Решение № 368 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000957 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б. Д. Д., ЕГН ********** против решение № 979/08.08.2022 г. по т. д. № 1714/2021 по описа на СГС, ТО, 5 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Никвик“ ООД, ЕИК 202606226 иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал.

3 ГПК.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби.

Поддържа, че в противоречие със закона съдът не е съобразил материалната доказателствена сила на постановлението за овластяване.

Счита, че при липсата на своевременно оспорване на постановлението, съдът е обвързан с удостоверителните и диспозитивни изявления на ЧСИ, а именно, констатацията на ЧСИ за това, че книжата са връчени към определена дата, изтичането на тримесечния период, липсата на плащане Противопоставя се на аргументите на съда, че връчването е нередовно, 1 тъй като липсвали данни от връчителя, дали дружеството се помещава на адреса на управление. Твърди, че след като адреса на управление е посетен от връчителя три пъти в рамките на месечен период и на адреса не са открити физически лица от канцеларията на дружеството, които да приемат или да откажат да приемат съобщението, то тези обстоятелства следвало да бъдат квалифицирани, като липса на достъп до канцеларията на длъжника. При условие, че няма достъп до канцеларията на търговеца, то това било достатъчно, за да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 4 ГПК.

Ответникът по жалбата „Никвак“ ООД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено.

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ГПК изисква освен залепване на уведомление, екземпляр от същото да се пусне в пощенската кутия, което в случая, връчителят не го е удостоверил в разписката. За да е редовно връчването, в съобщението трябвало да са посочени конкретни обстоятелства, които са обусловили прилагането на връчване, чрез залепване на уведомление, а именно, че не е намерен достъп до канцеларията, не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението или търговецът е напуснал адреса и в регистъра не е вписан нов адрес. В процесния случай, не се установявало, коя от трите законови хипотези е налице.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от страна с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът при съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

Изпълнително дело № 20177880400174 по описа на ЧСИ М. К. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на взикателя Б. Д. Д., с който К. Т. К. е осъден да заплати на взискателя, като граждански ищец по НОХД № 2542/ 2015 г. по описа на СГС, НО сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 66.66 лв. представляваща разноски по делото.

Със запорно съобщение с изх. № 9066/ 25.07.2017 г. е наложен запор върху притежаваните от длъжника К. К. дружествени дялове в „Никвик“ 2

ООД, съставляващи 50 % от капитала на дружеството.

На 18.01.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „Никвик“ ООД с което да бъде връчено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. На разписката към съобщението са отбелязани действията на връчителя, според които, адреса е посетен на 29.01.2021 г. и на 07.02.2021 г., като и при двете посещения е залепено съобщение. Адреса е посетен и на 08.02.2021 г. и връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата.

На 16.06.2021 г. съдебният изпълнител е издал постановление с което е овластил взискателя Б. Д. Д. да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване на основание чл. 517, ал. 3 ГПК. В постановлението са изложени мотиви, че третото задължено лице до което е изпратено съобщение, съдържащо изявление за прекратяване, не е било открито на адреса на управление и по реда на чл. 47 ГПК е залепено уведомление на дата 28.02.2021 г. Считано от тази дата, срокът по чл. 517, ал.

3 ГПК е изтекъл на 15.06.2021 г., поради което и взискателят може да бъде овластен за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

При така установеното от фактическа страна, САС достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК изпълнението върху дял на ограничено отговорен съдружник се провежда, като съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството. В случая, спорен по делото е въпроса, дали изявлението за прекратяване на дружеството е връчено надлежно.

По правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по. 47, ал. 1 ГПК. Посочената разпоредба предпоставя поставяне на уведомление, само в хипотезата на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса на дружеството. При 3 липсата на офис на търговското дружество на адреса по седалището му, поставянето на уведомление е безсмислено.

По делото не са наведени твърдения от ответника, че към датите 29.01.2021 г., 07.02.2021 г. и 08.02.2021 г., дружеството не е обитавало процесния адрес. Вероятно, за да залепи съобщение, връчителят не е намерил достъп до канцеларията на дружеството или не е намерил някой, който е съгласен да го получи, но този факт трябва да е посочено ясно, а не да се предполага. Едновременно с това, съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК уведомление се залепва след като ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес най – малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, в рамките на един месец. В случая, между второто и третото посещение липсва интервал от една седмица и всички посещения са в рамките на десет дни, а не на месец. Ето защо, не е било налице основание за връчване на съобщението чрез залепване на уведомление, поради което и като е приел, че ответникът е надлежно уведомен в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е допуснал процесуално нарушение, рефлектирало върху законосъобразността на постановлението за овластяване на ищцата да предяви иск за прекратяване на дружеството, тъй като няма данни да е изтекъл три месечния срок, обуславящ основанието за издаването му. Това води до извода, че ищцата не е носител на субективното право да предяви иска, поради което и като е отхвърлил същия, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 979/08.08.2022 г. по т. д. № 1714/2021 по описа на СГС, ТО, 5 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на 4 страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5