Решение № 17100 от 02.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23151/2025
- Вид
- Решение № 17100
- Подписан
- 02.09.2026
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 17100 гр. ., 02.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110123151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ., с която са предявени срещу И. С. Д. и П. Д. Д. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че всеки от ответниците И. С. Д. и П. Д. Д. дължи на ищеца . следните суми:
- ответникът И. С. Д. дължи на ищеца . сумата от 626,73 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. – м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. . абонатен № ., сумата от 14,06 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 86,61 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023г. и сумата от 2,99 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 18.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41871/2023г. на СРС, 145 състав;
- ответникът П. Д. Д. дължи на ищеца . сумата от 626,73 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. – м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. . абонатен № ., сумата от 14,06 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 86,61 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023г. и сумата от 2,99 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 18.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41871/2023г. на СРС, 145 състав.
Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на 1 база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата .. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 41871/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 26.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.
Ответниците И. С. Д. и П. Д. Д. са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват да е налице облигационно правоотношение между тях и ищеца, както и Общите условия да ги обвързват. Оспорват последните да са приети по надлежния ред, да са одобрени и обявени/публикувани по съответния ред. Оспорват ищеца да е активно материалноправно легитимиран да получи претендираната цена на услугата дялово разпределение, като поддържат, че това е вземане на трето лице – ., а ищецът не може да претендира чужди права пред съд, нито да урежда в изходящ от него документ отношенията между потребителите и .. В този смисъл правят евентуално възражение за нищожност на чл. 36 от ОУ на ищеца като противоречащ на закона и принципа на неоснователно обогатяване, тъй като предвижда заплащането на цената на услугата дялово разпределение не на правоимащото лице, а на трето лице. Възразяват и че част от вземанията за периода са погасени по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.
Третото лице-помагач . не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, включително приемането, одобряването и обявяването на ОУ по предвидения за това ред, по силата на което правотношение е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответниците е да установят възражението си за нищожност на чл. 36 ОУ на ищеца, а при установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между 2 третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 08.01.1998г., ответниците И. С. Д. и П. Д. Д. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. ., в жилищна сграда . на жилищен комплекс „.“, за който липсва спор, че е идентичен с процесния топлоснабден имот, на който е даден аб. № .. С оглед качеството им на собственици на имота и при липса на доказателства за извършване на разпоредителни сделки с него след придобиването му, следва, че ответниците за исковия период се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № . в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, ги обвързват и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Публикуването на ОУ съгласно изискванията на закона в случая е доказано по делото.
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение ., който е правоприемник на избраното от етажните собственици на Общо събрание от 15.08.2002г. . . (с последващо наименование .), на което общо събрание е участвал и ответникът П. Д. и подписът му не е оспорен в производството. С избраното . е сключен договор от 23.08.2002г. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от . и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 09.06.2020г., също представен като доказателство по делото.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Този извод не се разколебава от факта, че проверката на общия топломер за 2020г. е извършена след законоустановения срок, тъй като резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното е неоснователно възражението на ответника срещу верността на извършваните измервания.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота е начислявана ТЕ за отопление на имот за 1 брой радиатор с ИРРО по максимален специфичен разход на сградата (МСРС), тъй като не е осигурен достъп за отчет на уредите за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.
Изчисляването е извършено по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от . в изравнителните сметки. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно Наредбата за 3 топлоснабдяването. В процесната сграда не се ползва ТЕ за БГВ поради липса на сградна водопроводна инсталация за БГВ, поради което такава ТЕ не е начислявана за периода.
Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 1262,27 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване за отоплителен сезон 2020/2021г. и сума за доплащане за отоплителен сезон 2021/2022г.
Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3d240d6-37ce-4fc8-9f88-31561075cb81