Решение № 15635 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15635 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110101589 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД (само срещу втори ответник).

Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило събитие – пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка с което са възникнали увреждания по застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са установени чрез оглед, за което е съставен констативен протокол, и е определено и заплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 3972,39 лева (равностойни на 2031,05 евро), от които на автосервиза – 3818,39 лева, на собственика – 144 лева, за пътна помощ, и 10 лева, извършени ликвидационни разноски, поради което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу лицата, отговорни за поддръжката на пътния участък, ведно с обичайните ликвидационни разноски. Твърди се, че причина за настъпилото произшествие е наличие на необезопасена, несигнализирана и непопълнена дупка на пътното платно в посочения участък. Излага доводи, че виновни за настъпването на вредите са ответниците, в качеството им на субекти, чието задължение е да стопанисват и поддържат пътя в изправно състояние, гарантиращо безопасността на 1 движението, като бездействието на техните служители по отношение на текущия ремонт и сигнализацията ангажира гаранционно-обезпечителната им отговорност по чл. 49 ЗЗД. Посочва, че Столична община е получила на 27.05.2021 г. изпратената от него регресна покана с изх. № Л-2865 от 05.05.2021 г., в която е бил предоставен 14-дневен срок за доброволно плащане на регресното вземане, като към момента на предявяване на иска плащане не е извършено. По изложените твърдения и доводи претендира от Агенция „Пътна инфраструктура“ (първи ответник) и в условията на евентуалност (ако искът срещу първия ответник бъде отхвърлен) срещу Столична община (втори ответник) сумата от 2031,05 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.04.2021 г. на път II-82 в района на с.

Кокаляне, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и срещу втория ответник също сумата от 791,07 евро (1547,20 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2031,05 евро, начислено за периода от 20.01.2023 г. до 20.01.2026 г.

Първият ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) оспорва иска с твърдения, че ищецът не е доказал наличието на валиден договор за застраховка „Каско“ към датата на събитието, тъй като представената полица не съдържа подписи на страните и дата на сключване. Оспорва събитието да представлява покрит риск с оглед отсъствието на Общи условия към полицата. Поддържа, че е налице противоречие в датите на събитието. Сочи, че механизмът на произшествието не е установен по безспорен начин, тъй като липсва Протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган.

Изрично оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба частни документи – заявление за обезщетение и декларация на водача, като посочва, че те отразяват само субективните твърдения на заинтересовани лица и нямат обвързваща материална доказателствена сила. Подчертава, че ищецът не е представил снимков материал от самото препятствие и местопроизшествието, което прави твърденията за наличие на дупка недоказани. Оспорва твърдението, че носи отговорност за поддръжката на конкретния участък, като посочва, че ако инцидентът е настъпил в границите на с. Кокаляне, то пътят може да е общинска собственост. По отношение на претенцията по чл. 49 от ЗЗД, излага доводи, че за ангажиране на неговата отговорност е необходимо доказване на конкретно противоправно деяние (действие или бездействие) на точно определен негов служител, което в случая не е направено. Твърди, че липсва доказана пряка причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите повреди. Поддържа възражение, че дори да е имало препятствие на пътя, основната причина за вредите е поведението на самия водач, който е шофирал в нарушение на чл. 20, ал. 2 от 2

ЗДвП, като не е избрал скорост, съобразена с пътните условия, релефа и видимостта, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Смята, че препятствието е било предвидимо, а водачът е проявил невнимание или е превишил съобразената скорост, което е основание за пълно отхвърляне на иска или за значително намаляване на обезщетението. Заключава, че претендирания размер на обезщетението е силно завишен и несъответстващ на пазарните цени за ремонт към датата на събитието, като заплащането на ремонт по цени на официален сервиз би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като не е доказано, че тези разходи са били действително необходими за отстраняване на щетите от конкретния инцидент. На последно място, настоява ищецът да представи пълната ликвидационна преписка, включително всички снимки, за да се установи реалният обем на уврежданията.

Вторият ответник Столична община, по отношение на когото исковете са предявени като евентуални, оспорва последните по основание и размер с твърдения, че исковата молба страда от съществен порок, тъй като в нея по никакъв начин не е индивидуализирано точното място, на което е настъпило процесното ПТП. Посочените общи ориентири като „района на с. Кокаляне“, „при влизане в населеното място“ или „в близост до обръщало на МГТ“ са недостатъчни и не позволяват еднозначното определяне на конкретен пътен участък. Изтъква, че път II-82 представлява част от републиканската пътна мрежа (второкласен път), чието стопанисване по закон е възложено на първия ответник, като поради липсата на точно описание на мястото, не може да се направи обоснован извод, че събитието е реализирано в участък, за който общината носи отговорност. Позовавайки се на Споразумителен протокол с АПИ от 2021 г., признава участието си в поддръжката на участъци от републиканската пътна мрежа в чертите на София, но само в границите на урбанизираната територия, което в случая намира за недоказано. Твърди, че липсват каквито и да е обективни данни или документи, които да удостоверяват съществуването на необезопасена неравност (дупка) към датата на инцидента. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътната настилка и настъпилите повреди по автомобила,. Поддържа, че ищецът не е представил преки доказателства, които да послужат за пълно и главно доказване на механизма на ПТП.

Посочва, че в изпълнение на своите задължения е сключил договор за поддръжка с „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, като към датата на събитието са били предприети активни действия по поддръжка на пътната настилка в района на с. Кокаляне, поради което не е налице противоправно бездействие от страна на общинските служители. Оспорва „Заявление за изплащане на обезщетение“ и застрахователната полица № 0310X0002680, 3 като за първото посочва, че то е частен документ, съставен единствено по данни на водача, и не притежава материална доказателствена сила за механизма на инцидента а за полицата - че тя не съдържа подписи на страните и не отговаря на задължителните реквизити по чл. 345 КЗ. Смята, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно за възникване на регресно право. Подчертава, че единствената причина за настъпване на вредите е поведението на самия водач, който не е съобразил скоростта си с пътната обстановка в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Прави алтернативно искане за намаляване на размера на обезщетението поради признаване на съпричиняване от страна на увреденото лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на регресното вземане по иска с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика (застрахования) на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински/републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, както и точното място на което е настъпило събитието, с оглед изричните възражения на ответната страна. В тежест на всеки от ответниците е да докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддръжката и сигнализацията на пътя или че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му или, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите. По предявения срещу втория ответник в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно извършеното от ищеца плащане на сумата от 3972,39 4 лева на автосервиза и 144 лева на собственика на автомобила, което ищеца квалифицира като застрахователно обезщетение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на валидна застрахователна полица „Каско“ № 0310X0002680.

Ликвидационната преписка съдържа декларация на водача К. Д., в която той сочи „на влизане в с. Кокаляне“ като място на инцидента. По делото обаче не е представен полицейски протокол, нито има данни за уведомяване на Дирекция „Национална система 112“ на МВР. По искане на ищеца е допуснат разпит на свидетеля-водач К. Д., но тъй като същият е починал на ........... г. (преди съдебното заседание, на което разпитът е следвало да бъде проведен), определението за неговия разпит е било отменено, което е лишило производството от един от преките източници на гласни доказателствени средства за точното местонастъпване на ПТП. По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ), което потвърждава, че щетите по гумата и джантите технически съответстват на преминаване през дупка. Вещото лице обаче изрично заявява в открито съдебно заседание, че в материалите по делото няма данни за физическите характеристики на препятствието и локализацията му. Последното е работило със сателитни изображения, които представляват „най-вероятна“ техническа реконструкция, базирана единствено на твърденията на ищеца, а не на обективно установени факти в хода на производството. С оглед направените оспорвания от ответниците, съдът намира, че точното място на настъпване на ПТП остава недоказано. Това обстоятелство е от решаващо значение за пасивната легитимация, тъй като в изпълнение на чл. 48, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата и Споразумителния протокол между АПИ и СО, отговорността за поддръжката на път II-82 е разпределена териториално – до пътен знак Д11 „Начало на населено място“ по отношение на с. Кокаляне (извън границата на урбанизираната територия) отговаря първия ответник, а в границите на урбанизираната територия на последното (при определени условия) – Столична община или последната съвместно с първия ответник.