Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4869 от 18.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3153/2023
Вид
Определение № 4869
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Албена Александрова, Мария Стойкова, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4869 гр. София, 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20231100503153 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. Г. Г., чрез адв.

Т., срещу решение № 20044185 от 22.06.2022 г., постановено по гр. д. № 60089/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от Б. Г. Г. срещу „С.З.К. – СиВЗК“ искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както предявените под условие на евентуалност искове с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото и развитието на първоинстанционното производство, намира следното:

Въззивното производство се явява преждевременно образувано, тъй като в материалите по делото е налична молба, вх. № 25051756/06.07.2022 г., с която ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по искането с правно основание чл. 248 ГПК е районният съд, чието произнасяне подлежи на инстанционен контрол по реда на глава XXI ГПК.

На следващо място, въззивният съд констатира, че с определение, постановено в открито съдено заседание на 07.02.2022 г., първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им, както следва: искът по чл. 128, т. 2 КТ да се счита предявен за сумата от 152 183,68 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 15 319,20 лв. В мотивите на обжалваното решение, на стр. II, съдът е посочил, че „ в единственото открито съдебно заседание, проведено по делото, съдът постановява определение, с което изменя размера на иска до 152 183,68 лв. главница и 15 319,20 лв. мораторна лихва.“.

Същевременно в диспозитива на решението е посочено, че се „отхвърля иска…….. за следните суми:

144027,61 лв. трудово възнаграждение за времето от 16.11.2018 г. до 16.11.2020 г.;

13 753,11 лв. обезщетение за забава върху посочената сума за времето от падежа на всяко от задълженията до 01.12.2020 г. включително“, както и „отхвърля евентуалния иск ……………за следните суми:

1

144027,61 лв. обезщетение за недопускане на работа за времето от 16.11.2018 г. до 16.11.2020 г.;

13 753,11 лв. обезщетение за забава върху посочената сума за времето от падежа на всяко от задълженията до 01.12.2020 г. включително“.

По изложените съображения въззивният състав намира, че е налице несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване обаче компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.247 ГПК.

Ето защо, производството по делото пред въззивния съд следва да се прекрати като преждевременно образувано, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК и за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не.

След изпълнение на процедурите по чл. 248 ГПК и чл. 247 ГПК делото следва да се администрира отново до въззивния съд.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 3153 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, IV-Г въззивен състав.

ВРЪЩА гр. д. № 60089 по описа за 2020 г. на СРС, 119 състав , за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

СЛЕД ПРОИЗНАСЯНЕ по реда на чл. 248 ГПК и чл. 247 ГПК, делото ДА СЕ ВЪРНЕ на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2