Решение № 581 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100513126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 20127764/11.08.2024 г., постановено по гр. д. № 19677/2021 г., по описа на СРС, 52 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, против И. Г.

М., ЕГН **********, съществуване на вземането за сумата 274.74 лева, представляваща неоснователно обогатяване (на ответника за сметка на ищеца) и съставляваща цена на доставена топлинна енергия и на дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК 27.01.2020 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за главница по чл. 59 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 420,03 лева. Отхвърлил е и предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 83.36 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2017 г. до 09.01.2020 г. и за сумата от 5.67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2017 г. до 09.01.2020 г.

Ответникът И. Г. М. е осъден да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 620.65 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от " И. Г. М. в частта на уважения установителен иск за дължима цена на доставена топлоенергия и на дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. в размер на 274.74 лв., до окончателното изплащане.

В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е необосновано. Според въззивника СРС неправилно е приел, че ответникът дължи да заплати на ищеца стойността на потребената топлинна енергия на основание неоснователно обогатяване съгласно чл. 59 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното 1 решение в атакуваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за един юрисконсулт.

От третото лице помагач "Бруната България" ООД не е постъпило становище в законоустановения срок.

Страните не са заявили доказателствени искания.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните и третото лице помагач "„Техем сървисис" ЕООД не изпращат представител. В депозираните молби, както И. Г. М., така и "Топлофикация София" ЕАД поддържат изложеното във въззивната жалба и в отговора на същата. И двете страни претендират за разноски пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично. В частта, с която исковете на ищеца са отхвърлени, решението не е обжалвано и в тази част то е влязло в сила. Поради това доводите на въззивника досежно претенциите на ищеца, за които първоинстанционното решение е влязло в сила, няма да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За да постанови решението в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия". Разпоредбата императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.

От представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот №95, вписан в Службата по вписванията-София под вх.рег. №20774, акт №173, том XLIX, дело №15414, влязло в сила на 02.09.2019 г. се е установило, че ответника е бил собственик на имота (до 02.04.2019 г.), за който се претендира, че е доставяна топлинна енергия, 'а именно: магазин, находящ се в гр.София, район "Триадица", ул. "****, на ъгъла с ул.„****", абонатен № 340906, през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.

СРС правилно посочва, че според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, ясно е доказано, че обекта - магазин, находящ се в гр. София, район "Триадица", ул. "****, на ъгъла с ул.„****", абонатен № 340906 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/ от страна на „Топлофикация София" ЕАД, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, 2 начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са били в съответствие с нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „Техем сървисис" ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на тази услуга. В тази връзка предявеният иск пред първоинстанционния съд, за заплащане на цената на доставена топлинна енергия и на дялово разпределение правилно е била уважена за сумата от 274.74 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 420.03 лева правилно е отхвърлен. Последица от уважаването на предявения иск е било и присъждането на законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 27.01.2020 г. до окончателното изплащане.

Продажбата на топлинна енергия на небитови клиенти, извършващи стопанска дейност, се извършва на основа на писмени договори, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.

1, т. 3 от ЗЕ. Писмената форма е форма за валидност на договора. Между страните такъв писмен договор не е подписан. Същевременно с оглед установеното по делото, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал топлинна енергия в обекта, отчитан под аб. № 340906, че ответникът не опровергава отчетените стойности за реално потребена топлинна енергия в имота за сочения период по съставените фактури и не ангажира доказателства за погасяване чрез плащане на сумите по същите, съдът приема, че отношенията между тях по отношение на доставената топлоенергия се уреждат от правилата на чл. 59 ЗЗД. Липсата на облигационна връзка между страните предпоставя правото на ищеца да претендира заплащането на потребената топлинна енергия на основание чл. 59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване. Тази хипотеза е обусловена от имуществено разместване, по силата което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление и такси за дялово разпределение, които следва да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставената енергия и таксите за дялово разпределение. Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. ППВС № 1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 67/5.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о.; решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 88/28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г., II т. о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., III г. о., решение № 73/7.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о. на ВКС и др.), когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Въззивният съд следва да отбележи също, че "Топлофикация София" ЕАД разполага със специалния иск по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за да претендира вземанията си. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, "всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3". Тази разпоредба не определя качеството на въззивника като клиент /купувач/ на топлинна енергия въпреки, че е собственик на топлоснабден имот в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. За разлика от битовите клиенти, при които облигационното правоотношение с топлопреносното дружество възниква по силата на закона /по арг. на чл. 150 от Закона за енергетиката/, клиента на топлинна енергия за небитови нужди следва да сключат писмен договор при общи условия с топлопреносното предприятие/ по арг. на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ/. При липсата на писмен договор, те не могат да се считат за клиенти на топлопреносното дружество и дължат заплащане на стойността на консумираната топлоенергия на извъндоговорно основание. В редките случаи, в които ВКС се занимава със спорове като настоящия, той също приема за правилна възприетата от гражданските съдилища правна квалификация на чл. 59 от ЗЗД /напр. Определение № 3254 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 842/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 272 от 4.05.2022 3 г. на ВКС по т. д. № 1087/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 581 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4363/2021 г., III г. о., ГК/.

Въззивникът е задължен за доставеното количество топлинна енергия. Нейната цена е установена от приетата ССЕ, която не е оспорена от страните. Експертизата не е изготвена само въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, а и въз основа на главните отчети и изравнителните сметки, предоставени от „Техем сървисис“ ЕООД и приложени по делото. Дяловото разпределение на доставената в сградата ЕС, в което се намира собственото на въззивника жилище, топлоенергия е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД. Заплатените от ищеца на третото лице помагач суми за цена на тези услуги по отношение имота на ответника следва да се възстановят на ищеца от ответника на основание чл. 59 от ЗЗД.

Като е уважил иска по чл. 59 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната част, вкл. и в частта на присъдените разноски по заповедното производство и по исковото производство.

На настоящата инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивника не се следват.

Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за подаване на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лв.