Решение № 88 от 28.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. ХАСКОВО, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-С. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600282 по описа за 2024 година Производството е въззивно по чл. 341 ал.1 вр.чл.306 ал.1 т.1 и чл.313 и сл. от НПК.

С Определение №304 от с.з. от 5.04.2024 год., постановено по чнд N 139/2024 год. по описа на РС – Харманли, по предложение на прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е определено едно общо наказание на осъдения М. Х. Х. от гр.Х. измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове наказания по: нохд N 227/2023 год. и нохд № 481/2023 год., двете на РС - Харманли, в размер на най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, като на осн. чл.24 от НК е било увеличено същото с 3 месеца и е постановено общото и увеличено наказание също да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на същото основание. Постановено е приспадане на времето, през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите, включени в съвкупността, както и на времето, през което е бил задържан, вкл. по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. На осн. чл.23 ал.3 от НК е било присъединено към така определеното общо наказание и наказанието „глоба“ в размер на 3000 лв., наложено на осъдения по реда на нохд №481/2023 год. по описа на РС – Харманли.

В законния срок осъденият М. Х. Х. обжалва така постановеното определение с 1 единствено оплакване за неправилно, незаконосъобразно и необосновано приложение на чл.24 от НК, тъй като и по двете дела направил самопризнание и изразил съжаление и разкаяние за стореното. Отправя искане определеното му общо наказание „лишаване от свобода“ да остане в размер на 9 месеца, като се отмени приложението на чл.24 от НК.

В с.з. пред въззивния съд осъденият М. Х. и защитникът му поддържат жалбата по изложените оплаквания, както и отправеното искане. Осъденият изтъква, че и по двете дела, по които му е било определено общо наказание, е сключил споразумения.

Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а определението на първоинстанционния съд правилно и дава становище да бъде потвърдено. Излага аргументи, че обремененото съдебно минало на осъдения е дало основание на районния съд да достигне до обоснован извод, че за постигане целите на наказанието и най-вече за превъзпитанието на дееца е било необходимо и оправдано увеличаването на определеното общо наказание по реда на чл.24 от НК.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното определение по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице с процесуална легитимация и правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Най-напред следва да се отбележи, че с обжалваното определение правилно са преценени предпоставките за налагане по реда на по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на едно общо наказание на осъдения М. Х. по посочените в предложението на прокурора присъди, като са били налице законните предпоставки затова и в тази насока преценката на районния съд е законосъобразна.

Така по нохд N 227/2023 год. на РС – Харманли жалбоподателят е бил осъден за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено на 16.01.2023 год. по силата на споразумение, одобрено с определение от 6.02.2024 год., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, като наказание „глоба“ не е било наложено на осн. чл.55 ал.3 от НК.

По нохд № 481/2023 год. на същия съд е бил осъден за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода 29.08.-30.08.2022 год. по силата на споразумение, одобрено с определение от 8.02.2024 год., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим“ и наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

Настоящото предложение от РП – Хасково, ТО – Харманли е внесено на 7.03.2024 год.

Двете деяния, за осъжданията по които е поискано определяне на общо наказание, 2 са в съвкупност, преценени при съпоставка между датите на извършването им, и тези на влизане в сила на съдебните актове, с които са били наложени наказания за тях.

При тези фактически данни за осъжданията на жалбоподателя, които са предмет на искането на прокуратурата, съдебният акт на първата инстанция е напълно правилен, обоснован и законосъобразен.

Следва да се обсъди единственото оплакване по настоящата жалба, а именно против приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, съответно и искането то да бъде отменено.

Приложението на чл.24 от НК, макар не особено подробно, е задълбочено и прецизно мотивирано от първостепенния съд. Изложени са съображения, че съдебното минало на жалбоподателя е обременено от множество предходни осъждания, което от една страна обуславя по-висока степен на обществена опасност на дееца, а от друга е индиция, че те не са способствали за неговото ефективно и реално превъзпитаване към зачитане на закона и правния ред. Поради това е приел, че за постигане целите на наказанието, прогласени от разпоредбата на чл.36 от НК, а именно – да се поправи и превъзпита дееца и му се отнеме възможността на върши други престъпления, но така също да се въздейства предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото, е наложително увеличаване размера на определеното общо наказание.

Настоящият съдебен състав напълно се присъединява към тези аргументи и съображения на по-долната инстанция. Справката за съдимост сочи, че жалбоподателят, който е на ** години, е осъждан общо 13 пъти, все като пълнолетен. Извършител е на широка гама от разнообразни престъпления по различни глави от НК. Единадесет пъти е изтърпявал ефективно наказания „лишаване от свобода“, очевидно без никакъв поправителен и превъзпитателен ефект. Уместно е да се изтъкне и довода на прокурора от районната прокуратура, че и по двете дела, по които са наложени наказанията, предмет на внесеното от него предложение, осъденият е сключил споразумения и наказанията са определени при условията на чл.55 от НК – под предвидения от закона минимум.

Като прецени гореизложеното, настоящата инстанция намира единственото изрично оплакване по въззивната жалба неоснователно. Очевидно е, че са налице трайно установени престъпни навици и пренебрежително отношение към законния ред, поради което за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция приложението на чл.24 от НК в случая е и оправдано, и правилно, и законосъобразно.

По изложените съображения жалбата се преценява като неоснователна и следва да се остави без последствия, а атакуваният съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен – да се потвърди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 304 от с.з. от 5.04.2024 год. на РС – Харманли, постановено по чнд N 139/2024 год. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4