Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2025 от 10.05.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10711/2018
Вид
Решение № 2025
Подписан
10.05.2019
В сила
07.06.2019
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138б · Закон за енергетиката
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • Параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10711 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 46752/10.07.2018 от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Георги Христов Беловски - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Александър Трифонов адрес: гр. С. срещу С.П.Д., ЕГН ********** *** и срещу П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците в качеството си на потребители на топлинна енергия дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на 1 503,43лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., дължима сума за реално потребена енергия отразена в обща фактура №**********/31.07.2015г., №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г., 216,58 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 11.01.2018г., както и 34,76 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. -м.04.2017г. и 4,81лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва от 31.01.2018г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 30112300 до окончателното изплащане на сумите., за които суми е издадена заповед

№ 2073 от 28.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД

№ 4278/2018г. по описа на ВРС. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че На 31.01.2018г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.

№30112300 срещу С.П.Д. и П.В.Д. за сумата от 1 503,43лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., дължима сума за реално потребена енергия отразена в обща фактура №**********/31.07.2015г., №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г., 34,76лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 11.01.2018г., както и 34,76лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. - м.04.2017г. и 4,81лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 11.01.2018г., като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми по образуванато ч.гр.д. № 4278/2018 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение № 2073/28.03.2018 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.

3., поради което ответниците са клиенти на ТЕ. Същите не са погасили техни текущи задължения към ищеца за абонатен №419260 за използвана доставена от ищцовото дружеството топлинна енергия за периода м.05.2014г. -м.04.2017г. на посочена в петитума на исковата молба стойност.

Твърди, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сочи, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Термокомплект" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.

Излага, че съгласно чл. 155, ал.

1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период: м.05.2014г. -м.04.2017г. за процесния имот са начислявани от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"Термокомплект" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.

В молба до съда ищецът твърди, че след завеждане на исковата молба ответниците са заплатили процесните суми, като на

03.10.2018 г. са заплатили сумата от 1976,37 лв.

Ответниците, в срока за отговор, не са депозирали такъв по делото.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2073/28.3.2018 г. по ч.гр.д. №16538/2017 г. на ВРС, 42 състав е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищеца „Т.“ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1503,43 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. на обект – магазин, находящ се в гр. С. с аб. № 419260, сумата от 34,76 лева – за дялово разпределение в същия период, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2018 г. до окончателното плащане върху главницата, сумата от 216,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 1503.43 лева, за периода от 16.09.2015 г. до 11.01.2018 г., сумата от 4.81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 34.76 лева, за периода от 16.09.2015 г. до 11.01.2018 г., както и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 85.19 лева, от които: 35.19 лева – дължима държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба по делото са представени Съобщение към Фактура №********** от 31.07.2015 г., на стойност 982,65 лв. с ДДС или 818,87 без ДДС, от които за периода: 01.10.2014 г. – 31.03.2015 г.: 345,19 лв. без ДДС – за отопление и 400,24 лв. без ДДС – за подгряване на вода и за периода: 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г.: 34,01 лв. без ДДС – за отопление и 39,43 лв. без ДДС – за подгряване на вода; Съобщение към Фактура №********** от 31.07.2016 г., на стойност 765,18 лв. с ДДС или 637,65 без ДДС, от които за периода: 01.10.2015 г. – 31.03.2016 г.: 264,80 лв. без ДДС – за отопление и 366,56 лв. без ДДС – за подгряване на вода и за периода: 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г.: 2,64 лв. без ДДС – за отопление и 3,65 лв. без ДДС – за подгряване на вода и Съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2017 г. на стойност 300,07 лв. с ДДС или 250,06 без ДДС, от които за периода: 01.10.2016 г. – 06.04.2017 г.: 239,56 лв. без ДДС – за отопление и за периода:07.04.2017 г. – 30.04.2017 г.: 10,50 лв. без ДДС – за отопление.

По делото е представено и извлечение от счетоводната система на дружеството, от което е видно, че по фактура

№ ********** от 31.07.2015 г. е начислено задължение в размер на

982,65 лв. с ДДС (от която сума като дължима е отбелязана сума в размер на 439,18 лв.) и лихва за забава в размер на

103,46 лв. – без посочен период по фактура №

**********/31.07.2016 г. е начислено задължение в размер на

765,18 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 103,11 лв. – без посочен период и по фактура

№**********/31.07.2017 г. е начислено задължение в размер на 300,07 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 10,01 лв. – без посочен период. За дялово разпределение е начислявана сума в размер на

1,58 месечно, начислени във фактури, издадени за месеците, включени в периода: 07.2015 г. –03.2017 г. - 21 месеца, или общо 34,76 лв.

Дължимата лихва за периода 07.2015 г. – 15.09.2015 г., изчислена от падежа на всяка от главниците е в общ размер на 216,58 лв., а върху главниците за топлинно разпределение е в размер на 4,81 лв.

На л. 13 е представен протокол от 12.01.2010 г. от проведено

Общо събрание на етажната собственост на вход А и Б в нова жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С. на ЖСК

„ХРИСТИНА-04“, регистрирана от СГС по

ФД №2857/2004 г., Булстат *********, със седалище и адрес на управление ***, на което са взети следните решения: 1. Избрана е фирма за дялово разпределение на топлинната енергия за вход А и вход

Б – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД и 2. Упълномощава Х. Г. Х.

– председател на УС на

ЖСК да представлява ЕС в отношенията с избраната фирма.

Към протокола са представени и

Декларация с нот. заверка на подписа от

Х. Х., че са приети горните решения; Списък на собствениците на

ЖСК „Христина – 04“, от който е видно, че собственик на ателие 1 е

Л. Н. К., ЕГН

**********.

Представен е и Нотариален акт

№108, том VІІІ, рег. №21340, дело №1244 от 2012 г. от 05.12.2012 г., съгласно който П.В.Д. и С.П.Д. учредяват договорна ипотека над притежавания от тях недвижим имот, а именно Ателие

№1, находящо с в сграда на етажна собственост „ХРИСТИНА 04“, с адрес: гр.

С., със застроена площ от 47,33 кв.м., както и Нотариален акт № 107, том VІІІ, рег. № 21339, дело 1243 от 2012 г. от 05.12.2012 г., по силата на който Л.

Н. К., ЕГН ********** продава на П.В.Д., ЕГН

********** и С.П.Д., ЕГН **********, следния недвижим имот: Ателие 1, находящо се в жилищна сграда с адрес: с адрес: гр. С., със застроена площ от 47,33 кв.м.

На л. 23 от делото е представено и разрешение за ползване на строеж „Топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ VІІ-732,733

736, 737, кв. 8, с административен адрес: ул. „ХХХХ“ №10-14, намиращ се в м.

„Х. Д.“, район П., С. община.

Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.2 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдения предмет, по която е изправна страна, т. е. доставил е посочените количества топлинна енергия и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума.

Съгласно разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. За периода на действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за потребител на топлинна енергия във връзка с Параграф 1, т.13 от ДР е ФЛ или ЮЛ, което получава топлинна енергия от енергийно предприятие и го използва за собствени нужди. Видно от представените по делото нотариални актове се установява, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, считано от 05.12.2012 г. Същият е топлофициран, съгласно представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация. Видно от представените счетоводни документи се установява и че за процесните периоди са потребении начислените количества електрическа енергия, чиято равностойност се търси.