Решение № 1781 от 31.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1781

***, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430103373 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Е. В. П., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния С.С.К., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „Д. и партньори", съдебен адрес ***, чрез адвокат Й. Д. от *** против ЗД „Бул Инс“ АД-гр.София, в която се твърди че на 13.11.2022 г., около 08:20 ч., в ***, в двора на МБАЛ „Авис Медика" ООД, Ю. М. Г. управлявала ***. По същото време, в двора на МБАЛ „Авис Медика" ООД, плътно вдясно на пътното платно, поради липса на тротоар, се движели пешеходците В. П. и нейният внук С.К.. Излизайки от паркинга, находящ се в двора на болницата, водачът на лекия автомобил, при извършване на ляв завой, изгубил контрол над управлявания автомобил, при което се отклонил вляво по посоката си на движение, където в този момент се намирали В. и С., вследствие на което ги ударил с предната част на автомобила. От удара, В. и С. паднали върху асфалта, при което и двамата получили различни по вид и тежест телесни увреждания. За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР-Плевен, а пострадалите пешеходци били прегледани в МБАЛ „Авис Медика".

1

Полицейските служители съставили Констативен протокол за пострадали лица № 316000-452514/12.12.2022 г., а на виновния водач бил съставен АУАН № СА831661/13.11.2022 г., като произшествието не било докладвано на дежурния прокурор и не било образувано досъдебно производство. Сигнал за инцидента бил подаден на по-късен етап от пострадалата В. П. до Районна Прокуратура Плевен, като било образувано ДП № 12/2023 г. по описа на ОДМВР-Плевен, пр.пр. № 12/2023 г. по описа на РП-Плевен, висящо към момента на завеждане на исковата молба.

Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП пострадалия С.К. получил следните травматични увреждания: 1. Посттравматично стресово разстройство, придружено с тревожно-депресивно състояние - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; 2. Множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.

Излага се, че веднага след настъпване на ПТП, С.К. бил прегледан в МБАЛ „Авис Медика" ООД - ***. Детето се оплаквало от силни болки по лицето, тялото и крайниците си. Извършени били редица прегледи и изследвания. Извършени били рентгенографии на дясна глезена става и дясна тазобедрена става. Въз основа на направените изследвания, медиците констатирали гореописаните травматични уреждания. Тъй като състоянието му не изисквало хоспитализация, още същия ден, детето било освободено от лечебното заведение, като му били дадени препоръки за спазване режим на покой.

Твърди се още, че вследствие на ПТП и получените при него травми, пострадалия С. изпитал силни по интензитет физически болки и страдания, както и остър психически стрес. Поради множеството охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците си, детето чувствало постоянна болка и дискомфорт, ужасявайки се от вида им. Чувствал се отпаднал и нестабилен. Изпитвал постоянна умора и липса на енергия. Също така, чувствал непрекъсната тревожност, събуждал се през нощта и не можел да заспи, а когато заспивал, сънувал кошмари на преживяното ПТП, като се събуждал отново и изпадал в непрестанен плач.

Твърди се, че освен дискомфорта, причинен от телесните увреждания, С.

2 страдал от реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията и смесено тревожно-депресивно разстройство, вследствие на претърпяното ПТП. Не се чувствал добре както физически, така и емоционално, като всичко това било в причинно-следствена връзка със стреса, който изпитал в деня на злополуката.

След настъпване на ПТП, С. вече не бил същото лъчезарно, изпълнено с енергия и радост дете. Поведението му значително се променило; станал неспокоен, раздразнителен; не бил толкова жизнен, както преди ПТП. И към момента на завеждане на исковата молба изпитвал притеснение да излиза от дома си, като се страхувал преживяното ПТП да не се повтори отново; нямал желание да общува и играе с връстниците си; изгубил интерес и към любимите си занимания; изпитвал страх дори при вида на лек автомобил, тъй като се страхувал ПТП да не се повтори.

Навежда се довод, че описаните физически и емоционални травми, съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието на детето С.К., се явявали неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от ПТП на 13.11.2022 г. и при съблюдаване принципа на справедливостта следвало да бъдат репарирани.

Твърди се, че към датата на ПТП, увреждащият *** притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № ***, със срок на действие от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г., сключена при ЗД „Бул Инс" АД.

Ищецът счита, че сума в размер на 25 000,00 лв. би успяла до някаква степен да обезщети неимуществените вреди, претърпени от пострадалото дете вследствие на процесното ПТП.

Излага се, че пострадалия предявил пред ответника доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, получена в дружеството на 29.12.2022 г. При ответника била образувана щета ***, но с писмо, изх. № НЩ0717/03.02.2023 г., същия уведомил пострадалия, че за тях не било налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на малолетния С.К., чрез майка си и законен представител Е. П., сумата от 1000,00 лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху 3 тази сума, считано от 30.03.2023 г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника, до окончателното заплащане на обезщетението. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил ***. Счита обаче, че липсва деликт, осъществен от водача на автомобила.

Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на противоправност и вина в поведението на водача на автомобила. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на *** нарушения на правилата за движение от ЗДвП.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, поради навлизане по технически неправилен начин на пътното платно. Според ответника, майката на детето - Е. В. П., също имала вина за настъпване на вредоносния резултат, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето: „Родителите, настойниците, попечителите или другите деца, които полагат грижи за дете, са длъжни да не остават без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие". В настоящия случай, при настъпване на процесното майката е била с детето и двамата са вървели по пътното платно, като са се поставили в риск за своето физическо здраве. Навежда се довод за нарушаване на разпоредбата на чл.113 от ЗДвП, регламентираща правила при пресичане на платното за движение от пешеходците и чл.114 от ЗДвП, регламентиращ забрани за същите участници в движението.

Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка на твърдените увреждания на ищеца с процесното ПТП. Оспорва твърденията, че събитието се е отразило негативно и върху психиката на ищеца и е предизвикало стрес и душевни страдания. Оспорва твърденията за продължителност на оздравителния процес. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

4

В о.с.з. на 10.12.2024 ищеца, чрез пълномощника си е заявил искане за изменение на иска, като същия да се счита предявен като частичен от цялото вземане в размер на 25 000лв. Исканото изменение е допуснато, като съдът и с определението си по чл.140 от ГПК е приел в мотивите на този съдебен акт, че искът е предявен като частичен, с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че адекватното обезщетение възлиза на 25 000лв., а претенцията е за присъждане на сума в размер на 1 000лв., като е счетено за необходимо внасяне на уточнение в тази насока.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Установява се от приложения препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-452514/12.12.2022г. и план-схема към него, че на 13.11.2022г., около 08.20ч., в ***, двора на УМБАЛ „Авис Медика“, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил ***, собственост на Й. Е.Г., управляван от Ю. М. Г. и двама пешеходци – ищеца С.С.К. и св.В. В. П.. На водача на автомобила е бил съставен АУАН №831661/13.11.2022г. за нарушение по чл.116 от ЗДвП.

От приложените преписи на Фиш за спешна медицинска помощ и резултат от рентгеново изследване, извършено на 13.11.2022г. в УМБАЛ „Авис Медика“ се установява, че непосредствено след произшествието, детето С.К. е било прегледано от лекар и при направени рьо графия на дясна глезенна става – фас и профил и рьо графия на дясна ТБС – фас, не са били установени травматични костни промени, поставена е била превръзка на десен долен крайник.

От приложения препис на съдебномедицинско удостоверение №103/2022г., издадено от д-р П.Г. се установява, че на 16.11.2022г. детето е било прегледано и установени охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, отговарящи да са причинени по съобщавания начин – удар от движещ се лек автомобил с последващо падане на сочената от пострадалия дата.

От приложената пр.преписка №12/2022г. по описа на РП-Плевен се установява, че досъдебното производство е било образувано за това, че на 13.11.2022г. в ***, при управление на лек автомобил *** били нарушени 5 правилата за движение по ЗДвП, като по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на В. В. П., изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Установява се също, че наказателното производство е било прекратено с Постановление на прокурор от 09.02.2024г., на основание чл.343, ал.2 от НК, поради заявено искане за това от пострадалата.

Безспорно е между страните, че за описания по-горе лек автомобил ***, управляван от водача Ю. Г., е имало сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество с период на действие, обхващащ и датата на настъпване на ПТП, като това е видно и от приложеното от ответника копие на застрахователна полица.

Не се спори също така и е видно от приложените копия на искане, изходящо от ищеца и адресирано до ответното дружество и отговор от последното, че пострадалия е заявил претенцията си пред застрахователя по „ГО“, който е отказал плащане на застрахователно обезщетение, поради липсата на безспорни доказателства относно вината на водача на автомобила, чиято „ГО“ е била застрахована.

За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП са събрани гласни доказателства и е изслушано заключението по допусната автотехническа експертиза.

Свидетелката В. В. П. – баба на ищеца, излага в показанията си, че към датата на настъпване на процесното ПТП детето С.К. било на болнично лечение в УМБАЛ „Авис Медика“ – ***, поради обезводняване и тя била негов придружител там. Твърди, че била излязла с детето извън сградата на болницата, за да пие кафе и застанали непосредствено до градинка със засадени рози и оградена с бордюр. Пояснява, че на това място нямало обособен тротоар и пешеходна пътека. Твърди, че усетила удар от движещ се автомобил отляво. Преди това не го забелязала, но след удара разбрала, че се движел по баира от паркинга. Твърди, че детето също било ударено и паднало.