Решение № 4526 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330113052 по описа за 2022 година

Предмет на делото са субективно и обективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр.с чл. 79 ЗС.

Ищец И. М. Б. чрез адв. Ек.Н. твърди, че е придобила правото на собственост върху целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.част от общите части на сградата, една самостоятелна сграда, която се намира в югозападната част на поземления имот, както и ½ ид.част от ПИ с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр.

Пловдив с административен адрес: гр. П., ул. "Я.С." №... въз основа на покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка оформена в нот. акт № ***** от родителите й М.М. и М.М., които са придобили собствеността въз основа на нот. акт № *** и въз основа на Договор за продажба от *** на ИК на ГНС и М.М., които ползва и владее необезпокоявано имота от 1993г.

Ищец Е. М. Г. чрез адв. Ек.Н. твърди, че е придобила правото на собственост върху целия първи етаж от съществуващ двуетажна жилищна сграда, ½ ид.част от общите части на сградата, една самостоятелна сграда, която се намира в югозападната част на поземлен имот, както и ½ ид.част от гореописания ПИ с идентификатор № ***** въз основа на договор за дарение оформен в нот. акт ***** като праводателите й М.Г. и О.Г. – нейни родители са го придобили чрез покупко-продажба оформена в нот.акт ***** и Договор за продажба на недвижим имот по реда на ПП на ЗДС от 01.04.1998г., които ползва и владее необезпокоявано от 1993г.

Ищците твърдят, че ответник П. оспорва собствеността им въз основа на наследяване 1 от Б.М.С. и съгласно Заповед № ***г. на *** на гр.Пловдив за отписване на процесния поземлен имот от актовите книги, която ищците считат за нищожна като издадена от некомпетентен държавен орган и за имот, който нито е държавна, нито общинска собственост, респ. за имот, който не е подлежал на реситуиране.

Посочва се, че Б.М.С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № *** чиято вярност ищците оспорват тъй като към момента на реституцията процесният имот не е бил в патримониума на Държавата, която чрез Договор за продажба от *** и чрез Договор за продажба от 01.04.1998г. ги е отчуждила в полза на праводателите на ищците.

Поддържа се че не са налице материалноправните предпоставки за реституция на процесния имот по реда на ЗВСОНИ – от незастроената част от земята не може да се формира самостоятелен имот, който да има самостоятелен статут, а и по този начин построените сгради биха били лишени от обслужващото предназначение на земята.

Поддържа се, че реституция не може да настъпи и поради това, че считано от 1958г. когато Държавата се разпорежда с етаж от сградата и ½ ид.част от ПИ в полза на праводателите на ищец И. Б. възникват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, респ. няма основание за възстановяване на самостоятелен обект от сградата. Заявява се, че с извършената продажба през 1979г. от Държавата на първия етаж е ликвидирано участието й в етажната собственост като продажбата на земята от 1998г. е напълно редовна.

Евентуално се заявява, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния ПИ въз основа на давностно владение считано от 23.11.1997г., до настоящия момент, респ. като владението се упражнява и понастоящем.

Предвид на гореизложеното се иска от съда да се признае за установено по отношение на ответник Х., че ищците притежават всяка по ½ ид.част от правото на собственост върху на процесния ПИ с № ***** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с административен адрес: гр. П., ул. "Я.С." №... въз основа на покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка оформена в нот. акт № ***** от родителите й М.М. и М.М. за ищец И. М. Б. и въз основа на договор за дарение оформен в нот. акт ***** за ищец Е. М. Г..

Евентуално ако така предявените искове се отхвърлят като неоснователни се иска ищците да бъдат признати за собственици на процесния имот по отношение на ответника въз основа на давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС и по чл. 70 ЗС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник П. чрез адв. М.Г.а и Н.Г. оспорват предявените искове.

Поддържа се, че процесния ПИ към момента на реституцията му е бил държавна собственост тъй като Договорът от 1958г. касае продажбата на жилища, но не и на земя/дворно място в което жилището е разположено – арг. от чл. 17 ЗС ред. към *** и чл.4, ал.4 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети, издадена от Министъра на финансите и държавния контрол /отм./. Дори с Договора от 1958г. да се прехвърля земя, то той в тази му част противоречи на императивна 2 норма при което Държавата остава собственик на прехвърлената ½ ид.част от имота.

По отношение на Договора от 1979г. се заявява, че същият има прехвърлителен ефект само по отношение на ограничено вещно право на строеж;

Оспорва се построеното в рамките на таванския етаж жилище за което се отнася нотариален акт от 1972г. да е станало собственост на лицата извършили строителството, тъй като те не са нито собственици, нито суперфициари;

Предмет на одържавяване по реда ЗОЕГПНС е дворно място с едноетажна жилищна сграда съгласно нот.акт № 85 от 29.07.1929г., поради което и предмет на Договора от 1958г. е таванския етаж на тази едноетажна сграда. Оспорва се ищците да са придобили процесния имот по давност относно притежаваните от Държавата по ½ ид.части от терена в периода следващ 1958г. поради изрична забрана на чл. 86 ЗС затова;

Поддържа се, че е налице фактическия състав за реституция на процесния имот по реда на ЗВСОНИ, респ. няма пречки за реституцията, тъй като няма данни да е налице изцяло законно застрояване. Реституцията по реда на ЗВСОНИ е екс леге поради което и според ответника е безпредметно обследването на Заповед № 537 с която е деактуван имота.

Заявява се, че Б.С. е наследник на М.Г.И. титуляр на правата по нотариалния акт от 1929г. като приживе го е декларирала в служба МДТ при Община Пловдив, заплащала е данъци, извършвала е фактически действия за получаване на скици като след смъртта й ответницата е продължила да заплаща съответните публични задължения за имота, дори е направил опит съдебно да установи правата си, предложила е за продажба процесния имот на ищците, отхвърлила е предложената й цена и е предприела всички действия, които я легитимират като собственик. Оспорва се ищците да са своили имота със съзнанието, че са единствени собственици. Иска се отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 вр. с чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Процесното дворно място с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр.

Пловдив с административен адрес: гр. П., ул. "Я.С." №..., няма спор между страни, че е идентично с предмета на описанието на имота по следните актове: нот.акт № *** за собственост издадена по Закона за издаване нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомници издаден в полза на М.Г.И.

/починал/ с който И. е бил признат за собственик, наследодател на Б.М.С. /починала на 24.06.2021г./, която е майка на ответник Х., Акт за държавна собственост на недвижим имот № *** от 08.01.1951г. издаден на основание ЗОЕГПН /отчуждителна преписка № ***/ с който имотът е отчужден от Държавата, Договор от *** за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети обн., Изв., ДВ бр. 39 от 14.05.1957 г и отм./ с който ½ ид.част от правото на собственост върху земята е продадено на М.Б.М. ведно с целия втори – тавански 3 етаж от масивната жилищна сграда, който заедно със съпругата си М.А. М. продават на ищцата И. М. Б. съгласно нот. акт № ***** срещу задължение за гледане и издръжка, а съгласно Договор за продажба от 25.12.1979г. И.Т.Н. и С.А.Н. получават в собственост държавния апартамент, който представлява първи етаж от двуетажната жилищна сграда в процесното дворно място ведно с ½ ид.част от дворното място върху, което е отстъпено право на строеж, които права са дарени на С.И.Н. – син, който пък ги продава на М.Г.Г. – сделка оформена в нот. акт ***** Г. закупува с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Правилника за приложение на ЗДС на 01.04.1998г. от Областен управител на Пловдивска област ½ ид.част от правото на собственост върху дворното място с което и правото на строеж се погасява поради слИ.нето му с правото на собственост. Г. и съпругата му О.Г. даряват на ищцата Е. Г.а правата които притежават – ½ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място и първи жилищен етаж от постройката.

Със Заповед № *** на *** при Община Пловдив е отписано процесното дворно място по реда на ЗВСОНИ, а с констативен нотариален акт за собственост наследодателя на ответник Х. – нейната майка С. е призната за собственик по наследяване от М.Г.И..

При телеологичното тълкуване на чл. 4, ал.4 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети / ред. Изв., бр. 94 от 1961 г./ във вр. с чл. 1, ал.1 изв., бр. 39 от 1957 се налага извода затова, че към 1958г. когато е сключен Договор за продажба на държавен жилищен имот с който се прехвърля ½ ид.част от процесното дворно място в полза на праводателя на ищцата И. Б. – М.М., което е било одържавено, Държавата не е уредила нормативна възможност за продажба на земя на гражданите тъй като ако беше уредила такава възможност не би имало нужда да допълва нова ал.4 на чл. 4 с която урежда, че по отношение на мястото на купувача се отстъпва само право на строеж, когато теренът е държавен. Другояче казано щом към 1958г. не е имало правна възможност за отстъпване на право на строеж върху земя, която е държавна, то и въобще не е било допустимо прехвърлянето на собственост върху държавна земя към този момент по този ред. Видно от заглавието на нормативния акт и неговата цел уредена в чл. 1 в ред. от 1957г. народните съвети могат да продават на нуждаещи се граждани жилища от наличния им жилищен фонд с изключение на жилищата в държавни жилищни комплекси.

Съпоставянето на тази редакция с концепцията за частната собственост уредена в чл. 10 от Конституцията на Народна република България от 1947г. /отм./ води до извода затова, че държавната собственост по отношение на земята не може да бъде прехвърляна на нуждаещите се граждани, които могат да получат жилища от държавния фонд построени или съществуващи върху държавна земя, което практически е доразвито в чл. 17 ЗС Изв., бр. 92 от 1951 г. съгласно, която народните съвети могат да продават на трудещите се бездомни граждани единствено жилищни помещения. Видно от Решение № 110 на Изпълкома на ГНС взето с пр. № 20 от 09.07.1958г. М.М. е бил наемател на втория тавански етаж на жилищната постройка в процесния имот като е получил правото да го закупи. При действието на тогавашната нормативна уредба Минчев не е имал право да закупи ид.част от дворното място, тъй като Държавата сама е ограничила възможността да се извършват 4 разпоредителни действия с държавна земя, а щом не е имал такова право същият не би могъл да го прехвърли с договор за продажба срещу задължение за гледане и издръжка от 26.10.1993г. в полза на ищцата Б..

По отношение на Договора за продажба на държавен жилищен имот от 25.12.1979г. за праводателите на ищцата Г.а е отстъпено право на строеж до размера на ½ ид.част върху процесното държавно дворно място, което е в съответствие с уредбата на Наредбата за държавните имоти /приета с ПМС 122 от 1975г., обн.,ДВ, бр.79 от 14.10.1975г./ Следователно и към този момент правото на собственост върху земята не се е прехвърляло, а се е учредявало право на строеж като Държавата е запазвала собствеността си.