Решение № 136 от 02.12.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Раднево, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100833 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „Креди Йес“ ООД, действащ чрез пълномощника адв. Ш., срещу А. Г. М., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем № 821646 към искане № 179689 от 22.11.2021 г., с който му отпуснал кредит в размер на 3000 лв. с цел „Ремонт на кола“, която била усвоена от ответника в брой срещу РКО, дължима на 18 вноски месечни, при месечен лихвен процент 3,33 % и ГПР от 48,32 %, като били подписани общи условия и погасителен план. Твърди, че по подписания погасителен план към договора за кредит ответникът правил погашения, като погасил изцяло вноски от 1 до 5 и частично вноска № 6 в размер на 13,47 лв., като последното плащане била на дата 21.11.2022 г.

Твърди, че ответникът спрял плащанията по кредита, като настъпил падежа на всички вноски, последният от които бил на 22.05.2023 г. Твърди, че в чл. 6 от договора било уговорено избор от ответника на начин за обезпечаване на кредита. Твърди, че общата платена от ответника сума по кредита била в размер на 1225 лв. Твърди, че по по искова молба на ответника, било 1 образувано исково производство - гр.д. № 39/2023 г. на РС-Раднево, съдът с влязло в законна сила решение признал чл. 8 от договора за кредит за нищожна. Твърди, че въз основа на това била извършена корекция по плащанията на ответника, като с тях била погасена само главница и договорна лихва, а неустойката била премахната. Твърди, че останали дължими суми по кредита за главница в размер на 2335,39 лв. и за договорна възнаградителна лихва сума от 566,46 лв. за периода от 22.05.2022 г. до 22.05.2023 г. Твърди, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 651/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и поради това на основание чл. 422, ал. 1 ГПК иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато вземането му по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 651/2024 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Г. М., чрез адв. М. от АК-Пловдив, с който оспорва иска. Твърди, че не оспорва сключването на договора за кредит, но твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на посочен ГПР. Развива съображения за необходимото съдържание на ГПР.

Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 26.11.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 821646 към искане № 179689 от 22.11.2021 г., с който е отпуснал кредит в размер на 3000 лв. с цел „Ремонт на кола“, която била усвоена от ответника в брой срещу РКО /л.13/, дължима на 18 вноски месечни, при месечен лихвен процент 3,33 % и ГПР от 48,32 %; както и че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 39/2023 г. на РС-Раднево съдът е признал чл. 8 от договор за паричен заем № 821646 за нищожна клауза.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил по иска с правно основание чл. 422, 2 ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК на ищеца да докаже, че сключеният договор за потребителски кредит е валидно правоотношение; че ответникът не е погасил изцяло дължимите главница и договорна лихва по кредита в претендираните размери и за претендираните периоди.

На ответника му е указано да докаже наведените възражения.

По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за паричен заем № 821646 от 22.11.2021 г. /л.6-7/, от който е видно, че страните са сключили договор за кредит за сумата от 3000 лв. /чл. 3.1/, която ответникът е следвало да върне на 18 месечни вноски с краен срок 22.05.2023 г. /чл. 3.10 и виж погасителния план на л.7, гърба/. Видно е, че в чл. 3.7 е посочен месечен лихвен процент от фиксирани 3,330%, а в чл. 3.5 е посочено ГПР да е в размер на 48,320%. Също така в чл. 3.2 е посочено размерът на месечната погасителна вноска да е в размер на 224,26 лв., а общата сума за плащане е посочена като 4036,62 лв. /чл.3.12/. В чл.3.9 е предвидено обезпечение, посочено в чл. 6 /в случая гарант и издаване на ценна книга/, като в чл.3.11 е посочено, че няма такса за усвояване на кредита. От погасителния план е видно, че вноските включват следните компоненти – падеж; вноска без неустойка по чл. 8; вноска за неустойка по чл. 8; общ размер на погасителна вноска с включена неустойка по чл. 8. Не е посочен никъде размера на договорната лихва като сума за месечната вноска, няма и разбивка в погасителния план за месечната погасителна вноска каква част е главница и каква част е договорна лихва. По делото е приет стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити /л.14-16/, в който е посочено, че размер на кредита е 3000 лв., 18 броя месечни вноски по 224,26 лв. всяка, главницата е 3000 лв., договорната лихва 1036,68 лв., общата сума е 4036,68 лв.; фиксираният годишен лихвен процент е 39,96 %, а ГПР е 48,32 %. По делото са приети общите условия /л.8-11/.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла 3 на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК.

В договора сключен между страните е посочен размера на заема – 3000 лв., изготвен е погасителен план, в който е посочено броя и стойността на месечните погасителни вноски – 18 месечни вноски по 224,26 лв. всяка, както и падежа на тези вноски. В настоящия случай в договора е посочен годишния процент на разходите по кредита – 48,32 %, и месечен лихвен процент от 3,330%, но не е посочен годишен лихвен процент, а такъв е посочен в стандартния европейски формуляр като стойност от 39,96 % /12 х 3,330/.

Изрично е посочено в договора, че такса за усвояване няма, няма и посочени никакви други такси или комисионни. Посочено е само наличие на неустойка за недадено обезпечение по чл. 8 вр. чл. 6 от договора, което не се включва в ГПР. Тази неустойка е вече обявена за нищожна клауза с влязло в законна сила съдебно решение, което следва да се зачете съгласно чл. 297 ГПК като произнесено по спор между същите страни.

Видно от договора за заем, в чл. 2, т. 7 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 3. 330 % и който е фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора.

Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на договора. Поради това съдът не констатира нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Ответникът е въвел единствено възражение за нарушение на чл. 11, ал.

4

1, т. 10 ЗПК в случая, което прави да договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съдът намира за основателно това възражение в отговора на исковата молба за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В настоящия случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,320 %. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.

На следващо място в процесния договор действително е записана обща сума за плащане в размер на 4036,62 лв. Така посочената сума обаче не кореспондира със задълженията по изготвения погасителен план, където след като е включена и неустойката по чл. 8 в размер на 136,74 лв. месечно, общата сума за заплащане става 6498 лв. Отделно от това както съдът посочи по-горе тази сума за неустойка по чл. 8 от договора не влиза в ГПР, но и да влизаше в ГПР по никакъв начин не кореспондира крайната сума от 6498 лв. с ГПР от 48,320%.

Освен това изрично е посочено в договора, че няма такса за усвояване /чл.2.11/, нито пък е видно да има други уговорени такси. В тази връзка не е ясно по какъв начин се формира тази разлика между ГЛП от 39,96% и ГПР от 48,320%. Тази неяснота води до извод за липса на конкретика как се формира посочения ГПР, а тази информация е изключително важна за потребителя за вземе информиран избор кой договор за кредит да избере между няколко 5 оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме /Решение от 20.09.2017 г. по дело С-488/2017 г. на СЕС; Решение от 19.12.2019 г. по дело С-290/2019 г. на СЕС; Решение от 16.07.2020 г. по дело С-868/2019 г. на СЕС/. Липсата на посочените разходи, които се включват в ГПР, води до извод за грешно посочен ГПР, което се равнява на липса на посочен ГПР /Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС/, съгласно което отсъстват задължителни реквизити за разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, което води до нищожност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

22 ЗПК договора е недействителен и се дължи връщане само на чистата сума съгласно чл. 23 ЗПК, тоест дадената в заем сума.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 ЗПК. В този смисъл е и решение № 259/24.07.2024 г. по т.д. № 20245500900015/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, разглеждащ абсолютно идентичен договор за кредит на ищцовото дружество.