Решение № 120 от 16.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. П., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000089 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №38908/26.11.2024г. от „З.а.д. ДБ**“ АД - *** – чрез пълномощника на дружеството адв. Н. Л. против решение №400/24.10.2024г., постановено по т.д. №59/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Г. Д. от *** следните суми, а именно: сумата от 64 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни увреждания, които е претърпяла по повод на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 26.09.2022 г., сумата 1888. 52 лева представляваща претърпените от ищцата имуществени вреди по повод на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците начиная от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда относно механизма на ПТП. Счита, че не е отчетен значителния принос на ищцата за настъпването на ПТП и за вредоносните последици от него. Поддържа, че тя е 1 напълно възстановена от претърпените травми и като не е отчел това съдът е определил едно необосновано завишено по размер обезщетение. Претендира отхвърляне на претенциите. Евентуално – в случай че съдът намери, че същите са основателни, то счита, че при определяне размера на обезщетението, следва да бъде съобразен съществения принос на пострадалата за настъпване на ПТП като намира, че той е не по-малък от 50 % и съответно – обезщетението следва да бъде намалено.

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №1607 от 16.01.2025 г. от Т. Г.

Д. от *** - чрез адв. В. Д. против решение №400/24.10.2024г., постановено по т.д. №59/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която са отхвърлени предявените от Т. Г. Д. искове – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП за разликата над 64 000 лева до пълния предявен размер от 90 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП за разликата над 1888. 52 лева до пълния претендиран размер от 2 360.65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2022г. до окончателното изплащане.

Счита, че съдът не е взел предвид тежестта на травмите, причинени на ищцата, обстоятелството, че е претърпяла тежки операции и че е имала едновременно две фрактури. Намира, че неправилно е определен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като не е допринесла за настъпването на ПТП, а водачът е бил заслепен от слънцето и не я е видял. Претендира уважаване на претенциите в пълните им размери.

Евентуално, ако съдът намери, че е налице съпричиняване, то счита, че неговият процент е не повече от 10 %.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата Т. Г. Д. ЕГН ********** от с. К.к., общ. С., обл. П., ул. „*“ - чрез пълномощника и адв. В. Д., със съдебен адрес: гр. П., пл. „К.Ч.“ ** твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.09.2022г., в с. К.к., причинено противоправно о т водача В.К.И. при управление на лек автомобил „Х.“, модел „С.“, с рег. № ***. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № ***, със срок на действие от 05.06.2022г. до 04.06.2023г. Твърди, че 2 водачът на МПС на прав участък от пътя се заслепява от слънчевата светлина, не се убеждава, че пътят е свободен и удря отзад движещия се пред него пешеходец Т. Д.. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на подбедрицата, тибия и фибула, открито, счупване на горния край на лъчевата кост /главичката на ляв радиус/. Твърди, че по спешност са и били извършени операции – открито наместване на фрактура с вътрешна стабилизация, тибия и фибула, метална стабилизация на лявата глезенна става и метална стабилизация на лява лакътна става. След операцията е получила усложнение – инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на вътрешно фиксиращо устройство, поставено за стабилизиране на фрактурата на лявата подбедрица. Наложило се е през месец ноември 2022г. да и бъде направена втора операция. Получила е следващо усложнение, което е наложило извършване на трета операция на лявата подбедрица като са и поставени фиксиращи импланти. Поради множеството усложнения и операции и заради напредналата и възраст, възстановителният период при нея е продължил много по-дълго от нормалния такъв за зарастване. Не е могла да се придвижва без помощни средства, а поради счупването на ръката, не е могла да ползва и тях. Твърди, че е престоят и нови операции за премахване на металните импланти. Причинени са и били и стрес, негативни емоции, тревога дали ще се възстанови и страх. В последвалия дълъг период на възстановяване твърди, че е била поставена в зависимост от близките си, поради това, че не е могла да се обслужва самостоятелно и се е нуждаела от чужди грижи и помощ за тоалет, баня, хранене и обличане.

Твърди, че вследствие на ПТП е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2360.65 лева за закупени медикаменти, специален обездвижващ ботуш, такси за престоя в болницата и метални импланти/190 лева – статична ортеза за глезенна става, 80.65 лева – медикаменти, 90 лева – преглед и услуги, свързани с престоя и в болнично заведение и 2000 лева - импланти/.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-претенция, получена от последния на 21.10.2022г. Твърди, че до предявяване на иска ответникът не е определил, нито заплатил обезщетение.

3

Моли съда да осъди ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – ***, ЕИК ** да и заплати 90 000 лева - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, сумата 2360.65 лева – обезщетение за имуществени вреди за закупени медикаменти, специален обездвижващ ботуш, такси за престоя в болницата и метални импланти, които вреди – неимуществени и имуществени - са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.09.2022г., причинено противоправно и виновно от В.К.И. при управление на лек автомобил „Х.“, модел „С.“, с рег. № ***, чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ***, със срок на действие от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., сключена с ответника, ведно със законната лихва от 21.10.2022 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС В.И., настъпването на твърдените увреждания, тяхната продължителност и причинната връзка между тях и ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Т. Д., която в нарушение на чл.108 ал.1 от ЗДвП към момента на инцидента не се е движила по тротоара или банкета, а по пътното платно. Твърди, че не са съществували непреодолими препятствия, които да са ограничавали придвижването и по тротоара или банкета. Дори и да се е движила по пътното платно по необходимост, движението и не е било в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства. Твърди също, че тя при навлизане на платното не е съобразила разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост /чл.113 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП/. Твърди, че усложненията, настъпили при лечението и се дължат на предхождащи заболявания, които тя не е лекувала своевременно и поради неспазване на лекарските предписания след ПТП. В условията на евентуалност намира претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. Оспорва и акцесорните претенции за законна 4 лихва.

С молба вх. №22137 от 26.06.2024г. на Т. Д. е допълнена обстоятелствената част на исковата молба с твърдението, че след описаните в исковата молба и допълнителната такава три операции, ищцата е претърпяла още два пъти оперативно лечение във връзка с травмата на крака – от 18.04.2023г. до 21.04.2023г., когато частично са били отстранени поставените вътрешни фиксатори и от 04.06.2023г. до 11.06.2023г., когато изцяло са отстранени поставените вътрешни фиксатори и е направена кожна пластика.

Изменението е допуснато в съдебно заседание на 02.07.2024г.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на вредите на ищцата би било в размер на 80 000 лева. Приел е, че е налице съпричиняване в размер на 20 % на вредоносния резултат от пострадалата и е уважил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 64 000 лева, а тази за имуществени вреди – до размер от 1888.52 лева. Присъдил е законната лихва, считано от 21.10.2022г., когато е приел, че застрахователят е сезиран с искане за обезщетение.

С молба – застрахователна претенция вх. **г. ищцата е уведомила ответника за ПТП и е поискала изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 26.09.2022г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е определено и заплатено на ищцата до предявяване на иска. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя.

Не се спори, че е налице е сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Х.“, модел „С.“, с рег. № *** за риска „гражданска отговорност“ по полица № ***, със срок на действие от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., т.е. обхващащ и датата на процесното ПТП.

Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. В.К.И. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в 5 застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С определение по НАХД №1380/2024 г. по описа на РС - П., е одобрено споразумение, с което В.К.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1 б. а, пр. второ, във вр.с чл.343 ал.1 б. б, пр. второ, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 2 6.09.2022г. в с. К.к., обл.П., на ул. „*-ма“, до №*, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Х.“, модел „С.“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ал.2, чл.77 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил на Т. Г. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в: открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в долна трета, причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от тридесет дни, счупване на главата на лявата лъчева кост, причинило трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период повече от тридесет дни. Споразумението има характер на влязла в сила присъда.