Определение № 1927 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1927 гр. София, 19.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000501659 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.

№278338/01.04.2022 г., с характер на частна жалба, срещу Определение №261500/07.03.2022 г., по гр.д.№11011/2019 г. на СГС – I ГО – 16 състав, подадена от адв. И.Ю. А. - Р., в качеството на процесуален представител на Д. Б. И. (под №1 от исковата молба), Л. И. М. (№2), С. И. В. (№3), Д. И. Д. (№4), С. Л. М. (№5), Н. М. Г.

(№6), А. С. Г. (№7), В. Л. Х. (№8), Г. П. З. (№9), В. Х. А. (№10), на конституираните на основание чл.227 от ГПК наследници на Н. Н. СТ. (№11) - А. К. С. и А. К. С., Б. С. Г.

(№12), Д. М. А. (№13), С. Ф. И. (№14), К. И. Т. (№15), СТ. Д. И. (№16), В. СТ. П. и Ц.

С. П. – като наследници на П. С. Л. (№17), конституирани на нейно място на осн. чл.227 от ГПК, П. Т. ХР. (№18), В. Р. С. (№19), М. С. И. (№20), П. Т. Д. (№21), П. К. Д.

(№22), Н.Т. Л. (№23), ЦВ. В. П. (№24), Р. Г. С. (№25), Д. Ф. К. (№26), И. Б. А. (№27), Б.

И. СП. (№28), М. П. Г. (№29), Л. С. А. (№30), Е. Я. А. (№32). С обжалваното определение е върната искова молба вх.№130559/11.10.2018 г., уточнена с молби от 24.06.2019 г., от 24.07.2019 г., 23.12.2020 г. и 15.03.2021 г., с която са предявени от всеки от ищците /сега частни жалбоподатели/ отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение.

Съдът неправилно е приел, че процесните имоти не са били индивидуализирани – в хода на производството са изпълнени всички дадени от съда указания, включително индивидуализирането на процесните имоти. Налице е правен интерес на ищците да установят по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Държавата не е собственик на процесния парцел, тъй 1 като именно съставения Акт за публична държавна собственост съставлява правна пречка за довършване на процедурите за възстановяване на собствеността на ищците.

В тази връзка е налице и постановено решение на Съда по правата на човека в Страсбург, с което ищците са осъдили българската държава. Неправилно е прието по отношение на част от ищците, че нямат правен интерес от предявения ОУИ спрямо държавата, тъй като са налице висящи съдебни производства, по които ще се прецени наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността им върху земеделските земи – тези съдебни производства са спрени до приключване на настоящото, което се явява преюдициално по отношение на тях. Същевременно, съдебните производства за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, които не са били спрени до приключване на настоящото дело, са приключили с решения, с които са потвърдени отказите на ПК за възстановяване на собствеността в реални граници, именно заради съставения АПДС, въпреки че по някои от преписките има постановени предходни актове на същите комисии за възстановяване на правата на собственост на бившите собственици и техните наследници в реални граници. По отношение на друга част от ищците съдът неправилно е приел, че поради незавършена процедура по реституиране на имотите, ищците нямат правен интерес от завеждането на ОУИ срещу Държавата – именно за да бъде възможно позитивното приключване на реституционните производства, е необходимо опровергаването на собствеността на държавата, тъй като наличието на АПДС е основен мотив за постановяване на административни откази по някои от преписките, а по други – и съдебни такива. С приключването на административната процедура по отношение на ищцата М. П. Г. (№29) не е отпаднал правният й интерес от предявяването на иска срещу Държавата, тъй като отказът на ПК подлежи на съдебен контрол. По отношение на някои от ищците процедурата по възстановяването на собствеността им е приключила с позитивно за тях решение, но техните земи също попадат в тези, за които е съставен АПДС, поради което те също имат правен интерес от отричането на собствеността на Държавата. По отношение на ищците, за които е постановено решение на ПК, с което им е определено обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ, като е прието, че земеделските им земи не са подлежащи на възстановяване, също възниква правен интерес от оспорването на АПДС. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощни, приложени по делото на СГС, както следва: на л.17 – за №1, на л.25 – за №2, на л.35 – за №3, на л.51 – за №4, на л.54 – за №5, на л.57 – за №6, на л.64 – за №7, на л.77 – за №8, на л.83 – за №9, на л.90 – за №10, за наследниците на №11 – представени в настоящото производство пълномощни, на л.125 – за №12, на л.131 – за №13, на л.213 – за №14, на 2 л.141 – за №15, на л.152 – за №16, за наследниците на №17 – на л.201 и л.202, на л.160 – за №18, на л.179 – за №19, на л.181 – за №20, на л.186 – за №21, на л.195 – за №22, на л.203 – за №23, на л. 31 от делото на СРС - за №24, на л. 30 от делото на СРС - за №25, на л.239 – за №26, на л.33 от делото на СРС - за №27, на л.257 – за №28, на л.35 от делото на СРС – за №29, на л.34 от делото на СРС - за №30, и на л.37 от делото на СРС - за №32. В срок за отстранени констатираните нередовности на частната жалба, и с Определение №1583/16.06.2022 г. са конституирани на осн. чл.227 от ГПК наследниците на починалата в хода на процеса ищца Н. Н. СТ. (№11) - А. К. С. и А. К.

С., които са потвърдили извършените от адв. И. А. - Р. процесуални действия без представителна власт по депозирането на частната жалба срещу Определение №261500/07.03.2022 г., по гр.д.№11011/2019 г. на СГС – I ГО – 16 състав. Към настоящия момент частната жалба е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил Отговор на частната жалба вх.№286630/18.05.2022 г., подаден от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник Областния управител на Област София – И. К.. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба, и законосъобразност на обжалваното определение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда във всяка фаза на производството да следи за редовността на исковата молба и допустимостта на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

С върнатата искова молба ищците са предявили срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск, с който искат от съда да признае за установено в отношенията им с Държавата, че Държавата не е собственик на имот, актуван с Акт за публична държавна собственост №08404/18.03.2014 г., представляващ реална част с площ от 287 900 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №***, целият с площ от 340 959 кв.м., находящ се понастоящем в землището на гр. София, р-н „Кремиковци“, „Враждебна“, местността „Прогоно“, която част с кадастрален план на Учебно опитно поле, приет със Заповед №1 от 24.09.1999 г. е била отделена за възстановяване на бившите собственици на земеделски земи, заявили правото си на собственост в ПК „Кремиковци“. В исковата молба са изложени обстоятелства, че 3 всеки от ищците е наследник на бивш член на ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челопечене, чиято земеделска земя е била призната за възстановяване в стари реални граници и е подлежаща на възстановяване, но поради обстоятелството, че попада в границите на площта, актувана без правно основание като публична държавна собственост с АПДС №08404/18.03.2014 г., реституционната процедура за възстановяването на имота в стари реални граници не е завършена, като част от административните преписки са завършили с откази на това основание, някои от които са били обжалвани в съда, а на друга част от ищците е било признато право на обезщетение за тези имоти, което обаче не е било получено. Изложени са и са обосновани подробни фактически и правни твърдения, че са налице основания съставения АПДС №08404/18.03.2014 г. да бъде отменен или поправен, така че подлежащата на възстановяване на бившите собственици земеделска земя да бъде изключена от обхвата му, но при направеното от ищците искане за това, компетентният държавен орган е постановил отказ.

Съставеният АПДС е пречка на основание чл.7, ал.4 от ЗДС за възстановяване на собствеността на бившите собственици, на което и те основават правният си интерес да опровергаят доказателствената му сила, като по бъде признато за установено в отношенията между тях и Държавата, че тя не е собственик на процесната част от актувания имот.

Към исковата молба са представени доказателства за качеството на ищците на правоимащи лица да им бъде възстановено правото на собственост в реални граници на имоти в землището на село Враждебна. С уточнителна молба от 24.06.2019 г. ищците са уточнили границите на процесната площ от 287 900 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №***, съгласно План на новообразуваните имоти на обект „Учебно опитно поле на МОН в кв. „Враждебна“, р-н „Кремиковци“. Същевременно, уточнени са за всеки от ищците конкретните имоти, съгласно подадените от тях заявления за възстановяване на земеделските земи, с изключение на ищците Г.З. – под №9 от исковата молба, и С.И. – под №14 от исковата молба, за които липсват в уточнителната молба каквито и да е данни. Също така, в уточнителната молба са посочени ищците Д. И. Д. /№4 от ИМ/, С. Л. М. /№5 от ИМ/, П. Л. /под №17 в исковата молба/, М.И. /под №20 в исковата молба/, за които липсват подробни данни.

С Разпореждане №158405/04.07.2019 г. по гр.д.№19825/2019 г. на СРС /след изпращане на делото по подсъдност на СРС/, съдът е дал указания на ищците да уточнят дали всеки от тях предявява ОУИ за целия имот с площ от 287,90 дка, или всеки от тях предявява ОУИ само за съответната част от имота, по отношение на която твърди, че му е признато правото на възстановяване на собствеността.

С Молба вх5125797/24.07.2019 г., и Молба вх.№5126768/25.07.2019 г. депозирани в срок, ищците са уточнили, че всички те предявяват един ОУИ, тъй като имотите, подлежащи на възстановяване в реални граници на всеки от тях, попадат в 4 площта, актувана с АПДС, и правата на всеки от тях са засегнати от установителното действие на АПДС, като всеки от тях е предявил ОУИ за съответна част от процесния недвижим имот, по отношение на която му е признато право на възстановяване на собствеността.

С Разпореждане от 16.11.2020 г. по гр.д.№11011/2-019 г. на СГС /след изпращането на делото по подсъдност на СГС, след разрешена препирня за подсъдност/, съдът е оставил исковата молба без движение с указания в двуседмичен срок всеки от ищците да уточни на какъв етап е и завършило ли е реституционното производство по отношение на претендирания от него за възстановяване имот, какъв е правният му интерес от предявяването на ОУИ срещу ответника и как решението по него ще се отрази върху правната му сфера, а по отношение на по-голямата част от ищците – и да индивидуализират притежаваните от тях имоти с посочване на вида, местонахожданието /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и границите му. Указано е на ищците да заяват дали всеки от тях твърди, че е собственик на реална част от процесния поземлен имот, актуван от ответника, или са съсобственици и кой е правопораждащият правото им на собственост юридически факт.