Решение № 97 от 15.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ихтиман, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200556 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: град *, квартал „*“ , бл. 5, ал. 1 срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 6244250, издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба са релевирани доводи незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се за неговата отмяна. за

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила молба от пълномощника му, последният излага твърдения за изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника, като е отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт на това основание.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по фактите и приложимия по делото закон, като се навеждат доводи за неоснователност на 1 жалбата, моли се електронният фиш да бъде потвърден.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 23.09.2018г. в 15:27 часа на АМ Тракия, км. 51+300 с посока на движение към град Пловдив при въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. с пътен знак В-26 Б. А. А. управлявал лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № * със скорост 129 км./ч., установена след отчитане на допустима грешка от 3% в полеви условия, с което било извършено нарушение на правилата за движение с превишена скорост.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743c1. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 133 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка 3% била установена стойност на скоростта на движение от 129 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.

За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, против водача на заснетото МПС – Б. А. А. бил издаден атакувания ЕФ, с който му било наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300,00 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните веществени доказателствени средства, доказателствата, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

От представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност на мобилната система до 07.09.2027г.

От Протокол № 240- ИСИ/11.12.2017г, издаден от Началник отдел 2

„ИСИ“ при Български институт по метрология, от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е видно, че процесното техническо средство с № 11743c1 е преминало последваща метрологична проверка на 08.12.2017 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на метрологичните изисквания.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1204 -р-6718/25.09.2018г. се установява, че на дата 23.09.2018г.г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен № 11743c1 е заснела 246 статични изображения, с начален час на работа 14:40 ч. и краен час на работа 17:40ч., с място на контрол АМ Тракия, км 51+300, където е действало ограничение на скоростта за движение от 90 км/ч.

Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар ARH CAM S1 № 11743c1, което по смисъла на чл. 189, ал.

15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № *, е заснет на 23.09.2018г. в 15:27 часа, като стойността на измерената му скорост е 133 км/ч. От същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек автомобил е с GPS координати EL 23˚895119; NL 42˚365152.

От справка за собственост на МПС с рег. № „Порше Кайен“ с рег. № * се установява, че същото е собственост на „***“ ЕАД – клон *, а лизингополучател е ***, ЕГН: **********. От приложена към административно наказателната преписка декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (л.45 от делото) се установява, че *** е декларирала, че на процесната дата 23.09.2018г. тя не е управлявала МПС, а е предоставила МПС във владението на Б. А. А..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че 3 жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.

Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 6244250, издаден от

ОДМВР

София, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника А. за извършено на 23.09.2018 г. в 15:27 часа административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Препис от оспорения електронен фиш е връчен на А. на 19.09.2022 г., видно от справка АИС АНД, ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е подадена до Районен съд Ихтиман (а не както следва по закон чрез наказващия орган до компетентния районен съд) на 03.10.2022 г., видно от пощенско клеймо (л.5 от делото).

Издаденият електронен фиш следва да бъде отменен, с оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за 4 възникване, но и за реализиране на административно наказателната отговорност. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение, като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира административно наказателната отговорност на дадено лице се реализират по принудителен ред, то наличието на изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира целта за своевременно ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя и същата следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно константната съдебна практика на СРС, Административен съд София-град и Административен съд София област, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра колегия на ВАС/ . Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, които извършват административни нарушения.

Доказва се по делото, че твърдяното нарушение е извършено на 23.09.2018 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК 5 от четири години и шест месеца е изтекъл на 23.03.2023г., след която дата всички правомощия на държавата да ангажира принудително административно наказателната отговорност на дееца са прекратени “ex lege” (т.е. по силата на самия закон).

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен изцяло, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство – прекратено.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, т .3 във вр. с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 6244250 издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя Б. А. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева затова, че на 23.09.2018г. в 15:27 часа на АМ Тракия, км. 51+300 с посока на движение към град Пловдив при въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. с пътен знак В-26 управлявал лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № * със скорост 129 км./ч., установена след отчитане на допустима грешка от 3 % в полеви условия, представляващо нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, поради изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 556 по описа на Районен съд Ихтиман за 2022г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София - област в 14-дневен срок от връчването му на страните.