Решение № 260043 от 04.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 12315 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 49275 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 54115/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 46 състав, са отхвърлени предявените от „Т.-В“ ООД и „В.Ф.“ ООД, срещу М.У., искове с правно основание чл.109 ЗС – за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия (контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху аптечен склад, находящ се на приземния етаж ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет към М.У., с площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения, канцеларии, коридор и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І-„за МА и ВВМИ“, кв.387 по плана на гр. София, местност „Бул.

България“, както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата), която прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до склада и която се заключва през нощта и по време на празници; метална решетка, която ограничава достъпа на МПС и възможността за маневриране по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците „Т.“ ЕООД и „В.Ф.“ ООД, с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и нперавилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че ответникът няма правомощия да поставя тези преградни съоръжения, тъй като има право на управление по отношение на сграда, състояща се от 11 корпуса, но не и на имота, по местонахождението на трите метални преграждания. По делото не са събрани доказателства, че ответникът има право на управление по отношение на имота. Същевременно ищците са носители на ограничено вещно право на строеж в имота, в който са поставени съоръженията и никога не са давали съгласие за поставяне на тези съоръжения, които са незаконни. По делото не са събрани доказателства за основанието за съществуването на трите метални прегради, те да бъдат заключвани и да са разположени на тези места. Липсват и доказателства за приноса им. Поддържат, че поставените прегради пречат да упражняват правото си на собственост спокойно, безпрепятствено, по всяко време и в пълен обем, тъй като не са достъпни входовете до складовете им. Неправилно решаващият съд е приел, че ответникът черпи права срещу ищците от АПДС съответно № 06894/08.12.2008 г., 7720/08.04.2011 г. и 09062/10.03.2016 г. Счита, че неправилно решаващият съд е възприел разпореждането на МВР от 26.02.2016 г., с което не е предписано изграждането на преграждания на входни улични подходи, нито за заключването им, а има предписания за обекта – сградата на МУ и на контрола на пропускателния режим в сградата, да не се допуска извършването на нарушения и престъпления; да се води необходимата документация; да се следи за внасянето на оръжие и взривоопасни вещества, за изоставени предмети, пакети и багаж без надзор; стриктно да се следи за лица със съмнително поведение и неподходящо за сезона облекло; за недопускане струпване на много хора пред централния вход на сградата за безпрепятствено преминаване на пациенти, персонал, учащи; входните врати на сградата или бариери на паркинга да са винаги в затворено състояние,с изключение, когато се пропуска МПС. Не са дадени обаче препоръки от СДВР за изграждането, поддържането заключени на металните прегради, няма мерки относно съществуването им в този вид, на това място, функционирането и приложението им.

Излага съображения, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е основателен. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М.У., с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В представения по делото АПДС № 09062/10.03.2016 г. изрично е посочено, че правото на управление на терена около сградата на управление ***, на основание чл.14 ЗДС полага необходимата грижа за сградата на ФДМ и за терена, в който се намира, съобразно нуждите, за които са предоставени, а именно: висше учебно заведение. Счита, че решаващият съд правилно е ценил събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 163, том І, рег. № 7844, дело № 148/2009 от 08.10.2009 г. са собственици на аптечен склад, находящ се в гр. София, ул. „******, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ, успоредно на Стоматологичната клиника към ул. „Георги Софийски“ и паркингите на клиниката, под терасите и входното стълбище на Стоматологичния факултет при ВМИ, със застроена площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения с 575 кв. м. застроена площ, при граници: от север – ул. „Георги Софийски“ и градинка, от юг – вътрешна улица и ниско тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ, от изток – вътрешна улица продължение на ул. „Райко Жинзифов“, от запад – гаражно помещение, трафопост и стълбище към поликлиника на ВМА, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж и върху мястото, съставляващо УПИ І – „за МА и ВВМИ“, в кв. 378 по плана на гр. София, местност „Бул. България“. На територията на имота са обособени два аптечни склада, които извършват денонощна дейност по приемане, обработка, съхранение и доставка на медикаменти и медицински консумативи за нуждите на аптечната мрежа и болнични заведения на територията на Гр. София и цялата страна. От страна на ответника всекидневно се извършвали неоснователни действия и се поддържали създадени в резултат на тези действия състояние имота им, като нарушавали правото им на собственост и създавали пречки за упражняването му в пълен обем.

Незаконосъобразните действия на ответника ограничавали, смущавали и пречели на пълноценното ползване на имота спорен неговото предназначение. Ответникът изградил върху улиците около имота им редица съоръжения, които ограничавали достъпа до собствения им имот: подвижна метална решетка (портална врата), която се дърпа, прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до имота и се заключвала нощно време, а и по време на празници и ваканции или в друго време по самоволна преценка на ответника, което съставлявало незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и в резултат на който нямали достъп до имота; метална решетка, която ограничавала достъпа на МПС до имот, нямали достъп и възможност за маневриране на транспортни средства по предназначената за това вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминирала възможността МПС да маневрират в тази вършена улица, обслужваща изключителна имота. С изградените във вътрешната улица, успоредна на бул. „Георги Софийски“ метални решетки и прегради ответникът напълно затворил постоянния достъп до имота, с което пряко е засегнал интересите им, тъй като не са в състояние за извършват стопанската си дейност, което водело до ежедневни загуби. Твърдят, че тези прегради са незаконни, поставени в нарушение на ЗУТ и всякакви строителни правила, пълно или ограничено вещно право или сервитут. Въпреки отправените многократно покани ответникът продължава да препятства ползването на собствения им недвижим имот. Счита, че не са длъжни да търпят и понасят ограниченията, които произтичат за правото им на собственост, когато то е нетърпимо според закона.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че съоръженията, които са част от физическата защита на сградата и терена, предоставени на МУ-София, функционират съобразно разпореждания и предписания на МОН и органите на полицията. С оглед на това поддържа, че МУ-София и неговото звено Факултет по дентална медицина (ФДМ) законосъобразно ги използват. Твърди, че му е предоставено правото на управление на имот (сграда) със застроена площ от 6 010 кв. м., и разгърната площ от 28 433 кв. м., състояща се от 11 корпуса, находящ се на административен адрес гр. София, ул. „******Имотът е предоставен за управление ***, за което е издаден АПДС № 06894/08.12.2008 г., допълнен с АПДС № 7720/08.04.2011 г. Имотът се намирал в терен, публична държавна собственост, предоставен за управление на ответника с АПДС № 09062/10.03.2014 г. Този терен съставлява УПИ ІІ, в кв.387А, по РП на местност „Бул. България“, кв.387 - М.У. – София. Предназначението му е за стоматологичен комплекс на висше учебно заведение, не е предназначен за извършване на складова или търговска дейност. В имота нямало улица, а само алеи и проходи.

Инфраструктурата около сградата и в частност алеята и прохода пред входовете на помещенията, ползвани от ищците, не са предвиждани за складова дейност, а са предвидени за достъп на линейки, други специализирани автомобили и автомобили, обслужващи ФДМ, както и СБАЛ по лицево челюстна хирургия и Клиника по пластично – възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, намиращи се в същата сграда, в която е и спешната стоматологична помощ.

Оградата около терена на сградата и съответните портални врати в нея са изградени при построяването на сградата през 1975 г. другите съоръжения, посочени в исковата молба, по същество съставлявали врати и не са нито преместваеми обекти, нито строежи. С оглед предоставеното право на управление *** и ФДМ полагали необходимата грижа за имота и терена, в който се намирал. В сградата се концентрирали множество лица – над 2 500 дневно, което определило необходимостта от прилагането на повече и по – специфични мерки за сигурност – пропускателен режим. Твърди, че МОН и МВР са изпратили няколко писма и разпореждания до ответника и ФДМ, с които се указва и разпорежда да се увеличи степента на сигурност в университета и неговите звена.

Използването на подвижна метална ажурна преграда било продиктувано само и единствено от необходимостта да се гарантира безпроблемен достъп до входа, предвиден при изграждането на сградата за достъп на линейки и автомобили за снабдяване в близост до товарния асансьор на сградата. Твърди, че всички входове на „В.Ф.“ ООД са преди тази подвижна ажурна преграда и много далеч от двукрилата метална врата. В изпълнение на разпорежданията от МОН е предприел мерки за защита на трафопоста на сградата, една от които била да се премести съществуващата в един от проходите двукрилна врата преди входовете на трафопоста, които също са в този проход. Евентуалното забавяне с 1 – 2 минути при отваряне на вратата счита, че не съставлява причина за забавяне на доставките и не се уврежда тяхната дейност. Твърди, че въведените охрана и пропускателен режим в сградата и терена на ФДМ са съобразно разпорежданията на МОН, както и на полицейските органи, съобразно действащата нормативна уредба. Твърди, че всички дейности за повишаване сигурността в сградата на ФДМ при ответника и прилежащите й територии се прави само и единствено с цел гарантиране и запазване здравето и живота ежедневно на над 2 500 лица. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.