Решение № 17032 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17032 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143992 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от .......... срещу ........... ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 11.04.2022 г. е сключил с ответника ........... ЕООД договор за паричен заем № ......... за сумата от 2 000 лв., със срок на погасяване 450 дни и общ размер на плащанията 3 007,64 лв. Поддържа, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемателят е следвало да предостави обезпечение, а съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 779,82 лв. Твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото поставя неизпълними условия за предоставяне на обезпечение и цели единствено начисляване на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Поддържа още, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 779,82 лв., е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като представлява скрит разход по кредита, който следва да бъде включен при формиране на ГПР. Излага съображения, че при включване на неустойката действителният ГПР надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал.

4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за заем поради противоречие с добрите нрави, както и нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 1 от договора поради противоречие със закона и неравноправност. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва сключването на процесния договор за кредит, като твърди, че липсват доказателства за валидно облигационно правоотношение между страните и за съвпадение на волеизявленията им. Поддържа, че представените от ищцата документи не доказват нито сключването на договора, нито усвояването на заемната сума. Оспорва съдържанието на твърдения договор за кредит и наличието на сочените договорни клаузи, включително относно договорна лихва и неустойка. Прави възражение срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като поддържа, че липсват доказателства за наличие на договор и плащания по него. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

-установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем № 381463 от 11.04.2022 г., поради противоречие с добрите нрави;

-установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за паричен заем № 381463 от 11.04.2022 г., предвиждаща неустойка в размер на 779,82 лв., поради противоречие със закона и неравноправност.

По предявения иск за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: сключването на процесния договор, съдържанието на клаузата на чл. 3, ал. 1 от него, както и обстоятелствата, от които произтича твърдяното противоречие с добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, не противоречи на добрите нрави и съответства на принципите на добросъвестност и справедливост.

По предявения иск за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: сключването на процесния договор, съдържанието на клаузата на чл. 3, ал. 2 от него, както и че предвидената неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при формиране на ГПР, респективно че с включването й действителният ГПР надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Основното защитно възражение въведено от ответника касае липсата на доказано по делото и твърдяно от ищцата договорно правоотношение, както и съдържанието на оспорените договорни клаузи, доколкото по делото не е представен соченият Договор за паричен заем № 381463 от 11.04.2022 г.

2

Липсата на представен по делото документ, обективиращ договора, обаче не води сам по себе си до извод, че съществуването на договорното правоотношение и неговото съдържание не могат да бъдат установени със събраните по делото доказателства, които подлежат на преценка от съда поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност. Напротив – видно от съдържането на раздел II, т. 1 „Кандидатстване на кредит от разстояние“ и раздел III, т. 1 „Сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние“ на Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от ........... ЕООД, кандидатстването за отпускане на кредит се извършва чрез посещение на уебсайт .................. като до 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена от него банкова сметка или на офис на „............“ АД, както и предоставя информация относно платеца, стойността на платежната операция и датата на плащането.

В тази връзка, към исковата молба е представено електронно съобщение от 11.04.2022 г., изпратено от ...................“, в което е посочено, че на ищцата е преведена сумата от 2000 лв. въз основа на сключен договор за заем № 381463. В съобщението са индивидуализирани още срокът на договора – 450 дни, общата сума за връщане – 3007,64 лв., датата на последната погасителна вноска – 05.07.2023 г., както и разписан погасителен план. По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от същата дата, в който като кредитор е посочен ответникът ........... ЕООД и са отразени съответстващи индивидуални параметри на правоотношението – размер на кредита 2000 лв., срок 450 дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15 % и ГПР 48,44 %. В същия документ са възпроизведени два варианта на погасителен план – при предоставяне и при непредоставяне на предвиденото обезпечение.

В погасителния план в хипотеза при непредоставяне на обезпечение е обособена самостоятелна графа „Неустойка по чл. 3 (2)”, а в частта относно изискуемите обезпечения документът препраща към задължението по чл. 3, ал. 1. По този начин в представените документи се съдържа позоваване на двете договорни разпоредби, чиято действителност е предмет на настоящия спор. При непредоставяне на обезпечението към задължението по кредита е добавена неустойката по чл. 3, ал. 2 в общ размер на 779,82 лв., която е предварително разпределена в погасителните вноски съобразно погасителния план, а общата сума, включваща и неустойката от 3007,64 лв., е посочена и в изпратеното до ищцата електронно съобщение като обща сума за връщане по договор № 381463.

Съдът отчита, че Стандартният европейски формуляр по естеството си представлява преддоговорна информация и самостоятелно не удостоверява сключването на договора. В случая обаче, съдът цени неговото съдържание не изолирано, а във връзка с електронното съобщение от същата дата, в което изрично е удостоверено предоставянето на сумата от 2000 лв. въз основа на сключен договор № 381463, като индивидуализиращите параметри между двете съвпадат. При съвкупната преценка на СЕФ и ел.съобщение, съдът намира за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по 3

Договор за паричен заем № 381463 от 11.04.2022 г., както и че същият съдържа атакуваните уговорки относно задължението за представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и съответно неустойката при неговото непредставяне по чл. 3, ал. 2.

В тази връзка съдът намира, че възражението на ответника, че непредставянето на сключения между страните договор препятства установяването на договорното правоотношение и на съдържанието на процесните клаузи, е неоснователно.

От представената преддоговорна информация (т.8) се установява, че потребителят е поел задължение в срок до 5 дни от сключването на договора да предостави на кредитора едно от предвидените обезпечения – банкова гаранция или поръчителство, като към обезпечението чрез поръчители са поставени редица предварително определени от кредитора изисквания, свързани с трудовата заетост и размера на доходите на третите лица, липсата на определени задължения и кредитната им история. При непредоставяне на отговарящо на тези изисквания обезпечение възниква задължението за заплащане на неустойката по чл. 3, ал. 2.

Преценката за действителността на уговорката за предоставяне на обезпечение, следва да бъде съобразена със съдържанието на поетото задължение, реалната възможност за неговото изпълнение и последиците, които договорът свързва с неизпълнението му. В тази връзка следва да се посочи, че оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, който предоставя по занятие услуга по кредитиране, и което следва да бъде изпълнено преди сключването на договора. Решението дали кредитът да бъде предоставен и при какви условия следва да бъде взето след извършването на тази оценка, поради което не може чрез възлагане върху потребителя на особено обременително задължение за осигуряване на допълнително обезпечение, кредитният риск да бъде прехвърлян върху него по начин, при който неизпълнението на това задължение поражда значително допълнително парично задължение. В този смисъл още при възникването на кредитното правоотношение кредиторът е изготвил два варианта на погасителен план – единият при представяне на обезпечението, а другият при неговото непредставяне, като във втория предварително е включена неустойка в общ размер на 779,82 лв. Следователно непредставянето на обезпечението не е третирано единствено като бъдеща и несигурна хипотеза на неизпълнение, доколкото икономическата последица от това неизпълнение е предварително определена от кредитора на точно определена сума още при възникването на правоотношението и е разпределена между погасителните вноски. Видно от съдържанието на електронното съобщение от 11.04.2022 г., непосредствено след отпускането на кредита като „обща сума за връщане“ е посочена сумата от 3007,64 лв., включваща и неустойката за непредоставено обезпечение.

Следователно още към момента на възникване на правоотношението между страните, ответникът е калкулирал непредоставянето на обезпечението и възникването на задължението за заплащане на неустойка като фактически очакван резултат. Разгледани в тяхната функционална връзка, клаузите на чл.

4

3, ал. 1 и ал. 2 формират договорен механизъм, при който в тежест на потребителя се възлага особено обременително задължение за осигуряване на обезпечение, а при непостигането на този резултат автоматично възниква предварително определено допълнително парично задължение. При предоставена главница от 2000 лв. допълнителното задължение по договора възлиза на 779,82 лв., или приблизително 39 % от размера на предоставения кредит.

С оглед горното, съдът намира, че уговореното задължение за предоставяне на обезпечение не изпълнява присъщата на обезпечението функция за гарантиране на изпълнението, а представлява елемент от механизъм, който създава предпоставки за начисляване на значително допълнително парично задължение в тежест на потребителя при неизпълнение на условие, чието осъществяване е обективно трудно изпълнимо. Подобна уговорка нарушава принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации, поставя потребителя в неоправдано неблагоприятно положение и надхвърля допустимите предели на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД.