Решение № 1467 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501025 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от С. Х. Ф., ЕГН ********** от с. М., община С., ул.“***, чрез пълномощника му по делото адвокат К., против решение № 57/10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2006/2022 г., по описа на Районен съдАсеновград във фазата на извършване на съдебната делба, в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенцията на жалбоподателя по чл.349, ал.2 от ГПК и е изнесен на публична продан като неподеляем следния недвижим имот, допуснати до делба между жалбоподателя С. Х. Ф. и съделителката Г. Х. Ф., ЕГН **********, а именно: урегулиран поземлен имот ІІІ-136 в кв. 11 по ПУП на с. М., община С., одобрен със Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община С., с площ от 491 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ ІV-219, УПИ ІІ-35, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила, уреждащи извършването на делбата. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивния съд,с което да се извърши делба между съделителите на процесния недвижим имот, като в дял на жалбоподателя се постави урегулиран поземлен имот ІІІ-136 в кв. 11 по ПУП на с. М., община С., одобрен със Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община С., с площ от 491 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ ІV-219, УПИ ІІ-35, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Г. Х. Ф., ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат П., в който същата се 1 оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът намира следното:

Производството е делбено във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 305 от 03.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2006 по описа на РС –Асеновград за 2022 г. е допусната съдебна делба между Г. Х. Ф. и С. Х.

Ф. по отношение на следните недвижими вещи: урегулиран поземлен имот ІІІ-136 в кв. 11 по ПУП на с. М., община С., одобрен със Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община С., с площ от 491 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ ІV-219, УПИ ІІ-35, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м., при квоти за Г. Х. Ф. – 1/3 идеална част и за С. Х. Ф. – 2/3 идеални части.

Втората фаза на делбата следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници.

Съделителят С. Х. Ф. е предявил претенция за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, тъй като е живял в него при откриване на наследството.

Първоинстанционният съд е приел, че страните не са доказали възможността допуснатата до делба вещ да се раздели на повече от един дял. Между страните по делото няма спор, че процесния имот е жилище, както и че С. Ф. е живял в него при откриване на наследство. Въпреки това първостепенният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 349, ал.2 от ГПК, тъй като същата намира приложение при възникване на съсобственост по наследяване при общ за всички съделители наследодател, а разглеждания случай не бил такъв, тъй като С. Ф. е придобил 1/3 идеална част от правото на собственост върху неподеляемото жилище на основание покупко-продажба. Поради това районният съд е стигнал до извода, че претенцията за възлагане е неоснователна. Като е приел, че не е налице тази предпоставка за възлагане и поради това, че страните не са ангажирали доказателства имотът да е 2 поделяем, е извършил делбата му чрез изнасяне на публична продан.

Въззивният съд намира така изложените по същество мотиви от първоинстанционния за неправилни. Съгласно нормите на Глава ХХІХ от част ІІІ на ГПК, касаещи втора фаза на съдебната делба, ликвидирането на съсобствеността се извършва чрез един от четирите предвидени в закона способа: 1./ чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2/. чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете и 4./ чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, когато са налице условията на закона. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Процесният имот е бил собственост на Х. С. Ф., починал на 22.09.2016г. и Х.Х.

Ф., починала на 19.10.2017г.- родители на Г. Х. Ф. , С. Х. Ф. и А.Х.Г.. С влязло в законна сила решение №175 от 15.05.2015г., постановено по гр.д. №1782/2014г. по описа на АсРС съдът е развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между Х. С.

Ф., Х.Х. Ф., от една страна и С. Х. Ф., от друга алеаторен договор за издръжка и гледане с обект процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2020 г. А.Г. е прехвърлила нейната 1/3 идеална част от процесния имот на С. Ф..

При тези факти съдът е приел, че съсобствеността е смесена – освен по наследство има придобити идеални части и чрез сделка, предвид на което и е неоснователно искането на С. Х. Ф. за възлагане на процесните сгради и способът за извършване на делбата е изнасяне на описаните сгради на публична продан.

Константната съдебна практика/решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 1100/2011 г., II г. о., решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., I г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о.; решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК, решение № 158 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2016 г., II г. о./ приема, че хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разгледана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците, както е в разглеждания казус.

Настоящият състав на съда споделя това разрешение, което е приложимо и към разглеждания казус.

В случая пъроинстанционният съд е възприел разрешение, което е в противоречие със съдебната практика, което се е отразило на правилността на постановения акт. Неправилно е прието, че съсобствеността не е възникнала изцяло на основание наследяване, че е налице е смесена съсобственост. В случая в съсобствеността не участва лице извън кръга на наследниците, поради което по отношение на делбения наследствен имот може да намери приложение разпоредбата 3 на чл. 349, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че делбеният имот е неподеляемо жилище, в което въззивника е живял при откриване на наследството към момента на смъртта на бащата и майката на страните. Той не притежава друго жилище, с което по отношение на него се явяват удовлетворени изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК. Като е изнесъл имота на публична продан, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, обуславящо отменяване на решението му. Вместо това следва да се постанови друго решение, с което възлагателната претенция да бъде уважена, като имотът се постави в дял на въззивника, а дела на останалата съделителка се уравни с пари въз основа на оценката на имота, опредЕ. при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса.

Установената по делото пазарна цена на делбения имот е 134 400 лв. С оглед дяловете на страните в съсобствеността С. Ф. дължи на Г. Ф. за нейните 1/3 ид. ч. сумата 44800 лв.

По отношение на разноските:

Въззивникът е поискал присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 1792 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат. Следва да бъде посочено, че при наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57 от 10.02.2025 г., постановено по гр. дело № 2006/2022 г. на Асеновградския районен съд в обжалваната част по извършването на делбата, именно в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенцията на С. Х. Ф., ЕГН ********** по чл.349, ал.2 от ГПК и е изнесен на публична продан като неподеляем следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот ІІІ-136 в кв. 11 по ПУП на с. М., община С., одобрен със Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община С., с площ от 491 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ ІV-219, УПИ ІІ-35, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Х. Ф., ЕГН ********** следният недвижим имот: урегулиран поземлен имот ІІІ-136 в кв. 11 по ПУП на с. М., община С., одобрен със 4

Заповед №27 от 1994г. на Кмета на Община С., с площ от 491 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ ІV-219, УПИ ІІ-35, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и масивна сграда с площ от 45 кв.м. с пазарна стойност 134 400 лева.

ОСЪЖДА С. Х. Ф., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Ф., ЕГН ********** сумата 44 800 (четиридесет и четири хиляди и осемстотин) лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й изплащане.

УКАЗВА на С. Х. Ф., ЕГН **********, че следва да извърши плащането на сумите за уравнение и законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, като в противен случай възлагателното решение се обезсилва по право.

Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3c938d9-5142-4124-aeb3-13bde6c105d3