Решение № 139 от 13.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000148 по описа за 2023 година

С Решение № 36/15.03.2023 год. по т. д. № 119/2022 год. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 и чл. 51, ал.2 ЗЗД „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД - гр. София да заплати на Т. М. И. от гр. Койнаре, обл.

Плевен сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 16.12.2020 г. в гр. Койнаре ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане.

Осъдил на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА „ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на адв. Р. М. като процесуален представител на Т. М. И. адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв., а по сметка на ПлОС ДТ в размер на 3 200 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - С. С. С. - помагач на ответника.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв. е подадена от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. И. Ж.. Счита решението за неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Определеният от съда размер от 100 000 лв. надвишава размера на исковата претенция. Обезщетението не съответства на 1 реално претърпените от ищцата болки и страдания и на принципа на справедливост.

Безспорно по делото е налице съпричиняване, но освен посоченото от съда нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, по делото са налице данни и за други нарушения на правилата за движение, допуснати от пешеходката – чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДвП, на чл. 114 от ЗДвП и чл. 166 от ППЗДвП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за сумата над 30 000 лв. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата Т. М. И. чрез пълномощника си адв. Р. М. оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част. Изложени са подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Направено е искане за разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата Т. М. И. е предявила против „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от телесни увреждания, получени вследствие на ПТП на 16.12.2020 год., причинено от С. С. С. при управление на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 11****, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане.

Първостепенният съд е уважил изцяло предявения иск.

В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 30 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат.

Относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди:

От писмените доказателства: Епикриза от 24.12.2020 г., издадена от УМБАЛ „Д2 р Г. Странски“ АД – гр. Плевен и цялата медицинска документация, намираща се в Клиника по ортопедия и травматология; Рентгенография на таз, десен ханш и ляв крак от 23.03.2021 г. от Междуобщинска болница „Кастелсаразен Моасак“ – Франция, Лист от 06.05.2021 г. за преглед в болнично заведение „Ажен – Нерак“, Отделение по ортопедична хирургия и травматология - Франция, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната от първата инстанция, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на костите на тазовия пръстен на две места (между двете срамни кости и в областта на дясната седалищна кост); спукване в областта на леглото на главичката на лявата тазобедрена става и счупване на двете кости на подбедрицата (голям и малък пищял) на левия крак.

Съобразно медико-биологичните им признаци, травмите са довели до трайно затруднение на движенията на снагата и таза, както и трайно затруднение на движенията на левия крак. В резултат на увредите има значително нарушение на функцията на ходенето и причиняване на интензивни (особено през първите два - три месеца) и продължителни болки и страдания в областта на целия ляв крак и цялата поясно – тазова област.

Лечението на ищцата първоначално е проведено в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ АД – гр. Плевен, където е извършена ортопедична операция – репозиция (наместване) на счупените костни фрагменти на подбедрицата и фиксиране със „специален ортопедичен пирон“ (метален имплант) и „статичното му заключване“ в областта на големия пищял. След седмица ищцата е изписана с подобрение за продължаване на лечението в домашни и амбулаторни условия, като са препоръчани: смяна на превръзките през два дни; сваляне на конците от раната след 12 дни; прием от ищцата на антикоагулантни медикаменти 30 дни и спазване на строг постелен режим 60 дни. При личния преглед ищцата е споделила на вещото лице, че е спазвала стриктно препоръките, ходила на контролен преглед. Не са представени документи за тези прегледи.

Според рентгеновите снимки от 23.03.2021 г. и медицинската документация от 06.05.2021 г. от болничните заведения във Франция, които са изследвани от вещото лице, при ищцата са установени: лекостепенно увреждане на малкопищялния нерв на левия крак; вторична некроза (секретиращи фистули по кожата в областта на формирането на някои белези); „вертикална нестабилност“ на лявата половина на таза поради дивергенцията (раздалечаването) на двете рамена на срамната кост след нейното зарастване и оток на лявата подбедрица с изкривяване навътре на глезена и стъпалото на левия крак.

Според експертното заключение в продължение на около 8-9 месеца ищцата е търпяла болки и страдания, които условно могат да бъдат разделени на силни през първите 3 месеца, средно интензивни през следващите около 2 месеца и по-слаби през 3 останалите 3 - 4 месеца.

Ищцата е в сравнително добро общо състояние към момента на прегледа от вещото лице (14.11.2022 г.), ходи с една патерица. На лявата подбедрица има масивен белег от зараснала рана с големи размери – 19/13 см. – меко-еластичен, сивкав, силно хлътнал, локализиран по вътрешна и отчасти по предна и задна повърхности на горната и средната трета на подбедрицата. На коляното в ляво има друг вертикален белег от оперативна рана с дължина 11 см. и линейна форма. По задно-вътрешната повърхност на колянната става има трети по-малък белег, също хлътнал навътре, с овална форма с диаметър 3 см. По вътрешната повърхност на глезена има друг подобен белег с овална форма и диаметър 2.5 см. Налице е деформация и изкривяване навън на лявата подбедрица в горна трета, а в средна и долна трета тя е леко оточна и удебелена. Колянната става също е оточна. Движенията в лявата колянна става са възможни, но слабо ограничени.

Ищцата се оплаква от болки при промяна на времето и при натоварване на крака при по-дълго ходене. Може да ходи и с бастун, но се чувства по-стабилна и сигурна с патерицата. Бастуна ползва предимно в къщи. Вещото лице не е установило отпадни явления при кожната сетивност. Секретиращите фистули и кожни некрози, установени във Франция, са зараснали.

Според вещото лице, към настоящия момент възможностите на медицината за подобряване състоянието на ищцата са практически изчерпани. И в медицинските документи от прегледите във Франция не се предлага конкретна операция за пълно възстановяване функцията на долния крайник. Вещото лице счита, че състоянието на ищцата към момента ще остане дефинитивно и не може да се очаква подобрение в резултат на някакво балнеоложко или хирургично лечение. Медико-биологичната квалификация на състоянието е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице е категорично, че усложненията и остатъчните явления са в пряка причинна връзка с първоначално получените травми.

Счупванията са лекувани консервативно с покой, а фрактурата на големия пищял - с операция и монтиране на метален имплант. Няма данни за съпътстващи заболявания, които да оказват влияние върху продължителността на оздравителния процес, който при фрактури с подобна локализация нормално продължава до 7-8 месеца при липса на усложнения. В конкретния случай се касае за тежки и многофрагментни травми на костите.

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза ищцата е възприела злополуката като животозастрашаваща. Към момента е в перманентно потиснато настроение, със занижена самооценка, изпитва страх и тревога, има нарушения в качеството на съня. Налице е абнормна по продължителност потиснатост 4 на настроението, обусловена от физическите недъзи. Според вещото лице това настроение, както и понижената самооценка, вероятно ще останат и в бъдеще.

Възможно е да се снижат или изчезнат чувството за страх и тревога при изпълнение на ежедневните дейности при самообслужване и придвижване.

От разпита на свидетелите М. Д. К. – снаха на К. В., с когото ищцата живее на съпружески начала, се установява, че след произшествието ищцата била закарана в болница в гр. Плевен, където била оперирана. След седмица я изписали и я докарали вкъщи. Около два месеца след това била на памперси, защото не можела да се обслужва. Ангажирали жена, на която заплащали да помага в обслужването й, в поддържането на тоалета. Плащали на жената и след като свидетелката и съпругът й заминали във Франция, където живеят. Когато започнала да се изправя седнала – м. януари-февруари, заминала във Франция при свидетелката и съпруга й. Там я водили на лекари, които казали, че състоянието й е сложно. Имала инфекция. Искали да й правят пластика заради белезите. Тя не се съгласила. Докато била във Франция, първо била на легло и се нуждаела от грижи при обслужването. След това започнала да се вдига, ползвала патерици. Било трудно, имала страх да не падне. Започнала да се придвижва до тоалетната с количка. До месец октомври била във Франция. Оплаквала се от болки в крака при ходене, ходела по-разкрачена. Плачела заради състоянието си, заради нуждата някой да се грижи за нея. Станала нервна, чувствала се съсипана, целият й живот бил променен. До инцидента ищцата се грижела за фактическия си съжител, който е на инвалидна количка.

Свидетелят К. И.ов В. живее с ищцата на съпружески начала от три години.

Преди инцидента тя била здрава и се грижела за него. И сега го прави, но й е трудно.

Движи се с патерица. Кракът я боли, когато го натовари.

Въззивният съд намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 100 000 лв. е напълно адекватно на доказаните по делото претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на травмите, получени при ПТП и няма основания за намаляването му, в каквато насока е искането на жалбоподателя.

При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от съществено значение в случая са вида на получените телесни увреди, продължителността на лечението и негативната прогноза за пълното й възстановяване. При процесното ПТП ищцата е получила тежки и многофрагментни травми на костите, които са довели до състояние, представляващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението е било продължително и е включвало и оперативна интервенция. През първите три месеца болките са били интензивни, а в следващите пет-шест месеца – средно и слабо интензивни. За период от около два месеца ищцата е била обездвижена, на легло, като е била принудена да ползва грижите на близките си за обслужване и тоалет. Върху левия крак има няколко 5 белега от извършените интервенции, подбедрицата е деформирана и изкривена, а колянната става – с оток. Според експертното становище не може да се очаква подобрение в състоянието на ищцата, тъй като практически възможностите за лечение са изчерпани.