Решение № 824 от 14.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100510276 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.12.2020 г. по гр.д. № 19154/2019 г., СРС, І ГО, 42 с-в е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Н. А.

Л.,ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес гр.София, ул.“*******, че съществува вземане на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."*******, представлявано от А.А. и М.П., в размер от 1464,87 евро-падежирала главница, 8852,69 европредсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 05.12.2011 г., 281,01 евро договорна лихва за периода 10.08.2017 г. до 12.04.2018 г., 299,04 евро - наказателна лихва за периода 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1464,87 евро, считано от предявяване на иска - на 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 38182/2018 г. по описа на СРС,40 състав. Оставил е без разглеждане предявените при условията на евентуалност осъдителни искове от "Р.(България)"ЕАД против Н. А. Л. и Н. В. Л.. Осъдил е Н. А. Л., ЕГН 1

********** и Н.В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес гр.София,ул.******* да заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на "Р.(България)"ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „*******, представлявано от А.А. и М.П., сумата от 2296,50 лева сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от 476,28 лева сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

С решение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 19154/2019 г., СРС, І ГО, 42 с-в е оставил без уважение искането на „Р.Б.“ ЕАД за допускане поправка на ОФГ в решението, постановено по гр.д. № 19154/2019 г. по описа на СРС.

Решението от 03.12.2020 г. е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25190081/22.12.2020 г. от Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес гр.София, ул.******* чрез назначения им по реда на чл.47, ал.6 ПК особен представител адвокат Н. Б. от САК с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе служебно по вероятността за съществуване на нищожни клаузи в договора за кредит, като такъв, сключен при условията на ЗПК. Съдът неправилно е приел, че ответниците са надлежно уведомени за изявлението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Не са налице основанията при невръчено писмо на адреса на ответниците, да се приложат правила на фингираното му връчване.След като няма надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост, не са налице и основания за уважаване на установителния иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен иск.

Въззиваемото дружество „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Прокуриста М.П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 10 317,57 евро просрочена главница, 281,01 редовна лихва и 299,04 евро наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с искане за осъждане на ответниците да заплатят претендираните парични суми.

Ищецът „Р.(България)“ ЕАД твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит на 05.12.2011 г., при което ищецът предоставил в заем на ответниците сумата от 20 007,20 евро като една от ответниците е кредитополучател, а другата, солидарен длъжник. Страните са уговорили връщане на паричната сума на погасителни вноски, формирани като сбор от главница и договорна лихва. Ищецът твърди, че в периода 11.09.2017 г. до 10.04.2018 г. е преустановено заплащането на месечните погасителни вноски и ищецът е обявил вземането за предсрочно изискуемо. Вземането е претендирано по реда на заповедното производството предвид дадени указания за предявяване на иск, ищецът предявява установителната искова претенция. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове като сочи, че исковата молба представлява покана за плащане и претендира осъждане на ответниците да заплатят претендираните парични суми. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.

Ответниците Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** чрез назначения им по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Н. Б.

3 от САК в депозирания в срок отговор на исковата молба, е оспорил предявените искове.

Съдът констатира следното:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК "Р.(България)"ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Н. А. Л. и Н. В. Л. за сумите от 1464, 88 евро падежирала главница за периода 11.09.2017 г. до 10.04.2018 г., 8852,69 евро предсрочно изискуема главница, 281,01 евро изискуема редовна лихва за периода 10.08.2017 г. до 12.04.2018 г., 299,04 евро изискуема наказателна лихва за периода 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 38182/2018 г. по описа на СРС,40 състав.

Установява се от договор от 05.12.2011г., сключен между "Р.

(България)"ЕАД и Н. А. Л., като кредитополучател и Н. В. Л., като солидарен длъжник, че банката се задължава да предостави в заем сумата от 20 007,20 евро за потребителски нужди,а кредитополучателят приема да връща паричната сума на погасителни вноски в срок до 10.12.2021 г. при обща сума за издължаване 30470,54 евро. Към договора е представен и погасителен план, от който се установява, че месечната погасителна вноска е в размер от 249,67 евро.

Депозирани са покани от 13.03.2018 г., с които "Р.(България)" ЕАД уведомява Н. А. Л. и Н. В. Л. относно обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита предвид преустановяване плащанията на дължимите месечни вноски, невръчени на ответниците.

По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на 08.12.2011 г. е постъпила по сметка на кредитополучателя заемната сума от 20 007,20 евро, усвоена от него. В периода от 10.01.2012 г. до 10.09.2017 г. са извършени плащания в общ размер от 16 302,54 евро, с които са погасени главница в размер от 9689,63 евро, договорна лихва в размер от 6207,53 евро, наказателна лихва от 15,24 евро, а размерът на неплатените парични суми е 1464,87 евро падежирала главница до 10.04.2018 г., 278,02 евро неплатена договорна лихва до 10.04.2018г.,95,19 евро начислена наказателна лихва, незаплатените към 11.06.2018 г. парични суми са 10 317,57 евро главница, 281,01 евро договорна лихва и 299,04 евро наказателна лихва за периода до 10.06.2018 г., а ако се 4 възприеме, че покана представлява исковата молба неиздължената главница е 10 317,57 евро, договорната лихва е 856,59 евро, а наказателната лихва 1197,15 евро.

От правна страна:

От депозирания по делото договор за кредит, от приетата ССЕ, от която се установява извършени плащания по него, съдът приема за установено възникването на заемното правоотношение. Договорът за заем поражда задължението за заемодателя да предостави уговорената парична сума, а за заемополучателя, да връща заетата парична сума според уговореното.

Настоящата инстанция също приема за доказано,че ищецът е изпълнил своето договорно задължение, като според приетото заключение по съдебносчетоводната експертиза паричната сума от 20 007,20 евро е постъпила по банкова сметка с титуляр кредитополучателя. Това означава, че за кредитополучателя е възникнало задължение да връща паричната сума, както страните са уговорили-на месечни погасителни вноски, платими на десето число, всяка от които е в размер от по 249,67 евро. Провеждането на доказване, че месечните вноски са заплащани на падежа, е възложено на ответниците като възражение, правоизключващо исковата претенция. В хода на производството не са събрани доказателства ответницата кредитополучател да е изпълнявала точно своите задължения относно връщане на заетите парични суми, като доказателствената тежест е нейна.

Съдът, отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза, според което падежиралата главница възлиза на 1464,87 евро, а предсрочно изискуемата главница е 8852,69 евро, е приел, че искът в частта за главницата следва да бъде уважен изцяло. Банката ищец е отправила уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, като съдът е приел, че ищецът е изпълнил задължението си, както е уговорено съгласно чл.12.10 от Договора, защото изявлението за отправяне на предсрочна изискуемост е отправено до длъжниците на всеки от двата им посочени адреса в договора, но от всеки от договорите пратката се е върнала като непотърсена. С оглед обстоятелството, че ищецът е изпратил уведомлението за предсрочна изискуемост на известните му адреси на ответниците, за които страните по договора за кредит са уговорили, че представляват адреси за кореспонденция, съдът е приел, че уведомленията са достигнали до адресатите.

5

Настоящата инпстанция приема, че в конкретния случай по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че волеизявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжниците/ответници преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като липсват доказателства писмата да са получени от ответниците.

Независимо от това, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да установи размера на падежиралите вноски и след като взе предвид, че договорът е бил сключен с краен срок на погасяване на кредита на 10.12.2021 г., като последната погасителва вноска по кредита е с дата 10.12.2021 г, приема, че към момента всички вноски са падежирали и цялото неизплатено задължение е изискуемо в пълен размер.

Исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 10 317,57 евро незаплатена главница.

Относно исковата претенция за договорна/възнаградителна/ лихва с настъпил падеж до датата на настъпване на предсрочна изискуемост в размер на 281,01 евро. Съгласно чл.4 от ДПК страните са уговорили дължимост на договорната лихва в размер на 8,65 %, което значи, че страната кредитополучател приема да връща паричната сума със съответното оскъпяване, доколкото договорната лихва има възнаградителен за заемодателя характер. Страните са уговорили, че всяка от погасителните вноски включва главница и договорна лихва, а от погасителния план се установява какъв е размерът на главницата и какъв на договорната лихва по всяка от месечните вноски. В хипотезата, когато вземане по договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, договорна лихва е дължима само до обявяване на предсрочната изискуемост, а считано от този момент задължението се трансформира и кредиторът има право да претендира главницата,както и лихва за забава.