 г. З. Г.

Б. открила в банката срочен депозит, по който към 19.05.2014 г., когато бил закрит, е имало 24 806. 15 €. М. А. Г. е била овластена по силата на нотариално заверено пълномощно от 11.06.2008 г. да представлява З. Г. Б. пред банката с право да извършва всякакви операции по всичките й сметки.

От Писмо от 09.10.2025 г. на ТП на НОИ - гр. Стара Загора се 3 установява, че К.П. навършва изискуемата възраст за пенсиониране на 24.05.2028 г. и би придобил право на пенсия на това основание при наличие на осигурителен стаж 40 години, превърнат към трета категория труд.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. З. Г. Б. установява, че е присъствала на разговор между дъщеря си М. А. Г. и сина си К.Н.П., провел се на 20.06.2014 г. в дома на ищцата, по време на който се разбрали М. да даде на брат си заем от 25 000 евро, а той да й ги върне когато се пенсионира. Парите били нужни на К.П., за да си закупи жилище. За една седмица намерили подходящото жилище, като тя заплатила капаро от 1000 лв., за да не се предлага на други хора. На 03.07.2014 г. била сключена сделката за апартамента и същия ден в банката в нейно присъствие, на продавача и трето лице - негов кредитор, синът й си открил сметка, по която сестра му превела 25 000 €. Непосредствено след това К. превел по банков път на кредитора на купувача сумата от 24 542 €, а разликата от 2558 € З. Б. дала на ръка на сина си, който от своя страна ги предал на продавача. Синът й бил много развълнуван и благодарил на сестра си. Синът й закупил апартамента, тъй като след развода с бившата си съпруга останал без жилище. Свидетелката сочи, че от 1996 г. до м. ноември 2019 г. живяла и работила в Гърция, като в периода 2002 г. – 2009 г. синът й също живял и работил там, но не постоянно и разчитал на майка си. Спечелените пари изпращала на децата си и по банковата си сметка в „Банка Пиреос“, а когато си идвала в България на ръка им давала пари. Дъщеря й от 2008 г. имала пълномощно, с което била упълномощена да разполага със сметката й в банката. През м. юли 2014 г. изтеглила от сметката си 18 000 лв., от които 5000 лв. дала на сина си за допълване при покупката на апартамента, 7000 лв. за закупуване на най необходимите неща, а 6000 лв. му превела, за да закупи от нейна позната гъркиня място в м. „Джелата“ с цел К. и М. да развиват бизнес. На следващата година му дала пари, за да купи къща в с. Сладък кладенец. Сочи, че е дала 50 000 лв. на сина си, когато е закупувал апартамента в кв. „Зора“ – 20 000 лв. при покупката и 30 000 лв. през м. декември 1994 г., за да изплати апартамента. В това жилище той не можел да живее след развода си, тъй като трябвало да плаща голям наем на бившата си съпруга. Твърди, че отношенията между синът й дъщеря му не били добри, тъй като го търсела само за пари и не поддържала редовни отношения с него. От десет години не била виждала внучката си. Живяла при сина си известно време преди да 4 почине. След смъртта на сина си дала ключа от апартамента на ответницата, а последната й казала да не ходи повече там. Сочи, че никога не е имала намерение да извършва приживе делба между децата, а давала на всеки от тях, каквото прецени. За имота в кв. „***** *****“ не се били уговаряли със сина й, че ще получи запазена част от нея от наследството й. През 2014 г. преди да замине за Гърция решила да подари апартамента си в гр. ***** ***** на пл.

„*****“ на своята дъщеря, която била много ощетена заради всичките пари, които била дала на сина си в Гърция и при закупуването на стария му апартамент. Синът й уверявал сестра си, че ще й върне парите или ще й даде някой от имотите си.

Св. Г.Л.У. сочи, че през месец март – април 2014 г. К.Н.П. й поискал пари в заем, за да си закупи жилище, но му отказала, тъй като имала да прави две сватби на децата си. Впоследствие К. й казал, че взел пари на заем от сестра си и ще и ги върне, като се пенсионира.

Св. В.И.Н. - племенница на ищцата – твърди, че в началото на м. май 2014 г. чула разговор по телефона между леля й и брат й, в който тя му обещала да му даде пари назаем, за да си купи той жилище. Впоследствие на кръщенето на детето си, на което К.П. присъствал, чула, че обещава да върне парите на сестра си.

Св. К.Д. - съпруг на ответницата – твърди, че съпругата му и баща й поддържали добри контакти и се чували редовно през времето, когато били студенти в гр. Варна. В края на м. септември 2014 г. – началото на октомври 2014 г. при едно посещение в гр. Варна им споделил, че закупил апартамент в кв. „Три чучура“, като получил от баба З. сума от 50 000 лв. като компенсация, за да не търси наследство от апартамента на пл. „*****“. Сочи, че бащата на съпругата му разполагал с пари, които бил спечелил от работата си в Гърция, като помагал финансово и на дъщеря си. Преди да закупи апартамента в кв.

„Три чучура“ бащата на ответницата живеел в семейното им жилище в кв.

„Зора“, което било продадено през 2016 г. К.П. вложил част от парите, които получил от продажбата на жилището в кв. "Зора" за ремонта на новото жилище, а друга част около 3 - 4 хиляди лева заделил за дъщеря си, за да покрие разходите за магистратурата си. К.П. никога не е споделял, че е взел заем от сестра си. Твърди, че М. Г. не е разполагала със сумата от 25 000 €, тъй като е работила като учителка и е имала три деца.

5

Св. Б.Б. твърди, че заедно с ответницата и св. К.Д. живели заедно на квартира в гр. Варна. Присъствал на посещението на К.П. в края на м. септември 2014 г., на което той ги почерпил по повод закупуването на апартамент около Руския пазар в гр. ***** *****. Искал да купува и къща на село и да се премести да живее там, за да може З. да живее в апартамента.

Сочи, че при разчистване на апартамента със св. Кр. Д. заварили много багаж на майката на К..

С оглед така събраните по делото доказателства настоящият състав намира следното:

По делото не е спорно, че на 03.07.2014 г. ищцата М. А. Г. превела по банков път на наследодателя на ответницата З. К. Д. – К.Н.П. – сумата от 25 000 €. Спорен между страните е въпросът за правното основание за посочената престация – дали е в изпълнение на предварителната уговорка за предоставяне на заем или като дарение.

Заемът е неформален договор, за действителността на който законът не изисква специална форма. Предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК писмената форма служи само за доказване на договори на стойност над 2 556.

46 €, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен, както е в настоящия случай с оглед факта, че ищцата и наследодателя на ответницата са брат и сестра, т. е. съребрени роднини от втора степен. В тази хипотеза доказването на договора може да стане и с гласни доказателства. Тъй като се касае за факт от значение за пораждане на спорното право, в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно доказване (по начин, изключващ всяко основателно съмнение), че претендираната сума се дължи въз основа на договор за заем.