Решение № 634 от 06.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Враца, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500633 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 3665/6.8.2024 г. по описа на Районен съд - Мездра, на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 30.7.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Ал. И. против Решение №127/9.7.2024 г. на Районен съд - Мездра, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д.

97/2024 по описа на Районен съд – Мездра.

С обжалваното решение първоинстанционнният съд е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща претендирано от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие от ПТП от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.202г г. до окончателното изплащане.

В частта за разноските е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 1000 лв.

Осъдил е Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Н. Н. Д. ЕГН **********, сумата от 3180 лева с ДДС, за процесуално представителство по предявеният иск.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е обвързан с решението по делoто по частичния иск в частта за размера, който не е бил предявен.

Пoддържа, че искът е обвързан само от основанието, но не и от размера на частичния 1 иск.

Обжалва решението като оспорва само размера на присъденото обезщетение от 25 000 лв. като го намира за необоснован и прекомерен.

Моли да бъде отменено изяло обжалваното решение и искът да бъде отхвърлен изцяло.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата М. Т. Т., с ЕГН ********** от с. ***, общ. Роман - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №3822 от 16.8.2024 г., по описа на Районен съд - Мездра, , подаден по електронна поща на на 16.8.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Н. Д. и адв. Г. Р., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител, но с писмена молба по делото с която поддържа въззивната жалба, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща представител, но с писмена молба по делото с която оспорва въззивната жалба, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Първоначално делото е образувано по искова молба на М. Т. Т. от с. ***, общ.

Роман против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София за присъждане на сумата от 25 000 лв., представляваща част от разликата над вече присъдените по по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца 50 000 лв. до размер от 75 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие ПТП, ведно със законната лихва от 09.08.2021 г. – датата на уведомяването на ответната страна с извънсъдебна претенция до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски. По тази искова молба е образувано гр. д № 2913/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, 2

ГО, VII състав.

С определение № 1982/12.12.2023 г. по същото гр. д № 2913/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, Врачанският районен съд, VII състав е прекратил делото пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на делото по подсъдност на Районен съд – гр. Мездра, където по исковата молба е образувано гр. д. № 97/2024 по описа на РС Мездра.

В хода на делото пред първоинстанционния съд са приети като доказателство Протокол за ПТП с пострадали лица; Постановление за прекратяване на наказателно производство; Епикриза от МБАЛ – Шумен АД на М. Т. Т.; Извънсъдебна претенция от М. Т. Т. до ЗД „Бул Инс“ АД; Обратна разписка, удостоверяваща получаването й от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД“; Отговор от ЗД „Бул Инс“ АД; Решение по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца; Решение по в. гр. д. № 429/2023 г. на Софийски Апелативен Съд

От приетото като доказателство по делото копие от съдебно решение и от служебна справка в ЕИСС се установява, че с Решение по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца съдът е уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от същото ПТП по предявения от него частичен иск срещу ответника, целият за 100 000 лв. В мотивите на решението е прието, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на 75 000 лв.

Видно от приетото като доказателство по делото пред първоинстанционния съд Решение по в. гр. д. № 429/2023 г. на Софийски Апелативен Съд със съшият съдебен акт е потвърдено обжалваното Решение по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца като решаващите мотиви са, че размерът на обезщетението е правилно определен от първоинстанционния съд. Решението на САС е влязло в сила като необжалвано.

Представената с исковата молба и приета като доказателство Епикриза от МБАЛ – Шумен АД на М. Т. Т. е от 03.08.2021 г. – преди датата на открито съдебно заседание в което е обявено за решаване т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца и констативен протокол с пострадали лица, съставен за нуждите на досъдебното производство при огледа на местопроизшествието с оглед преклузията за събиране на доказателства от нея не може да се направи извод за неправилност на съдебното решение по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца, още повече, че и двата документа са обсъдени в мотивите на съда, разгледал частичния иск.

Представените с исковата молба писмо от ищеца до ответника за превяване на застрахователната претенция, доставено на 09.08.2024 г. и писмото за отказ, изх. № НЩ-5477/10.08.2021 на ответника с което е отказано изплащане на претендираното обезщетение също не водят до промяна на установената фактическа обстановка, възприета от съда решил спора по частичния иск, а могат да бъдат ценени само за установяване на момента, в който ответникът и въззиваем в настоящето производство е изпаднал в забава.

Последното доказателства – постановление на за прекратяване на наказателно производство, макар и нововъзникнало обстоятелство след разглеждането на частичния иск не обвързват съда в преценката на фактическата обстановка на ПТП.

Пред въззивния съд спорът е концентриран само върху възражението на ответника за липса на сила на пресъдено нещо на решението по т.д. № 171/2021 г. на ОС Враца в частта относно мотивите за определения размер на справедливото обезщетение.

По въпроса обвързан ли е съдът, разглеждащ втория частичен иск от определения пълен размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от влязлото в сила решение, с което е уважен първия частичен иск въззивният съд намира следното:

3

Съгласно разрешенията, дадени в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивната му част е посочено, че независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.

Въз основа на приетото в цитираното ТР е формирана трайна понастоящем съдебна практика - напр. Решение № 89/28.01.2020 г. по т. д. № 2741/15 г., ВКС, I т. о., Решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 376/18 г., ВКС, I т. о., Решение № 65/31.05.2022 г. по гр. д. № 3185/21 г., ВКС, I гр. о. В този см. и определение № 60243/22.06.2021 г. по ч. т. д. № 918/21 г., ВКС, I т. о., и определение № 448/14.07.2022 г. по т. д. № 1243/21 г., ВКС, II т. о.

Обобщено в посочената практиката ВКС приема, че обективните предели на формираната сила на присъдено нещо по предявен първи частичен иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват веднъж установения като "справедлив" размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите.