Решение № 365 от 09.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. П., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101338 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на "И.

Ф." ЕООД, ЕИК ********* действащо чрез пълномощник юрисконсулт Л. А.

Г. срещу С. В. З., ЕГН ********** от с. К., общ. П., ул. "Х." № **.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 489436, при условията на ЗПФУР, въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.rninizaem.bg , където са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Ищецът детайлно описва механизма на сключване на договора от разстояние.

Счита, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗИК, във вр. с чл. 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи, че в изпълнение на постигнатите договорености е предоставил на ответника заем в размер на 700.00 лв., които последният се е задължил да върне чрез заплащане на 7 погасителни вноски, всяка в размер на 100.00 лв. Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, кредитополучателят не е правил погашения. Сочи се в молбата, че съгласно постигнатите договорености 1 кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя фиксирана възнаградителна лихва, в общ размер 92,40 лева за срока на договора – от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г. Сочи, че страните са уговорили ГЛП 40.15 %.

Твърди, че кредитът е падежирал на датата на последната дължима вноска:

16.12.2024 г. , като считано от посочената дата кредитополучателят дължи и лихва за забава на главницата. В тази връзка претендира и законна лихва в размер на 39.75 лв. за периода 16.12.2024 г. до 14.05.2025 г. Твърди, че е правил безуспешни опити за уреждане на отношенията извънсъдебно. Сочи, че е предявил вземанията си по реда на чл.410 ГПК, както и че се е снабдил със заповед за изпълнение на вземанията по ч.гр.д. № 104/2025 г. Сочи, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът му е указал възможността да предяви установителен иск за вземането си по заповедта. С горното обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 667/2025 г. по описа на Районен съд гр.П., а именно: 700.00 лева главница по предоставен кредит;

92.40 лева договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г.; 39.75 лева лихва за забава от датата на забавата: 16.12.2024 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Ищецът претендира сторените разноски по настоящото дело, както и по заповедното такова. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В изпълнение на разпореждане по чл.131 ГПК, препис от акта, исковата молба и доказателствата към нея са изпратени и надлежно връчени /на 03.02.2026 г./ на назначен при условията на чл. 47 от ГПК особен представител на ответника, който в законоустановения срок /на 04.03.2026 година/ депозира писмен отговор, прави доказателствени искания. Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички обстоятелства, на които са основани претенциите. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушение на императиви в ЗПК - чл.10 ЗПК; чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; чл.19, ал.1 ЗПК. Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

2

Към делото е приложено служебно ч. гр. дело № 667/2025 година по описа на Районен съд-П., от което се установява, че ищецът в качеството си на заявител се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми. Препис от заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК. В тази връзка на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за вземанията при условията на чл.415, ал.1 т.3 ГПК. В указания срок заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

За ищеца в съдебно заседание процесуален представител не се явява.

Депозира молба с искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Не прави възражение относно проекта на доклад по делото. Релевира допълнителни доводи в подкрепа на предявените искове. Пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни. Представя списък по чл.80 ГПК, претендира съдебни разноски.

Ответникът чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата молба, релевираните в него възражения и доводи.

Пледира за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установи по делото, че на 20.05.2024 година между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 489436, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 700.00 лева, при ГЛП 40, 15 % и ГПР 48,44 %. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се задължил да върне общо сумата от 792,40 лева, чрез заплащане на 7 месечни погасителни вноски, всяка с падеж и размер съгласно Погасителен план, обективиран в договора. На 16.12.2024 година е изтекъл крайният падеж на договора.

Съгласно постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя неустойка в размер на 299,70 лева /чл.3, ал.2/, в случай на неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срок от пет дни, считано от сключване на договора /чл.3, ал.1/. Съгласно погасителния план общо дължимата от кредитополучателя сума по договора, в това число и уговорената неустойка/ е в размер на 1 092,10 лева.

3

Съгласно неоспорената по делото разписка от 20.05.2024 година, на основание договора за кредит дружеството – ищец е предоставило на С. З. сумата от 700 лева. Т.е. безспорно се установи, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорения заем на З..

По делото не се твърди и не се събраха доказателства за връщане на дадения заем на уговорения от страните падеж, както и към датата на приключване на съдебното дирене.

Установи се по делото, че на 22.05.2025 г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумите от 700.00 лева главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума /ч.гр.д. № 667/2025 г. по описа на Районен съд гр.П./. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, във връзка с което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта, което същият е сторил.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.

За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните правоизключващи/правопогасяващи възражения.

В подкрепа на претенциите си ищецът предоставя писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. В тази връзка съобрази:

Съгласно чл.6, ал.1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението до 4 сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР регламентира че за доказване на предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно цитирания закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия казус кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е изцяло електронна.

Предвид горното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит от разстояние № 489436/20.05.2024 година, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние. В подкрепа на извода са и извършените от кредитополучателя плащания по сделката.

Несъмнено е, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК и потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. В тази връзка процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи – по аргумент на чл.23 ЗПК.

В отговора на исковата молба е релевирано възражение за нищожност на процесния договор за кредит поради неспазване императива на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Същият е въведен за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, тъй като тук са включени всички 5 разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои точно суми дължи.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 48,44 %, а възнаградителната лихва – 40,15 %, но от записването не става ясно от кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.