Решение № 153 от 12.11.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 153/12.11.

Година 2019 Град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На десети октомври Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:

Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Станислав Андонов като разгледа докладваното от съдия

Лазарова

НДВ

№ 316 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл. чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т. 2, чл.424, ал.1, алт.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК и има за предмет присъда № 302 от 20.11.2018г. по НОХД № 3097/2018г. на Районен съд – гр. Варна, с която е било извършено групиране по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК на отделните осъждания по отношение на подсъдимия С.А.С.. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановена присъда в частта, в която е извършено групирането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено.

Назначеният за нуждите на извънредното производство служебен защитник счита, че са налице основанията за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият С. няма какво да добави.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 302/20.11.2018г., постановена по НОХД № 3097/2018г. на Районен съд-Варна, е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С.А.С. за извършено престъпление по см. на чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 НК и му е наложено наказание 2 /две/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание, чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК, съдът групирал наложеното наказание с тези по предходни осъждания на подсъдимия и определил едно общо наказание две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Срещу присъдата постъпила жалба от подс. С., оттеглена в с.з. на 30.05.2019г. от подсъдимия в присъствието на защитника му.

Състав на ОС гр. Варна прекратил производството по ВНОХД № 29/2019г., като посочил, че определението му е окончателно.

Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не се е съобразил с нормата на чл. 346 т. 4 от НПК. С оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСНК, т. 1, определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Последица от това е влизането на присъдата в сила: „След като определението за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата или протеста подлежи на касационен контрол, присъдата влиза в сила след като изтече срокът на обжалване на определението за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата и протеста или след като постановеното определение влезе в сила поради потвърждаването му от касационната инстанция. Съдебният акт влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото.“. С оглед на изложените съображения, в искането на Главния прокурор неправилно е посочено, че присъдата е влязла в сила на 30.05.2019г. При отчитане на 15 дневния срок за обжалване на определението на ВОС пред ВКС на РБ и чл. 183 ал.

2 от НПК, съдебният акт е влязъл в сила на 14.06.2019г. и не подлежи на касационна проверка.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал.

3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят напълно от състава, след проведената извънредна проверка.

В частта, с която са групирани наказанията по отделните осъждания, присъдата е постановена в нарушение на закона - чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК.

С.С. е осъждан многократно – л.39 – 44 от

НОХД № 3097/2018г.

Подлежат на преценка последните четири осъждания:

·

НОХД

№ 2785/2017г. – деянието е извършено на 13.06.2017г. за престъпление по чл.354а, наложеното с определение от 05.07.2017г. наказание е лишаване от свобода в размер на 5 месеца;

·

НОХД

№ 40/2018г. – деянието, извършено на 17.05.2017г., за престъпление по чл.196 от НК, а наложеното с определение от 22.03.2018г. наказание е в размер на 1 година;

·

НОХД

№ 5706/2017г. – деянието е извършено в периода от 08.07 – 09.07.2017г., престъпление по см. на чл.196 от НК, наложеното с определение от 20.02.2018г. наказание е в размер на 10 месеца лишаване от свобода;

·

НОХД

№ 3097/2018 г. – деянието е извършено в периода от месец март 2017г. до 27.04.2017г., наложено, разглежданата присъда наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, за престъпление по см. на чл.196 от НК.

Налице е усложнена форма на множество престъпления, тъй като някои от тях се намират в съвкупност помежду си, както и в рецидив с останалите от тях, поради което групирането на наложените наказания следва да бъде съобразено с изискването за най-благоприятния за дееца подход.

То следва да съответства и на задължителната и препоръчителната практика на съдилищата, а именно – ППВС №4/1965г.,

ППВС №2/1970г., ТР№ 20/1969г.,

ТР№ 3/2009г., ТР№ 1/2006г., Р. №218/1975г., Р. №11/1987г., Р.№355/1988г., Р.

№22/2012г.

С оглед подлежащите на обсъждане осъждания на С. са възможни два варианта:

Допустимо е било взетото от ВРС решение в разглежданата присъда, а именно да се групират наложените наказания по НОХД № 2785/2017г., НОХД № 40/2018г. и НОХД № 3097/2018 г. В този случай наказанието по НОХД № 5706/2017г. следва да се изтърпи отделно, тъй като деянието се намира в отношение на рецидив спрямо престъплението по НОХД № 2785/2017г. Така, извън най-тежкото наказание за изтърпяване постигнато при групирането - в размер на 2 години лишаване от свобода, отделно следва да се изтърпи наказанието от 10 месеца.

При втората възможна хипотеза, се групират наказанията по НОХД № 40/2018г., НОХД № 5706/2017г. и НОХД № 3097/2018 г., а наказанието по НОХД № 2785/2017г. следва да се изтърпи отделно. Това е така защото престъплението по НОХД № 5706/2017г. е продължавано и деянието е довършено, след като вече има влязло в сила определение по НОХД № 2785/2017г. Най-тежкото наказание за изтърпяване е в размер на 2 години. Отделно следва да се търпят 5 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2785/2017г. и отстоящо извън съвкупността.

Безспорно е, че вторият вариант на групиране е по-благоприятен за дееца, тъй като отделно изтърпяното наказание ще бъде с 5 месеца по-кратко.

Приемайки противното, съдът е допуснал съществено нарушение на закона по см. на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предпоставящо отмяна по пътя на възобновяването на разглежданата част от присъдата и извършване на ново групиране на наказанията, осигуряващи най-благоприятен за осъдения статус.

Нарушението може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез въвеждане на промяна единствено в прилагането на чл.

25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК и чл. 25 ал. 2 от НК, тъй като е в полза на осъдения. С оглед на това, независимо от искането на страните за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при отчитане и на съдебната практика – напр. Решение № 136/25.02.2011г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 291/04.07.2012г. на ВКС, ІІ н.о., съставът счете, че следва да упражни преките си правомощия по изменение на съдебния акт. Останалите елементи на диспозитива, включително относно първоначалния режим на изтърпяване запазват правните си последици.