Решение № 309 от 30.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Враца, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 2983/26.07.2022 г., депозирана от "Нова варова компания" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П. Н. Б., против Решение № 102, постановено на 07.07.2022 г. по гр.д. № 238/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което ответника “Нова варова компания” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, е осъден да заплати на „ПЪТСТРОЙ-92“ АД, с БИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 4 949.09 лв. по фактура №0000011201/28.02.2017г. за продадени 1031.06 тона ломен камък и сумата 13 052.34 лв. с включен ДДС по фактура № 0000011208/31.03.2017г. за продадени 2 296.04 тона ломен камък, ведно със законната лихва, начиная от 28.02.2022г. до окончателното изплащане, както и за 1 320 лева, представляващи деловодни разноски по делото.

С депозирана жалба въззивникът “Нова варова компания” ЕООД твърди, че атакуваното решение на Районен съд - Мездра е необосновано. Неправилно е приложен материалния закон, нарушени са съществени процесуални правила, които пороци в крайна сметка са довели до неправилни изводи на съда относно действителните материални правоотношения, предмет на спора - а именно до извода за основателност на исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Пътстрой - 92” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от инж. А. В. В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Й. Л., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

В подкрепа на изложеното, изразява следните правни доводи:

1

Правилно първоинстанционния съд е обсъдил и приел за установено, че „Пътстрой 92“ АД е продало на „Нова варова компания“ ЕООД - 3 327,100 т. (три хиляди триста двадесет и седем тона, и сто килограма) ломен камък, като за всеки натоварен самосвал е издавана кантарна бележка. На база издадените бележки са издадени и съответните фактури, а именно:

1.Фактура за извършените продажби № 0000011201 от дата 28.02.2017 г., на стойност 4 949,09 (четири хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 0,09 ст.) с включен ДДС;

2.Фактура за извършените продажби и превоз на материали № 0000011208 от дата 31.03.2017 г., на стойност 13 052,34 (тринадесет хиляди петдесет и два лева и 0,34 ст.) с включен ДДС.

Съгласно извършената и приета от съда Съдебно - счетоводната експертиза, съответните фактури са осчетоводени, вписани в дневниците за покупки и по тях е ползван данъчен кредит, които не е възстановен, но е прихванат от данъчните органи за дължими суми за неизплатени осигуровки и данъци за предишни периоди. Първоинстанционният съд правилно и съблюдавайки процесуалните норми е оценил представените факти в съдебно счетоводната експертиза и е постановил своето решение.

Счита, че не са допуснати и процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба липсва конкретно описание на допуснатите от съда процесуални нарушения при постановяване на процесното решение. Твърди се, че неправилно са оценени събраните в хода на делото доказателства, без да се сочи за кои доказателства се отнася това и в какво се изразява нарушението на съда. Според изложеното в отговора съдебният състав е обсъдил подробно всички представени и събрани по делото доказателства, включително и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като е приел същото за пълно, компетентно и обективно. Базирайки се на последните, в своето решение първоинстанционния съд правилно е разгледал и оценил представените доказателства, направените констатации, изводите и съобразявайки се с тях е постановил обжалваното решение.

Нататък в отговора се твърди, че пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства за извършени от „Пътстрой - 92“ АД доставки на ломен камък, както и първични счетоводни документи, които удостоверяват, че същите подлежат на заплащане. Никъде в процеса ищецът, понастоящем въззивник не е представи доказателства, че получените количества материали са платени.

Оспорва и изложеното в жалбата твърдение за необоснованост на процесното решение. В гражданския процес съгласно TP № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС необосноваността на решението е развита като порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - на формалната логика или на емпиричното и научно- теоретично знание. Напротив, в конкретния случай от мотивната част на решението се установява, че съдът е направил своите изводи в пълен унисон с относимата към предмета на спора доказателствена съвкупност, като констатациите са изградени върху безупречно изпълнение на всички процесуални изисквания при спазване на принципа на вътрешното убеждение и правилата на логическото мислене, на научния и житейски опит. Постановеното решение е мотивирано и правилно.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и недоказана и му присъди разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в 2 рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Мездра е сезиран от Пътстрой-92“ АД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София,представлявано от А. В.- изп.директор чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Л. с искова молба с искане да се осъди „ Нова варова компания“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Мездра,представлявано от П. Б. за сумата 18 001.43 лв., дължима по фактури № 0000011201/ 28.02.2017 год. и № 0000011208/ 31.03.2017 год., ведно със законната лихва, начиная от 28.02.2022 год. до окончателното изплащане

В исковата молба е посочено, че по искане на ответника през м.януари, февруари и март 2017 год. ищцовото дружество е продало на ответното дружество ломен камък от собствена на ищцовото дружество кариера. Твърди, че на ответника са предадени общо 3 327100т ломен камък, като за всеки натоварен самосвал на ответното дружество е издадена надлежна кантарна бележка от кантара на територията на ТСИ ***, като същите са били подписвани от представител на ответното дружество. За извършената продажба дружество ищец като продавач е издал фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год. год. за продадени 1031.06 тона ломен камък за сумата 4 949.09 лв. с включен ДДС и фактура № 0000011208/ 31.03.2017 год. за продадени 2 296.04 тона ломен камък и включен транспорт за сумата 13 052.34 лв. с включен ДДС. В подкрепа на тези твърдения са представени копие от фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год с прилежащите кантарни бележки и копие от фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год с прилежащите й кантарни бележки.

Изтъква, че на ответника са изпратени две покани за доброволно изпълнение с изх.

№ 373/12.07.2017г., получена от адресата на 17.07.2017г., и с изх. № 592/15.12.2017г., но до подаване на исковата молба няма плащане.. Последвало е изпращане на нотариална покана през 2020г., чрез нотариус Б. М. с район на действие РС-Мездра, връчена на управителя на длъжниковото дружество на 03.02.2020г., но отново няма изплащане на дължимата сума.

Счита, че поради просрочие в изпълнението на своето ликвидно и изискуемо парично задължение ответникът му дължи и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочената главница за времето от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Нова варова компания" ЕООД, в който е оспорил като неоснователен и недоказан предявеният срещу него иск с твърдения, че липсват убедителни писмени доказателства, обосноваващи основателността и размера на претенцията. Поддържа, че между страните няма сключен писмен договор, поради което не могат да се установят договорените между страните условия, че приложените към исковата молба документи не са подписани от представител на дружеството, поради което нямат доказателствена стойност, както и че приложените фактури не са надлежно оформени, съгласно изискванията на закона, същите не са получени в дружеството и не са подписани от неговия управител и съответно не са приети. Посочва 3 също, че приложените справки и отчети са вътрешни за ищеца документи и също не се ползват с доказателствена сила и стойност, че в същите не е посочен автора им и няма подпис на лицето, което ги е издало; че приложените кантарни бележки също не са годни да докажат извършване на доставките, тъй като не са надлежно попълнени и оформени, нито пък са подписани от негов представител. Поискал е отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна.

В първоинстанционното производство по делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно по делото, че ищецът „Пътстрой-92“ АД, гр.София и ответника "Нова варова компания" ЕООД, гр.Мездра не са имали сключен помежду им изричен писмен договор за покупко-продажба.

Видно е, от представени т е по делото фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год и фактура № 0000011208/ 31.03.2017 год., че ищецът „Пътстрой-92“ АД, гр.София е издал на името на ответника "Нова варова компания" ЕООД, гр.Мездра посочен ите фактури за стока ломен камък както следва: за 1031,06т по фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год на обща стойност 4949,09 лв. с ДДС и за 2 296,04т и транспорт на обща стойност 13 052,34 лв. с ДДС. Фактурите са подписани от представител на продавача като няма подпис на представител на получателя на доставката.

По делото са представени кантарни бележки, издадени в периода от 04.01.2017г. до 24.03.2017г., в които като продавач е записан ищецът „Пътстрой-92“ АД, а като купувач "Нова варова компания" ЕООД за стока ломен камък за обект цех ***, като във всяка от тях са отразени точната дата и час, измереното количество ломен камък, регистрационния номер на МПС и имената на неговия водач. Кантарните бележки съдържат също подписи за продавач и купувач.

От представените с исковата молба две покани за доброволно изпълнение с изх. № 373/12.07.2017г., получена от адресата на 17.07.2017г., и с изх. № 592/15.12.2017г., се установява, че ищецът „Пътстрой-92“ АД е уведомил ответника "Нова варова компания" ЕООД за размера на задълженията му по три фактури, включително и за процесните фактура № 0000011201/ 28.02.2017 год и фактура № 0000011208/ 31.03.2017 год и го е поканил в едноседмичен срок да погаси задълженията си. Последвало е изпращане на нотариална покана от 16.01.2020г., чрез нотариус Б. М. с район на действие РС-Мездра, връчена на управителя на длъжниковото дружество на 03.02.2020г., с която отново дружеството е поканено да заплати сумите по трите фактури.