Решение № 1627 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220101476 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищеца А. Д. К., ЕГН-********** от гр.П., ул. ********* , обл. П., срещу Ф. К., роден на **********г. в Т.

Твърди се в исковата молба, че двамата с ответника са съпрузи, сключили граждански брак в Т. За това имат съставен акт за граждански брак №0208 от 11.05.2016 год.на Община-Пазарджик.

Сочи се, че известно време живели с ответника в **********но отношенията им се влошили и ищцата се прибрала в България, като заживяла на посочения адрес: гр.П., ул.********* № **. Всеки от тях има свой личен живот. По време на брака им се родило детето С. Ф. К., чийто биологичен баща е друг човек - М. А. В.. С него нямала връзка от години, не знае къде е.

Сама се грижи за детето, биологичния баща не дава издръжка.

Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след като докаже изложеното, да постанови решение, с което да прекрати брака по между им, без да издирва причините за това и предостави упражняването на родителските права върху детето С. Ф. К. със ЕГН - ********** на майката и то да живее с нея на адрес: гр.гр. П., ул. Б. № **, както и да определи минимален режим на лични контакти на бащата с детето. Моли съда да осъди 1 ответника да заплаща 250 лева издръжка на детето, както и даде заместващото съгласие на бащата за издаването на необходимите лични документи на детето С. Ф. К. –паспорт, както и да даде заместващо съгласие детето да пътува с нея в страните от Европейския съюз неограничено и да живее в страните от Европейския съюз неограничено.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П. М., особен представител на ответника Ф. К., с която се твърди, че производство е образувано по искова молба с кумулативно съединени искове за прекратяване на граждански брак поради сериозно и непоправимо разстройство на брачните отношения, както и за предоставяне на заместващо съгласие от съда за пътуване на малолетното дете С. Ф. К. извън Република България в страните от ЕС неограничено, както и да живее там неограничено и издаване на необходимите лични документи предвид липсата на възможност за получаване на изрично съгласие от страна на ответника, който е с неизвестен адрес и неучастващ в отглеждането и възпитанието на детето.

Сочи се, че след запознаване с исковата молба и представените доказателства, изразява следното становище: Не възразява срещу допустимостта на исковата молба. Същата е подадена от лице с правен интерес, отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и съдържа ясно формулирани искания, както и относимите доказателства. Като особен представител не разполага с данни относно личната воля, становище или евентуални възражения на ответника, тъй като той е с неизвестен адрес и не може да бъде открит за контакт. В този смисъл, остава без становище по същество на исковете за: прекратяване на брака; упражняване на родителските права върху малолетното дете; определяне на режим на лични отношения; присъждане на месечна издръжка; издаване на документи и разрешение за пътуване на детето в чужбина. Въпреки това, като особен представител счита, че предявените искания принципно не противоречат на закона и представляват права, които ищцата има в качеството си па съпруга, родител и законен представител на малолетното дете. Нейното искане за развод при наличие на сериозно и трайно разстройство на брака е допустимо и съответства на разпоредбите на Семейния кодекс. Исканията за упражняване на родителски права, режим на лични отношения, издръжка и свързаните с детето административни въпроси също са в интерес на детето и подлежат на преценка от съда в съответствие с принципа за защита на най2 добрия интерес на детето, съгласно чл. 59 от СК. Не възразява срещу приложените писмени доказателства, представени от ищцата. Не сочи допълнителни доказателства от името на ответника, поради липса на контакт и информация от негова страна.

Не възразява срещу допускането на посочените от ищцата доказателствени средства, включително свидетелски показания, при условие че същите са допустими и относими към предмета на делото. Ще се ползва от същите. Предвид гореизложеното и като особен представител на ответника не прави възражения срещу разглеждането на исковата молба по същество и предоставя на съда преценката относно допустимостта, основателността и законосъобразността на предявените искания, като същевременно заявява, че действията на ищцата са в съответствие с действащото право и служат за защита на нейни субективни права и на интересите на детето.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на *******г. в Б./И.,, **********в подкрепа на което е приложено съответното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат едно родено дете – С. Ф. К., ЕГН-********** , видно от приложеното по делото удостоверение за раждане.

От приетите по делото доказателства се установява, че биологичен баща на роденото от брака дете не е ответника Ф. К., роден на **********г. в Т.

От приетият по делото социален доклад, изготвени от ДСП- Пазарджик, се установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 2016г. роденото по време на брака дете не е от ответника, за същото полага грижи неговата майка.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан в качеството си на свидетел М. А. В. /приятел на ищцата/. От показанията на св.Велев се установява ,че съпрузите живеят в условията на фактическа раздяла от 2016г.

След фактическата раздяла между съпрузите, ищцата заживяла на съпружески начала с Велев, като двамата имат общо дете. Отношенията между съпрузите били влошени до необратимост и нямало възможност същите да заздравят брачната си връзка. Двамата на практика не се познавали добре, живели 3 заедно само около месец след сватбата.

Изложеното от св.Велев се потвърждава от обясненията на ищцата К., изслушана от съда на основание чл.59,ал.6 от СК, като същата потвърждава и изложеното от нея в исковата молба. К. изразява съгласието си, роденото от брака непълнолетно дете да остане да живее в нейния дом. Желае да прекрати брака си, който е формален по своя характер.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.

Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - съдът не следва да се произнася по този въпрос, тъй като такова искане не е било направено от страните По отношение на родителските права, личните отношения на роденото от брака дете с родителите му и издръжката на детето - от брака си, съпрузите имат едно родено дете- С. Ф. К. със ЕГН - ********** .

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така 4

ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

От приетите по делото доказателства е видно, че малолетното дете живее понастоящем със своята майка в семейно жилище находящо се в гр.П., ул. ********* , обл. П.. Детето се отглежда от своята майка, като базовите потребности са задоволени, жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели, хигиената е на добро ниво. Налице е изградена емоционална връзка между детето и неговите роднини по майчина линия. Ищцата заявява желание да се грижи за детето и за в бъдеще , като за него се полагат адекватни на възрастта и нуждите му грижи.

Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че непълнолетното дете се чувства добре в жилището на своята майка, каквото е фактическото положение към настоящия момент, като не са налице предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда.

Предвид изложеното, упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете следва да се предостави на ищцата.

По отношение на личните отношения на детето с неговия баща Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над децата да вижда и взима същите поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на децата са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последните в определените дни за контакт. Интересите на децата следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че бащата на детето , ще има право на лични контакти с детето С. Ф. К. всеки трети петък, събота 5 и неделя от месеца, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, без преспиване на детето в дома на бащата, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл.

27, ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.