Решение № 3719 от 09.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ** състав. в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20253110112766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и К. В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** срещу Ц. И.

Б., ЕГН **********, с адрес: ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 659.37 лв. /337.13 евро/, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ****** за периода 11.05.2022 г. – 15.05.2025 г., за която има издадени фактури за периода 10.06.2022 г. – 16.05.2025 г., за обект, находящ се в ********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 124.71 лв. /63.76 евро/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 10.07.2022 г. – 22.06.2025 г., които суми са предмет на Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав.

В исковата си молба ищецът „В. и К. В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата Ц. И. Б. за имот, находящ се в ********** Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер ******, чийто титуляр е ответницата. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д.

№ ****** по описа на ВРС, ** състав. за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. Твърди, че претендираната сума за 1 главница представлява цена на реално потребено и отчетено количество вода чрез индивидуалния водомер на ответницата. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответницата Ц. И. Б., чрез назначения й особен представител – адв. В.

В., е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Посочва, че от представените с исковата молба доказателства се установява, че инкасатор Г. Н. при месечното отчитане на показанията на водомера е нямала достъп до имота, за който се предоставят ВиК услугите, че имотът е обитаем, че водомерът е изправен и че посоченият обем на месечното потребление е нереално отчетен, а е по данни, получени от неизвестен телефон с номер ******. В този смисъл оспорва твърдението на ищеца, че претендираната главница представлява цена на реално потребено и отчетено количество вода. Оспорва и посочването, че не се изисква подпис на потребителя, доколкото в настоящия случай не е налице дистанционно отчитане на водомера. Счита, че в случая извършеното отчитане е в нарушение на нормите и правилата и не е отчело реално показанията на водомера. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Л. К., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от назначения й особен представител адв. В. В., която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на установителния иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

По делото не е спорно, а и от представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за ответницата Ц. И. Б. се установява, че същата е собственик на процесния апартамент № **, находящ се в ********** По делото е изслушано заключението по допуснатата и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А. М., съгласно което партида с абонатни номера ****** се води именно на Ц. И. Б.. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги 2 по посочената партида за периода 11.05.2022 г. – 15.05.2025 г. по издадените от ищеца фактури в периода 10.06.2022 г. – 16.05.2025 г. е посочен от вещото лице в табличен вид към експертизата /първата от представените две таблици в заключението/, като общият размер на задълженията по така издадените фактури е 659.45 лв. или 337.17 евро.

Представена е и справка за недобора на частен абонат, съответно Опис на отчети на абонат № ****** от таблет, в който е отразено, че въведените данни са вследствие на самоотчет на абоната. Следва да се отбележи, че това е честа практика, доколкото все пак отчитането се извършва през деня и не може да се очаква постоянно присъствие на ползващите ВиК услуги на адреса на потребление. Ирелевантно е установяването на кого всъщност принадлежи номер ******, от който са получени данните са месечното потребление, доколкото всяко лице на адреса може да извърши самоотчет на показанията на водомера.

В същото време за съда не остава никакво съмнение, че апартаментът е обитаем, доколкото в изпратените до ответницата съобщения по делото връчителят е отразил, че по сведение на съсед – С. П. Х. самата ответница Ц.

Б. е в чужбина, но в апартаментът живее синът й, който обаче е неоткриваем – пие, взема наркотици.

Посоченото обяснява и защо не е осигурен достъп до водомера на вещото лице при посещението на адреса на 16.09.2026 г., съответно защо не са отчетени показанията на водомера към настоящия момент.

Прави впечатление и факта, че вследствие на извършения самоотчет са фактурирани относително малки по размер количества изразходвана вода – около 4-5 куб. м. месечно, като има месеци и с по-малко потребление /от 1 куб. м. вода до 3 куб. м. вода/, което води до обоснования извод, че действително така фактурираното количество вода е напълно възможно да бъде изразходвано на адреса през процесния период.

Всичко гореизложено дава на съда основание да заключи, че процесният обект – апартамент № ** е водоснабден и че в него са ползвани ВиК услуги през процесния период, както и че ответницата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и К. В.” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Дори да се приеме, че в случая има някакво нарушение на отчитането на потребеното количество вода, както твърди назначеният особен представител на ответницата, доколкото в действителност достъп до водомера не е осигурен в продължителен период от време, то съдът намира, че и това обстоятелство реално е в полза на потребителя, предвид факта, че е начислявано изключително малко по-количество изразходвана вода месечно, а не служебно начисление по смисъла на чл. 49 вр. чл. 24, ал. 4 ОУ на ВиК – Варна, в който случай претенцията би била много по-голяма по размер, съобразявайки начина, по който се изчислява служебната консумация и с която съдът е добре запознат във връзка с водени други такива дела на това основание.

Доколкото в производството не бе установено, че ответницата е заплатила дължимата цена за ползваните в имота ВиК услуги в релевантния период /съгласно заключението на вещото лице не е налице плащане по фактурите/, съдът приема предявеният иск за основателен, поради което 3 същият следва да бъде уважен изцяло /установеният размер на главницата, съгласно експертизата – 659.45 лв., е дори в малко по-голям размер от този на предявения иск – 659.37 лв./. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на обезщетението за забава за периода 10.07.2022 г. – 22.06.2025 г., начислено върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги, като за всяко конкретно задължение по всяка конкретна фактура се вземе за начален период денят, следва падежа на съответната фактура, но не по-рано от 10.07.2022 г., възлиза на 124.80 лв. или 63.81 евро.

По изложените съображения съдът приема, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна и следва да бъде уважена изцяло /съгласно експертизата дължимата обща мораторна лихва – 124.80 лв. е дори в малко по-голям размер от претендираната такава от ищеца с исковата молба – 124.71 лв./.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство същият претендира присъждане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 115.04 евро /225 лв./, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 666.77 евро, в това число: за държавна такса /75 лв., тоест 38.35 евро/, държавна такса за възпроизвеждане на хартиен носител на преписи /6.68 лв., тоест 3.42 евро/, депозит вещо лице /175 евро/, депозит за особен представител /210 евро/ и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС /240 евро/, платено по банков път, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. И.

Б., ЕГН **********, с адрес: ****** дължи на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** следните суми: сумата 659.37 лв. /337.13 евро/, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ****** за периода 11.05.2022 г. – 15.05.2025 г., за която има издадени фактури за периода 10.06.2022 г. – 16.05.2025 г., за обект, находящ се в ********** ведно със законната лихва 4 върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 124.71 лв. /63.76 евро/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 10.07.2022 г. – 22.06.2025 г., които суми са предмет на Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав. на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** сумата 115.04 евро /225 лв./, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав. съдебноделоводни разноски, както и сумата 666.77 евро, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.