Решение № 92 от 22.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600199 по описа за 2024 година С присъда № 38/14.06.2024г., постановена по НОХД № 1304/2023г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимата Г. С. Х. за виновна в това, че В периода от 15.08.2014 г. до 31.03.2017 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ данъчнозадълженото лице „А.-99” ЕООД, ЕИК ... (след прехвърляне на дружествени дялове на 31.08.2015 г. юридическото лице става „А.-99” ООД), избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 58 206,66 лв. и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 26 971,20 лв., като не подала – 21 броя справки – декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно съгласно чл. 125 от ЗДДС пред ТД на НАП гр.Бургас и потвърдила неистина в 3 годишни данъчни декларации съгласно чл. 92 от ЗКПО, подадени в условията на посредствено извършителство чрез К.Г.С., ЕГН ********** в качеството й на упълномощено лице пред ТД НАП гр. Бургас, като с деянията са укрити данъчни задължения съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) общо в размер на 85 177,86 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.

1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда в тежест на подсъдимата Г. С. Х. възложил сумата 1 от 665,00 (шестстотин шестдесет и пет) лева за направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимата и нейният защитник – адв. Д., които я обжалват със съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват, че при определяне на санкцията първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, при което й е наложено несъразмерно тежко наказание. Жалбоподателите молят съда да измени осъдителната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и да намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура заявява, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че по делото не са налице доказателства, обуславящи определянето на по-ниско наказание. Сочи, че първоинстанционния съд е анализирал всички обстоятелства относно вината на подсъдимата, като е отчел продължителния период на деянието, размера на облагата и необремененото й минало, при което правилно е наложил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не и при множество такива. Намира постановената присъда за законосъобразна и обоснована, а определеното наказание в размер на предвидения в закона минимум при приложение на чл.66 от НК - за справедливо, като съответстващо на тежестта на деянието и личността на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата поддържа подадената жалба против присъдата на ОС - Бургас. Пледира за явна несправедливост на наложеното наказание и неговото намаляване. Изтъква необремененото съдебно минало на подсъдимата и оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина. Посочва, че подзащитната му ежемесечно е заплащала всички данъци, като е предоставяла сумата на наетата от нея счетоводителка, но последната не ги е внасяла.

В предоставената й възможност за лична защита подсъдимата Х. се присъединява изцяло към казаното от нейния защитник. В последната си дума тя моли съда да й определи по-ниско наказание.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивната жалба и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателствени материали в тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Производството пред Бургаския окръжен съд е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII, чл. 371, т. 1 от НПК, с изразено от страните и одобрено от съда съгласие да не се провежда непосредствен разпит, а да се приобщят показанията от досъдебното производство на свидетелите

П.Г.Д.,А.И.Ч.,С.К.К.,Д.Ж.С.,П.М...Т.,М.И.А.,Т.Ж.Ж.,Й.Д.К.,М.И.А.,Т.Ж.Ж.,Й.Д.К.,К.А както и заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице А.М.А..

2

Въз основа на събраните доказателства Бургаският окръжен съд правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка:

На първо място въззивният съд отчита допусната от първоинстанционния техническа грешка в постановената присъда, пренесена от заключителната част на обвинителния акт, относно размера на реално дължимия данък по ЗКПО за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., като неправилно е изписана сумата от 27 947,90 лева (двадесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща счетоводната печалба, респективно данъчен финансов резултат за периода, вместо реално дължимия и невнесен данък. Следва да се чете 2 794,79 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки). Въззивната инстанция не намира повод за изменение на присъдата, тъй като съставомерен по чл.255 НК е само размера на данъка, чието установяване и плащане е избегнато, а той е вярно посочен – 2728,14лв.

Подсъдимата Г. Х. е понастоящем едноличен собственик на капитала и управител на „С.“ ЕООД – гр. Бургас. Преди това дружество, тя била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „А. – 99“ ЕООД, ЕИК ..., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 17.02.2011г. Седалището и адресът на управление на последното били в гр.

Бургас, кв. „Ветрен“, ул. Вежен, № 35, а предмет на дейност на последното били покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни сделки на пътници и товари, складови сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерство и ресторантьорство, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги, туроператорски услуги и туристическо агентиране, покупки, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, внос – износ, строителни и строително – монтажни услуги, авторемонтни услуги, продажба на очила, оптични стъкла и оптични аксесоари, изработка, преработка, ремонт, изкупуване и продажба на изделия от благородни метали и скъпоценни камъни от местно производство и внос. На практика, основната дейност на дружеството била свързана с търговия на дребно, предимно златна и сребърна бижутерия. „А. – 99“ ЕООД осъществявало дейността си в два търговски обекта, находящи се в гр. Бургас – щанд за стоки в МОЛ „Бургас Плаза“ на ул.

„Транспортна“ и щанд за бижутерия, находящ се в МОЛ „Галерия“ на ул.

„Янко Комитов“ № 6.

На 08.09.2015г. била вписана промяна по партидата на дружеството, като същото променило формата си от ЕООД в ООД, в резултат на извършено на 31.08.2015г. прехвърляне на част от дружествените дялове от подсъдимата Х. на свВ.Д.С.. На 26.11.2015г. последвало ново вписване, по повод прехвърляне на притежаваните от С. дялове на съпруга на подсъдимата – св.Л.Д. Х.. Последното било извършено на 03.11.2015г.

Подсъдимата била управител на дружеството, а заедно със съпруга й били собственици на капитала до 21.04.2017г., когато по партидата на „А. – 99“ ООД било вписано прехвърляне на всички дружествени дялове с приобретател св. Мирослав Калудов Т., който станал и управител на 3 дружеството. Самото прехвърляне на дяловете станало съответно на 31.01.2017г. за частта, притежавана от подсъдимата Х., и на 08.02.2017г. за частта, собственост на съпруга й.

Счетоводството на управляваното от подсъдимата дружество се извършвало от св. К.С. на приятелски начала - без сключен договор за счетоводно обслужване. Х. представяла счетоводни документи /отчети от касови апарати, фактури за покупки, фактури за продажба и др./ на св. С., като последната изчислявала разходите по заплащане на осигуровки и дължими данъци.

На дружество „А.-99“ ООД, ЕИК ... били регистрирани два броя фискални устройства с дистанционна връзка с НАП: ЕКАФП с рег. № 3514922/25.09.2013 г., инд. № ЗК0998518, ФП 50208600 (за търговски обект „щанд за други стоки“ на адрес гр. Бургас, МОЛ „Бургас плаза“) и ЕКАФП с рег. № 3006088/14.03.2011 г., инд. № ЗК030765, ФП 50035407 (за търговски обект „щанд за бижутерия на адрес гр. Бургас, МОЛ „Галерия“). И двата търговски обекта на дружеството били снабдени с ПОС-терминални устройства. Сумите, заплатени чрез тези устройства, постъпвали по банковата сметка на дружеството в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с №

BG72UNCR70001521294782. Право да се разпорежда с паричните средства постъпили по сметката, имала единствено подсъдимата Х.. При движения по сметката банковите извлечения били предоставени на личната й електронна поща – .... Дружеството имало сметки и в “Райфайзенбанк” и “ЦКБ”, по които нямало постъпления от продажби.

Със Заповед № Р – 02000216007391-020-001/25.10.2016 г. на Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас, изменена със Заповеди № № Р02000216007391-020-002/12.12.2016 г. и

Р-02000216007391-020005/23.02.2017 г., било възложено на екип от ревизори да извършат ревизия на „А. – 99“ ООД, ЕИК .... Заповедта била връчена лично на подсъдимата. В хода на ревизията били установени неотчетени приходи от продажби на дребно в търговските обекти на задълженото лице „А. – 99“ ООД, като били съпоставени декларираните по ГДД приходи от продажби с отчетените обороти по фискални устройства за регистриране на продажбите в брой. За резултатите от ревизията бил изготвен Ревизионен доклад № Р02000216007391-092-001/13.04.2017 г., въз основа на който бил издаден Ревизионен акт № Р-02000216007391-091-001/30.05.2017 г. Същият бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, като не е бил обжалван и влязъл в сила.

При извършената ревизия било установено, че в периода от м. юли 2013 г. до м. юни 2014 г. включително, дружеството „А. – 99“ ЕООД реализирало продажби на стоки общо в размер на 50 451,82 лева, в резултат от което същото е достигнало облагаемия оборот за задължителна регистрация по ДДС и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подсъдимата е следвало да подаде заявление за регистрация, което тя не направила. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнасят, е следвало да бъде подавана и месечна декларация по ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Подсъдимата Х. не била подавала ежемесечните справки-декларации, отчитащи приходите и разходите на дружеството (като ЕООД и ООД) за съответните данъчни 4 периоди от 01.07.2014г. до 31.03.2016г., като по този начин укрила реализираните доходи от продажби и избегнала внасянето на ДДС за посочения период, както следва:

1. за периода 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. данъчна основа в размер на 2 562,50 лева, ДДС за внасяне в размер на 512,50 лева.

2. за периода 01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. данъчна основа в размер на 26760,57 лева, ДДС за внасяне в размер на 5 352,11 лева 3. за периода 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. данъчна основа в размер на 15 190,35 лева, ДДС за внасяне в размер на 3 038,07 лева.

4. за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. данъчна основа в размер на 9 357,53 лева, ДДС за внасяне в размер на 1 871,51 лева.

5. за периода 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г., данъчна основа в размер на 10 260,80 лева, ДДС за внасяне в размер на 2 052,16 лева.