Решение № 235 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 213/2024
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 07.03.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1, т.3 · Закон за закрила на детето
- чл.28, ал.6 · Закон за закрила на детето
- чл.28, ал.7 · Закон за закрила на детето
- чл.29, т.9 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. Варна, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
И.ка Д. Дрингова
Весела Гълъбова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500213 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл.28, ал.6 от ЗЗДт.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 93930/13.12.2023г., подадена от адв. М. Д. в качеството на особен представител на детето Р. И. И., ЕГН ********** срещу Решение № 3809/24.11.2023г., постановено по гр.д. № 12225/2023г. на ВРС, 10-ти състав, с което е прекратено настаняването на Р.
И. И., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Ю. С. И., ЕГН ********** и Й. М. И., ЕГН **********, на основание чл.29, т.9 от ЗЗДт и е настанено детето Р. И. И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – Долни чифлик за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл.28, ал.7 вр. чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДт.
С въззивната жалба решението се оспорва като недопустимо, евентуално като неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът счита, че по делото не е обследвана в пълнота фактическата обстановка. Сочи, че не е установена действително извършвана дискриминация и тормоз над родителите на детето от страна ДСП-Долни 1 чифлик. Излага още, че родителите непрекъснато са изявявали желание да отглеждат детето си, а то е било укрИ.о от тях и са ограничавани контактите им с него. Моли решението да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност отменено като неправилно и искането на ДСП-Долни чифлик да бъде отхвърлено, а детето да бъде върнато на родителите му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че решението е законосъобразно и мотивирано, като първоинстанционният съд е разгледал в пълнота цялостната фактическа обстановка. Излага се, че след направено актуално социално проучване е установено, че родителите желаят да полагат грижи за детето, но нямат подходящи условия, родителски капацитет и подкрепа от близки и роднини, като не могат да задоволяват адекватно потребностите му. Сочи се още, че са изпълнени и условията за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Настоява се за потвърждаване на решението. Постъпилата молба от приемното семейство за прекратяване на настаняването при тях и липсата на друго подходящо приемно семейство е наложило спешно настаняване на детето в ЦНСТ. Настоява се за потвърждаване на решението.
Заинтересованите страни – родителите на детето и представителите на приемното семейство не са подали отговор на жалбата.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред РС – Варна е образувано по образувано по подадена от ДСП – Варна молба с правно основание чл. 30а, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт да бъде прекратено настаняването на детето Р. И. И., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Ю. С. И., ЕГН ********** и Й. М. И., ЕГН **********, и детето да бъде настанено Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – Долни чифлик за срок от една година, считано от датата на 2 влизане на решението в сила.
В молбата са изложени твърдения, че детето Р. И. е родено през 2019г. от съвместното съжителство на С. Х. и И. И.. Първоначално детето е отглеждано в семейна среда с подкрепа от страна на близките на биологичния баща. Влошеното му здравословно състояние налага хоспитализирането му в здравно заведение. Тъй като се появяват съмнения за наличие на два генетични синдрома и e необходимo специално лечение и грижи за детето, каквито родителите не са в състояние да му осигурят, спрямо Р. е предприета мярка за закрила настаняване в „Дом за медико-социални грижи за деца” – Варна. След стабилизиране на състоянието на детето, през месец януари 2020г., родителите изразяват желание да поемат отново грижи за него в семейна среда, но резултатите от последвалото актуално проучване показват, че те не разполагат с подходящи битови условия, постоянни доходи и подкрепяща среда. На 16.12.2020г. е издадена Заповед, с която е предприета по-благоприятна мярка спрямо детето и същото е настанено в приемно семейство. След изтичане на срока на мярката отново е извършено актуално социално проучване. Последното сочи, че родителите изразяват желание да се грижат за сина си, но не са предприели действия, чрез които да подобрят жилищните и битови условия, при които живеят. Социалните работници са разяснили на родителите, че хигиенно-битовите условия, които предлагат, не са подходящи за детето, а предвид и здравословното състояние на майката и липсата на подкрепа не са налице предпоставки за реинтеграция на детето в биологичното му семейство. Родителите категорично отказват да подпишат декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване и изразяват желание да се грижат за сина си, но не са предприели действия, чрез които да подобрят жилищните и битови условия, при които живеят. Не са изявили и желание за ползване на социални услуги, въпреки че са консултирани за възможността да бъдат насочени да ползват такива. В молбата се сочи още, че детето Р. е временно настанено в приемното семейство на Ю. и Й. И.и със Заповед от 20.02.2023г. на Директора на ДСП – Долни чифлик. Настаняването е потвърдено с Решение от 15.05.2023г. на Районен съд – Варна за срок от две години, считано от датата на влизане в законна сила на съдебния акт. От Дирекцията излагат, че работата по реинтеграция на детето в биологичното му семейство е приключена, поради което и е издадена Заповед № 03-РДОС0939/08.12.2022г. на Директора на РДСП – Варна, по силата на която детето Р.
3 е вписано в Регистъра за деца за пълно осиновяване. На 21.08.2023г. e постъпило заявление от приемното семейство, полагащо грижи за Р., в ОЗД/ДСП – Долни чифлик, в което приемните родители изразяват нежелание да продължават да се грижат за детето, като искането им е то спешно да бъде изведено от семейството им. Излага се, че няма подходящо свободно приемно семейство за Р., който е с диагноза „Тежка умствена изостаналост” – 95%.
Спрямо детето е предприета спешна мярка и със Заповед на Директора на ДСП – Долни чифлик от 23.08.2023г. то е настанено в Център за настаняване на деца и младежи с увреждане – гр. Долни чифлик.
В съдебното заседание пред първоинстанционния съд особеният представител на детето настоява за отхвърляне на молбата, поради неизвършено пълно проучване на фактическата обстановка и желанието на майката да отглежда детето.
Родителят на детето С. М. Х. се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че има желание да се грижи за детето си. Другият родител на детето – И. К. И., не се явява и не изразява становище по молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане, се установява, че детето Р.
И. И., е родено на 04.09.2019г. от майка С. М. Х. и баща И. К. И..
Видно от експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. МаринаВарна“ ЕАД от 31.08.2022г. на детето Р. И. И. е определена 95 % ВСУ с чужда помощ пожизнено при водеща диагноза: „тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение“.
С решение по гр.д. № 3530/2023г. по описа на РС-Варна, влязло в законна сила на 09.06.2023г., детето Р. И. И. е настанено за отглеждане в домакинството на професионалното приемно семейство на Ю. С. И. и Й. М.
И. за срок от две години, считано от влизане на решението в сила.
Със Заповед от 23.08.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е прекратено настаняването на детето Р. И. И. в приемното семейство на Ю. С. И. и Й. М. И. и детето е настанено спешно в 4
Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – Долни чифлик.
В социалния доклад от 29.08.2023г. се сочи, че първоначално детето е отглеждано в семейна среда в гр. Девня с помощ от страна на близките на бащата. Поради влошено здравословно състояние се е наложило хоспитализиране на момчето в здравно заведение. Поради невъзможност на родителите да му осигурят необходимите лечение и грижи в семейна среда е предприета мярка за закрила настаняване в специализирана институция.
Родителите са заявили готовност и желание да полагат грижи за детето след стабилизиран на здравословното му състояние. След извършено социално проучване е установено, че родителите биха изпитали затруднения относно провеждане на своевременно и адекватно лечение пи необходимост поради липсата на подходящи битови условия, постоянни доходи и подкрепяща среда. Родителите двукратно са подавали заявления за реинтеграция на детето в семейството им, н би не са направили постъпки към подобряване на хигиенно-битовите условия в дома си. Изготвен е индивидуален график за осъществяване на срещи на родителите с детето, но същите не го спазват и не са посещавали детето. Консултирани са за възможността да ползват социална услуга в общността, но не са изявили такова желание. Спрямо детето е предприета мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“. При детето е констатирано генетично заболяване, във връзка с което се нуждае от периодично наблюдение от невролог, офталмолог и интензивна кинезитерапия. Момчето няма развита реч, ползва памперси, разхвърля, хапе се, гризе си ноктите, не реагира на името си, не изпълнява устни инструкции.
На 08.12.2022г. със заповед на Директора на РДСП-Варна Р. е вписан в регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване. На 21.08.2023г, от страна на приемните родители е подадено заявление, с което изразяват нежелание да продължат да полагат грижи за детето и желаят спешно да бъде изведено от семейството им, тъй като не са в състояние да се справят с поведението му. Не е налице подходящо приемно семейство, което да отговаря на профила на детето.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
Предявеното от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна искане 5 черпи основанието си в чл. 30а, вр.с чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето. В тази връзка предметът на производството не касае първоначално предприемане на мярка за закрила или продължаване срока на вече предприета такава, а прекратяване на една мярка за закрила преди изтичане на нейния срок и предприемане на друга подходяща такава вместо нея.
Установи се, че спрямо детето Р. с предходно съдебно решение е предприета мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“ за срок от две години, считано от влизане на решението в сила, а именно от 09.06.2023г.
В рамките на срока на мярката – още на 21.08.2023г. от приемните родители е подадено заявление за спешно извеждане на детето от семейството им, предвид невъзможността да се справят с поведението му. Същите изрично са изразили нежеланието си да продължат да отглеждат детето.
Всяка мярка за закрила следва да бъде предприета при съобразяване на висшия интерес на детето, както при налагането й, така и през целия срок на действието й. В настоящия случай продължаване на мярката „настаняване в приемното семейство на Ю. С. И. и Й. М. И.“ категорично не е в интерес на детето. На първо място, същото има специфични потребности, които приемните родители не могат да удовлетворят. Второ, при ясно изразено нежелание на същите да полагат грижи за него, детето не може и не следва да бъде оставено за отглеждане в приемното семейство.
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3d234a0-d5c3-4aed-a2d0-517195458adc