Решение № 46 от 18.07.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Карнобат, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20222130200390 по описа за 2022 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Н. С. Д. против наказателно постановление № 22-0282-000059 от 26.04.2022 година на Началник Група в ОДМВР Б. РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174 ал.3 предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и за извършено адм. нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 10 лв. .

Жалбоподателят Н. Д. с настоящата си жалба не оспорва фактите респ. обстоятелствата, че е извършил вменените му адм. нарушения за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление. Същият твърди обаче в жалбата си, че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния такъв ЗДвП като се посочват същите твърдяни нарушения на процесуалния и материалния закон, вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление изцяло.

1

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява лично, като същият по този начин поддържа подадената от него жалба и моли съдът да отмени обжалваното от него наказателно постановление изцяло.

Административнонаказващия орган редовно призован се явява лично в съдебно заседание, като същият взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за напълно неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава и респ. да потвърди издаденото наказателно постановление като напълно законосъобразно.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира , че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 580715/ 27.03.2022 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е приложена към адм. наказателната преписка. Съгласно т. 2 във вр. с т.2.1. във вр. с т. 1.3.2. от заповедта на полицейските органи в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) заемащи длъжност вкл. младши автоконтрольор е възложено да издават фишове и да съставят актове,за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.

Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Н. Д. Ч. е именно 2 младши автоконтрольор в РУ Карнобат при ОДМВР Б.. Същия горепосочен АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на свидетел, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят Д. не е заявил респ. посочил, че има възражения по АУАН, като същия АУАН му е връчен при условията чл. 43 ал.2 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН , актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта, както е и в настоящия случай. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят не е подписал АУАН , като същият е бил подписан от свидетеля по него , имената и точните адреси на които са отбелязани в акта,съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН . Съобразно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят не е подписал акта, същият му е бил връчен при условията на чл. 43 ал.2 от ЗАНН който му отказ е удостоверен с подписа на един друг свидетел. При това положение, предявяването е извършено редовно, според настоящия съд. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления – т.3 от заповедта и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 3 във вр. с т. 3.9. от заповедта, 3 началниците сектори / групи Охранителна полиция при съответното РУ в ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган И.П.П. е началник група в РУ Карнобат при ОДМВР - Б. , поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата,вкл. и кой точно е собственика на управляваното от жалбоподателя МПС , които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за две извършени от него административни нарушения, като АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП :

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.03.2022 г., в 20, 10 часа, в община Карнобат на път трети клас III № 795 , км. 47+800 с посока 4 на движение от гр. Карнобат към автомагистрала Тракия , управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка БМВ 730 Д с рег. № *** собственост на Н. И. К. като при опит да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARLJ 0052 същият отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача е издаден талон за изследване с номер 131134 – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Л.

Р. М. и Н. Д. Ч. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, като същите твърдят категорично , че горепосочения талон за изследване е бил връчен на жалбоподателят Д.. Съдът кредитира в цялост показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. оспорва истинността на съдържанието на същия горепосочен талон за изследване като твърди , че не го е подписал и в тази връзка подписите , сочени като негови не са изпълнени от него. В тази връзка съдът е назначил исканата от него съдебно- почеркова експертиза по която вещото лице е следвало да изследва дали двата подписа срещу графите „ подпис на провереното лице“ за изпълнени от жалбоподателя Д. . Видно от заключението на вещото лице Щ. Н. по назначената по делото съдебнопочеркова експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото съдът приема за абсолютно доказателство по делото е че същото вещо лице в заключението си категорично твърди , че двата подписа положени срещу графите „ подпис на провереното лице“ в талона за изследване № № 131134 от 27.03.2022 г. за изпълнени от жалбоподателя Н. Д. , поради което 5 съдът приема , че същият талон е бил връчен на жалбоподателя.

Следователно от същите доказателства – гласни и писмени е че същите са категорични , че жалбоподателят Д. е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техните аналози , вкл. и фактически е отказал да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата от негова страна на наркотични вещества или техните аналози, което се потвърди от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят Д. в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози , като същият отказал да му бъде извършена такава проверка.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с такъв тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение. На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Ч. – младши автоконтрольор в РУ Карнобат при ОД на МВР - Д. е издал талон за изследване № 131134 от 27.03.2022 г., който талон е бил връчен на жалбоподателя и получен от него, за което той саморъчно е подписал. Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и урина и с който талон, жалбоподателят е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Карнобат до 60 мин. от връчването му, т.е. от страна на жалбоподателя е налице извършено деяние представляващо отказ да бъде изпробван за употреба на наркотици или техните аналози, респ. е отказал да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотици.