Решение № 4001 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4001 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100514877 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Подадена е в съда въззивна жалба от В. Ц. Ч., чрез адвокат В., срещу решение от 01. 10.

2021 год. по гр. д. № 64886/2017 год. на СРС ГО 24 състав, като въззивникът ищец твърди то да е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяна на решението като такова и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск и се претендират разноски за двете инстанции.

В решението не са споменати и не са обсъдени всички доказателства – съдебно-техническа експертиза. Районният съдия не е обсъдил и АДС 2004 год. Имотът няма статут на публична държавна собственост.Видно от мотивите на приложеното съдебно решение имотът се обработва като овощна градина от 1968 год. Предоставеният имот по АДС от 1964 год. за нуждите на ведомство не включва процесния имот. Мероприятието разширение на училищен двор никога не е фактически реализирано.

Моли съдът да уважи предявения иск, с отмяна на решението на районния съдия като неправилно и незаконосъобразно, като се претендират разноски.

В отговор НПГПФ счита жалбата за неоснователна, моли се да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а решението на районния съдия да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с претенция за разноски.

Според правната уредба на ЗС

1

IX. ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ще рече чл. 108 ЗС визира сложен фактически състав с три кумулативно изискуеми се предпоставки. При липсата само на една от тях съставът не е осъществен и това води да отхвърляне на претенцията.

За да бъде уважен иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС е необходимо : имотът, по отношение на който е предявен искът, да е собственост на ищеца; имотът да е във владението на ответника и ответникът да осъществява владението без да е налице годно правно основание за това.

Доказателствената тежест за доказване на иска по чл. 108 ЗС е изцяло в тежест на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на трите предпоставки за уважаване на предявения иск.

С решението е прието, че ищецът не е доказал успешно първата от трите предпоставки, а именно ищецът да е установил правото си на собственост върху недвижимия имот, предмет на предявения иск.

Оплакванията на жалбоподателя са изцяло неоснователни районният съдия да е постановил един необоснован акт, като не е обсъдил част от твърденията на ищеца, съответно част от събраните в хода на производството доказателства. Счита, че не е налице и третата предпоставка, доколкото осъществяваното от Държавата владение чрез Гимназията е на годно правно основание.

Оплакването, че районният съдия не е възприел заключението на СТЕ е неоснователно.

Затова се позовава на чл. 202 ГПК, като намира, че заключението установява само факти от значение за идентичността на имота и неговия градоустройствен статут за периода от 1932 год. насетне.

Невярно е твърдението, че имотът не е включен в площта, актувана с АДС от 26. 02. 1964 год.

Невярно е и твърдението с жалбата, че от събраните гласни доказателства било установено, че имотът бил се ползвал за зеленчукова градина за периода преди 2006 год.

Изложени са подробни съображения.

Иска се постановяване на решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана, с потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от Министерство на к., като се иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и съдът да постанови ново решение за потвърждаване на това на районния съдия като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

2

СТЕ не може да замести невъзможността на ищеца да докаже по безспорен и категоричен начин правото си на собственик върху имота.

В проведеното производство пред съда ищецът не е доказал по безспорен начин правото си на собственост на заявеното правно основание, нито е доказал наличие на владение от страна на ответниците без правно основание.

Неоснователно е възражението за необсъждане на всички писмени и устни доказателства по делото.

Съдът правилно е приел, че ищецът не е придобил вещни права с нотариален акт от 12. 05.

2006 год., тъй като имотът никога не е бил отписван от актовите книги, поради което ищецът не е собственик на имота, предмет на спора.

През всичките години имотът е бил предназначен за училище.

Правилно районният съдия, поради недоказване на трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен.

Моли за потвърждаване на решението с отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 31. 01. 2022 год. въззивния съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са заявили доказателствени искания и не са представили доказателства пред втората съдебна инстанция.

Постъпило на 01. 06. 2023 год. е писмено становище на МК, като се поддържа становището в отговора на въззивната жалба.

Представени са писмени бележки от адвокат В. за ищеца.

В редовно проведено единствено публично съдебно заседание е даден ход на делото.

Страните няма доказателствени искания и е приключено съдебното дирене, като е даден ход по същество на делото.

Цената на иска по чл. 108 ЗС според исковата молба възлиза на 37090.30 лева удостоверение за данъчна оценка, л. 24 от делото на СРС.

-

Твърди се с исковата молба, че ищецът е собственик на предмета на спора – процесния недвижим имот.

В определение от 31. 05. 2018 год. районният съдия е обективирал проект за доклад. Приети са писмените документи към исковата молба и отговора й като писмени по делото доказателства. Допуснато е изслушване на СТЕ. допуснати са гласни доказателства – разпити на двама свидетели, дадени са указания.

Правилно е определена правната квалификация – по чл. 108 ЗС. Също така правилно е разпределена и доказателствената тежест – изцяло на ищеца за трите кумулативни предпоставки на сложния фактически състав.

3

От заключение на СТЕ на Д.П., л. 191 и сл. от делото на СРС, се установява безспорно идентичност на ПИ с деактувания имот. Собственост на ищеца П. не установява, а не би и могъл с експертното заключение.

Проектът за доклад е стабилизиран да е окончателен на 16. 05. 2019 год.

Заключението на СТЕ на Д.П. е прието без оспорване по чл. 200 ГПК. То обаче, стана реч по горе, дава отговор на въпроси за идентичност, не и за собственост на процесния имот, затова се обсъжда по реда и в смисъла на чл. 202 ГПК.

Приети са писмени доказателства без оспорване по реда на чл. 193 ГПК.

Произнесени са всички искания на страните от страна на районния съдия.

Допуснато е обяснение от свидетелката А., която е заявила, че Гимназията не е разрушавала ограда по нейно време. Получили са акта за публична държавна собственост през 2004 год., през 2006 год. бил е вписан в АВп.

На 17. 10. 2019 год. е допуснато изслушване на СТЕ с конкретен предмет и задачи при същото вещо лице Д.П..

Разпитани са трима свидетели.

Свидетелят на ищеца Л. не съобщава данни от значение за собствеността на имота и показанията му са ненеобходими.