Решение № 195 от 03.05.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Ямбол, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330103334 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадената искова молба от „СТИК – КРЕДИТ“ АД, представлявано от адв.Д. П., срещу П. И. В. от с.З., общ.С.. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.05.2021г. за сумата 3600 лв.предоставена главница, с възнаградителна лихва -1642,13 лв.. Размерът на годишния лихвен процент е 36 %, а ГПР 42,58 %. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни вноски, с краен срок за погасяване - 26.05.2023 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Не е извършено плащане от 9 вноска с падеж 28.02.2022 г. нататък. Уговорено е било, че след просрочие на две или повече вноски кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, с оглед на което е предприел връчване на уведомление на длъжника. Същото е невръчено поради отказ за получаването му. Поради това ищецът се позовава на връчването на преписа от исковата молба.. Иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца неплатената част от вземането- главница в размер на 2898,86 лв., 845,39 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.02.2022 г. до 26.05.2023 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В с.з. процесуалният представител поддържа исковете. Предприема намаление на размера на исковете, като искът за главница се счита в размер на 2889,66 лв., а за възнаградителна лихва- 630,42 лв. за периода от 26.02.2022 г. до подаване на исковата молба.

В срока за отговор ответникът не е подал такъв.

1

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***/26.05.2021г., сключен между страните, за сумата от 3600 лв.. Размерът на годишния лихвен процент е 36 %, а ГПР 42,58 %. Според Погасителен план-неразделна част от договора, подписан от страните, първата вноска е с падеж 26.06.2021 г., а последната -26.05.2023 г., 9 вноска е с падеж 26.02.2022 г.. Срокът на договора е 24 месеца. В размера на погасителните вноски е включена неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител, с която вноската става по 286,84 лв. месечно. Общият дължим размер от потребителя за главница и лихва е е 5242,13 лв., а заедно с неустойката-6884,27 лв. Чл.7 урежда задължението за предоставяне на обезпечение –в срок до 3 дни да осигури поръчител, отговарящ съгласно ал.2 на изискванията на ОУ, или банкова гаранция. Към договора са приложени Общи условия договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, съдържащи също клауза за заплащане на неустойка и изисквания за платежоспособност на поръчителя (чл.20).

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че по договора са направени погасителни плащания в размер на 2477,84 лв., с които са погасени осем пълни вноски и част от деветата: главница -710,34 лв., договорна лихва -883,76 лв. и неустойка -883,74 лв.. Неплатени са падежирала главницата в размер на 2889,66 лева и възнаградителна лихва- 785,41 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 26.05.2023 г.. По погасителен план вноските за главница са на обща стойност 3599.84 лв., а предоставената на длъжника сума е 3600 лв. с представения по делото РКО от 26.05.2021 г. В с.з. вещото лице заявява, че ако предсрочната изискуемост е настъпила с подаването на ИМ на 16.12.2022 г., в този случай, размерът на падежиралата и непогасена договорна лихва е общо 630.42 лв. към 16.12.2022 г.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр.чл. 240 от ЗЗД.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът основава вземането си на сключен договор за кредит. В настоящия случай е 2 представен договор между в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на главница и лихви. В срока за отговор не е оспорена автентичността на документа, който съгласно чл. 180 от ГПК притежава формална доказателствена сила.

Вещото лице е установило усвояването на кредита. Налице е плащане от ответницата на част от задължението, с което своеобразно признава възникналия дълг. Ето защо съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника, и задължение да се заплати лихва. С помощта на вещото лице се установи размерът на задълженията. С връчване на преписа от исковата молба е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена от кредитора. Според ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при настъпването на предсрочна изискуемост възнаградителната лихва може да се претендира само до датата на настъпването й. След последната дата може да се претендира според ВКС само лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница. В съответствие с тези постановки е предприето изменение на размера на иска за лихви –за периода до подаване на исковата молба.

Установи се обаче, че потребителят е заплащал и неустойка, клаузата за която не следва да се приеме за валидна. Въпреки че липсва претенция по делото за заплащането й, доброволно погасените суми се явяват недължими и с тях е следвало да се погаси съотв. част от валидните вземания.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

В случая е договорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на 3 обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузата, сочат, че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок размер на плащанията по договора. Предоставен е кратък 3дневен срок за изпълнение на задължението за намиране на достатъчно платежоспособен поръчител, който да се съгласи да поеме задължението по кредита (съотв. банкова гаранция). Тези изисквания обуславят невъзможност за изпълнение от кредитополучателя на задължението за обезпечение и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а допълнително плащане, което надхвърля размера на очакваните вреди от неизпълнението.

Тази неустойка би се дължала дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж заетата сума. Следователно клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора. Размерът на обезщетението в случая е необосновано висок-1642,14 лв.- почти половината от главницата по кредита. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че н еустойката има подчертано санкционен характер, н о присъждането й би довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното процесната неустойка е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Нейната нищожност не засяга валидността на целия договор.

Поради това платената сума в размер на 883,74 лв. е погасила главницата до 12 вноска вкл. и лихвите до 13 вноска вкл. Остава дължима главница в размер на 2404,92лв. и възнаградителна лихва-318,52 лв., за които исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до претендираните суми-отхвърлени.

Искането на ищеца за присъждане на разноските –ДТ, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице- е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. В. от с.З., общ.С., ***, ЕГН ********** да заплати на „СТИК – КРЕДИТ“ АД-гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13 Б, ЕИК****** дължимите п о Договор за потребителски кредит № ***/26.05.2021г. суми: главница в размер на 2404,92лв. и възнаградителна лихва- 318,52 лв. за периода от 26.07.2022 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба- 16.12.2022 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 817,01 лв., а исковете за главница за разликата над 2404,92лв. до 2889,66 лв. и за възнаградителна лихва за разликата над 318,52 лв. до 630,42 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 26.07.2022 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните 4 пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5