Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3038 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2506/2025
Вид
Определение № 3038
Подписан
25.09.2025
В сила
25.09.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502506 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба от адвокат Д. В.

М. срещу Определение № 9 609 от 24.07.2025 г. по гр.д. № 9 575/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по казаното първоинстанционно дело съдебно решение в частта за разноските чрез присъждане и на дължимото се ДДС – 80 лв., върху присъденото му на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение.

Поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата му по чл. 248 от ГПК.

Ответникът по молбата „ Фератум България„ ЕООД не е депозирал отговор по същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимаат ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С Решение № 3056/16.06.2025 г. по гр.д. № 9 575/2024 г. по описа на РС – Пловдив, съдът е уважил предявеният от Й. Р. Р. срещу „ Фератум България „ ЕООД иск и е отхвърлил насрещните такива на ответника срещу ищеца. Съобразно този резултат е осъдил ответното дружество на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат Д. В. М. - процесуален представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА, общо възнаграждение, което е определил в размер на 400 лв. и го е присъдил в този му размер - без ДДС, като е изложил мотиви че този данък не следва да се присъжда върху определеното възнаграждение, т.к. съдът не е задължено по ЗДДС лице, за да начислява този данък върху адвокатското възнаграждение, а неговото определяне и начисляване следва да се осъществи от самия адвокат при фактурирането на доставената услуга.

Молбата на адвокат М. по чл. 248 ал. 1 от ГПК съдът е отказал с Определението № 9 609/24.07.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, за отказа си е препратил към 1 изложените в решението мотиви, казани по горе.

Т.е. за да остави без уважение молбата по чл.248 ал. 1 от ГПК, районният съд е приел, че ДДС се дължи от регистрираното лице - доставчик на облагаема услуга, което е длъжно да го начисли в съответния данъчен документ съобразно присъденото му възнаграждение, а съдилищата не са такива лица, поради което за тях няма законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ.

Настоящият въззивен състав на ПдОС намира този извод за неправилен.

Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с ДДС, каквото искане е направил адв. Д. М. и в тази връзка е представил писмени доказателства за регистрацията си по ЗДДС. Касае се за данък, който се дължи от потребителя на услугата, в случая от клиента на адвоката. В хипотезата на чл.38 ал. 1 от ЗА е предвидено довереникът да не заплати дължимото възнаграждение, съответно и ДДС върху него, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. за дължимото се адвокатско възнаграждение, в т.ч. и дължимото се за него ДДС. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето, извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.

Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ал. 1 от ГПК на адв. М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и да се присъдят допълнително 80 лв. към вече определеното възнаграждение, която сума съставлява дължимото се ДДС.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 9 609 от 24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 9 575/2024 г. по описа на РС – Пловдив , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Изменя Решение № 3 056/16.06.2025 г. постановено по гр. д. № 9 575/2024 г. по описа на РС - Пловдив в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на адвокат Д. В. М. от АК – Пловдив на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на още 80 / осемдесет / лв. – съставляващи ДДС върху присъденото му с решението адвокатско възнаграждение от 400 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2