Решение № 655 от 22.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Пазарджик, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.

Пловдив, ул. ,,Христо Г. Данов“ № 37 чрез пълномощника юрисконсулт Н.

П.- Щ. твърди, че ответницата Д. П. К., ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** е клиент на електроснабдителното дружество като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** с ИТН *****.

Твърди, че за периода от 23.07.2024 г. до 22.09.2024 г. дружеството е доставило до обекта електроенергия на стойност 284,30 лева, която не е заплатена. Поради забава в плащането е начислена лихва за забава в размер на 13,76 лева за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г.

За дължимите суми за консумирана електрическа енергия и лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2025 г., до окончателното изплащане, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията.

Претендира разноските в исковото и в заповедното производство.

1

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д. П. К. чрез назначения от съда особен представител адвокат К. Ш. от Адвокатска колегия – Пазарджик е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Оспорва представените фактури като частни свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена сила единствено в случаите, когато обективират неизгодни за издателя им обстоятелства.

Счита, че представеният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и заявлението-декларация не доказват реалното доставяне на електроенергия до обекта на ответницата, а в заявлението-декларация е посочен адрес за кореспонденция, който е различен от адреса, на който е доставена електроенергията.

Не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ответницата Д. П. К. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл.

Пазарджик, ул. ,,*****, с предназначение: жилище, апартамент, придобит с договор за покупко-продажба, за който е съставен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 70, том ІІ, рег. № 2242, нот.д. № 223/2014 г. от 04.03.2014 г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 1572/04.03.2014 г., дв.вх.рег. № 1576/04.03.2014 г., том 6, акт № 138/2014 г.

На 12.06.2014 г. същата е подала до електроснабдителното дружество заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия за гореописания недвижим имот с ИТН *****.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно-техническата експертиза за периода от 23.07.2024 г. до 22.09.2024 г. до процесния електроснабден обект е доставена общо 1 200 KWh електрическа енергия. Монтираният в обекта електромер е цифров, статичен (без въртящ се диск), отговаря на изискванията на Европейската директива за измервателните уреди. Отчитането е дистанционно. Отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните. Двете пломби (на капаците на корпуса и на клемореда) на електромера са налице. Маркировката М 23/1781 означава: М – уредът отговаря на Европейската директива за измервателните уреди; 23 – проверен е през 2023 г. Подлежи на проверка до шест години, т.е. до 2029 г.; 1781 – идентификационен номер на лабораторията, където е извършена проверката, в случая това е Словашкият институт по метрология в Братислава.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза ищцовото дружество е отразило 2 счетоводни записвания на фактура № 1315423232/31.08.2024 г. на обща стойност 182,71 лева (93,42 евро) и фактура № 1316869550/30.09.2024 г. на обща стойност 101,59 лева (51,94 евро), по дебита на сметка 411 ,,Клиенти“ срещу кредита на сметка 701 ,,Приходи от продажба на продукция“ и кредита на сметка 453002 ,,Начислен ДДС на продажбите“. Същите са осчетоводени съгласно изискванията на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти и са включени в дневника на продажбите и справката-декларация по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Ищцовото дружество е изчислило правилно дължимите цени за консумирана ел. енергия и достъп до мрежата по процесните фактури за ИТН ***** в съответствие с Решение № Ц17/30.06.2024 г. и Решение № Ц-20/01.07.2024 г. на КЕВР за процесния период. Обезщетението за забава за неплатените в срок задължения по процесните фактури за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г. е в размер на 13,76 лева (7,04 евро), в т.ч.: по фактура № 1315423232/31.08.2024 г. – 9,59 лева (4,90 евро) за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г.; по фактура № 1316869550/30.09.2024 г. – 4,17 лева (2,13 евро) за периода от 11.10.2024 г. до 28.01.2025 г.

За дължимите суми за доставена и консумирана електроенергия от обект с ИТН ***** за периода от 23.07.2024 г. до 22.09.2024 г., както следва: главница в размер на 284,30 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 13,76 лева за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 350/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск за установяване на вземанията.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставена и потребена електроенергия и лихва за забава.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период ответницата е била потребител на електроенергия като собственик на електроснабден недвижим имот и че ищецът е доставил електроенергия до обекта в посоченото количество и 3 стойност.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗЕ, който продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ.

Според чл. 1, т. 4 от действащите през исковия период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Следователно облигационното правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква по силата на чл. 1, т. 4 от Общите условия във връзка с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ между търговеца-краен снабдител и собственика или носителя на вещно право на ползване на електроснабден недвижим имот.

Съгласно чл. 11, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Общите условия клиентът се задължава да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

Срокът за плащане на възникналото задължение съгласно чл. 18, ал. 2 от Общите условия е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – по аргумент от чл. 17, ал. 1 от Общите условия.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и справка от имотния регистър, се установява, че ответницата Д. П. К. е собственик на електроснабден имот с ИНТ *****, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл.

Пазарджик, ул. ,,*****.

Следователно същата има качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия и като такава е валидно обвързана от възникнало между страните по силата на чл.

98а, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, регламентиран от публично известни общи условия.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период ищецът „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е доставил до обекта на ответницата електрическа енергия в общ размер на 1 200 KWh, като монтираният в обекта електромер е бил изправен и е отчел коректно консумираното количество електроенергия.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че фактурираната от крайния снабдител стойност на потребената електрическа енергия в общ размер на 284,30 лева (145,36 евро) е определена в съответствие 4 с решенията на КЕВР за определяне на цените на електрическата енергия за битовите клиенти при редовно водено счетоводство съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти.

Следователно за ответницата в качеството й на потребител на електрическа енергия е възникнало насрещното задължение да заплати консумираната електрическа енергия.

Ответницата не твърди, нито по делото е установено да е заплатила дължимите суми по процесните фактури, поради което е изпаднала в забава след настъпване на падежа по всяка от тях, като изчисленият от съдебносчетоводната експертиза размер на лихвата за забава за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г. е в размер на 13,76 лева (7,04 евро).

Поради това в полза на ищеца следва да бъде признато съществуване на вземане за заплащане на стойността на доставената и потребена електрическа енергия в претендирания размер от 284,30 лева (145,36 евро) и лихва за забава за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г. в размер на 13,76 лева (7,04 евро).

На основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК разноските в исковото и заповедното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определено от съда по правилата на чл. 37 от ЗПрП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото. Поради това исковите претенции и разноските следва да бъдат превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.

П. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 сумата от 145,36 евро (с левова равностойност 284,30 лева), представляваща стойността на консумираната от обект с ИТН *****, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,*****, електрическа енергия за периода от 23.07.2024 г. до 22.09.2024 г., както и сумата от 7,04 евро (с левова равностойност 13,76 лева), представляваща лихва за забава за периода от 11.09.2024 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2025 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 350/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.