Решение № 12661 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12661 гр. С, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110177107 по описа за 2024 година

Предявен е иск от И. Х. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. С Г бл. 59, вх. В, ет. 3, ап. 308, срещу „ТББ“ ЕАД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д Х“ № 52-54: по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № **********/09.08.2022 г. – поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № **********/09.08.2022г. , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 4800лв., като се е задължил и със следните суми: 1621,08 лв. – обща застрахователна премия, включваща в себе си два отделни пакета - Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА с цена на застраховката: 1261,43 лв. и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ с цена: 359,65 лв. Твърди, че сумите по застрахователната премия и по главницата са трансформирани в обща главница, в размер на 6421,08 лв. По процесния договор е начислена и договорна лихва в размер на 4847,30 лв. при ГЛП по договора за кредит 41,09 % и ГПР 48,93 %. Посочва, че поради неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит, ответникът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, претендирайки: 6421,08 лв. – непогасена главница; 1288,95 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.02.2023г.;

120,34 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.03.2023г. , както и сумата от 256,61 лв. – разноски по делото. Заповедта за изпълнение е издадена по ч. гр. д.

№16539/2023 по описа на СРС и е влязла в законна сила на 23.12.2023г., връчена надлежно от ЧСИ Сийка Арнаудова по нейно изпълнително дело №186/2023г. Ищецът в своята уточнителна молба твърди нищожност на целия договор поради противоречие със закона – разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не бил реален поради неточния му размер, а нарушеното изискване за изчисляване на чистата стойност на кредита водел до недействителност 1 на целия договор, тъй като тази уговорка била съществена за страните по делото.

Счита, че неправилно сумите по застрахователната премия и по главницата са трансформирани в обща главница, като премията всъщност представлявала разход по кредита и трябвало да бъде включена в ГПР, а не в главницата. Ищецът твърди, че застраховката е разход по кредита, като се позовава на легалната дефиниция в пар.1, т.1 ДР ЗПК, поради което общият размер на кредита не можел да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя, каквото в настоящия случай не било спазено от кредитора. Счита, че ако застрахователната премия е била включена към ГПР, размерът му е щял да надвиши пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения като максимален допустим размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР бил изразен единствено със своята цифрова стойност, като липсвала допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е било взето предвид при формирането му. Неясни били и компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема – липсвала дори математическа формула за изчисляване на ГПР, а непредоставянето на необходимите за изчисляване данни се приравнявало на непосочване на ГПР, като потребителят не можел да се запознае с условията по бъдещото изпълнение на процесния договор към момента на сключването му и не разполагал с всички данни, които можели да имат отражение върху обхвата на задължението му. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Обосновава недопустимостта поради липса на правен интерес, защото не бил представен договорът за потребителски кредит като писмено доказателство за твърдяното правоотношение, което ищецът счита за нищожно, и не ставало ясно от къде и на какво основание се цитират посочените стойности в исковата молба, какъв бил произходът им и ако било налице облигационно правоотношение – кои били клаузите, за които се твърди, че са неравноправни. В условията на евентуалност, ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна, тъй като претенцията била недоказана по размер. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на иска

Искът е предявен от ищеца И. Х. С. на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в качеството му на длъжник срещу ответника „ТББ“ ЕАД в качеството на кредитор, след като между същите страни е било проведено заповедно производство, приключило с влязла в сила заповед за изпълнение. Не е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск на ищеца за установяване недействителността на процесния договор поради неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в него, независимо от факта, че същият договор е бил вече предмет на заповедно производство. В практиката на СЕС по решение от 17.05.2022г. по дело С-600/19, решение от 17.05.2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023г. по дело С-231/23 се изтъква необходимостта от процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на 2 клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по – горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само една. Според посочената практика, в случай, че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите, или части от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни. Въз основа на анализа на така формираната практика на СЕС е прието, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по – слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос. Следва да се приеме, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или части от тях, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. (Определение № 2122/2024г. по ч.т.д. №356/2024г. II т.о. ВКС).

От представената по делото заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е видно, че заповедният съд не е извършил проверка за неравноправност на клаузите по договора за потребителски кредит, поради което и в случая не е налице процесуална пречка за разглеждането на иска за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, следователно и предявеният иск е допустим.

По основателността на иска

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на договора, водещи до 3 нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона. В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната клауза, както и своите възражения.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор (ТР 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС), а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Между страните не се спори и е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: на 09.08.2022 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит № ********** със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 4800 лв.; на основание т. 7.1 от договора в общия размер на кредита, равняващ се на 6 421,08 лв., е включен и общият размер на застрахователната премия по двете застраховки – 1 621,08 лв.; застрахователната премия не е включена при изчислението на посочения в договора ГПР от 48,93%; общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 11 268,38 лв.

Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват от съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства. По делото е представено заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, но е оспорено като неправилно от ответника.

Видно от приложения по делото договор ответникът – заемодател е отпуснал на ищеца – заемополучател в заем сумата от 4800 лв. при годишна лихва от 41,09 % и ГПР 48,93%. (чл. 9 от договора). Съгласно погасителния план по договора отпуснатата сума в размер на 4800 лв. заедно с лихвите трябва да се върне на 36-месечни вноски с падежи в периода 15.09.2022 – 15.08.2025 г. Видно от приложения погасителен план в чл. 11, т. 11.2 от договора стойността на договорните лихви, които се дължат за посочения период, се равняват на 4 847,30 лв. От представения към договора за кредит сертификат от 09.08.2022 г. за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТББ“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, се установява, че между третото за процеса лице Cardif Assurances Vie SA, France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“ в качеството му на застраховател и ищеца И. Х. С. като застрахован заемополучател чрез посредничеството на „ТББ“ ЕАД е сключен договор за застраховка срещу заплащането на застрахователна премия в общ размер на 1621,08 лв. Така общо задълженията по договора за заем стават 11268,38 лв. (чл. 10 от договора).