Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2340 от 29.09.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2306/2023
Вид
Определение № 2340
Подписан
29.09.2023
В сила
29.09.2023
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 262, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 25.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502306 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. П. против разпореждане от 19.05.2023г по гр.д. № 13 827/2020г. на СГС 1-5 състав, с което е върната подадената от него жалба против постановено по същото дело решение. Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно, защото съдът неправилно е приел, че съобщението е надлежно връчено по чл.41, ал.2 ГПК, при условие, че ищецът имал пълномощник и съдебен адресат, от когото не е оттеглял пълномощията си. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото с указания за одминистриране на въззивната жалба.

Насрещната по частната жалба страна не е взела становище.

Настоящият състав, като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че по иск на частния жалбоподател А. П. е било образувано дело против Прокуратура на РБ по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ и постановено съдебно решение на 06.01.2023г., против което е постъпила на 13.02.2023г чрез Еконт въззивна жалба вх. № 265377/14.02.2023г. С ръкописно разпореждане от 17.02.23г е оставена „без движение“ от съдията-докладчик с указания за държавна такса и предупреждение за връщане при неизпълнение. Съобщението е било изпратено на посочен от ищеца постоянен адрес в гр.***, ул.*** и върнато в цялост с отбелязване на съдебния връчител, че при посещения /повече от три в рамките на един месец/ не е открито лице, което да получи съдебните книжа. От материалите по делото се установява, че ищецът още при предявяване на исковата молба е имал пълномощник адв. И. П. САК, който е посочен и за съдебен адресат, като няма данни да е оттеглил на пълномощията си, респ. да е променил посочения съдебен адресат. Въпреки това, с обжалваното разпореждане от 19.05.2023г първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба, приемайки съобщението за редовно връчено по чл. 41, ал.2 ГПК и прилагайки санкцията по чл. 262, ал.2, т.2 ГПК.

Обжалваното разпореждане е неправилно. Съдът не е имал основание да приложи санкцията по чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, която е предпоставена от надлежно връчване на съобщение на страната и неизправяне на нередовности в указан срок. Основният спорен 1 въпрос се свежда до редовността на връчването и наличието на предпоставки по чл.41, ал.2 ГПК. В определение № 364/5.11.2014 г. на по ч. гр. д. № 6175/2014 г. на II-ро г. о., е прието, че когато страната има пълномощник с неоттеглени пълномощия, съдът съдът следва да извърши връчването именно на посоченото лице, и тогава би било налице редовно връчване.

За съда възниква задължение да връчва книжа лично страната единствено в хипотеза, при която процесуалният представител е уведомил съда, че няма връзка със своя клиент и не може да му съобщи акта. В конкретния случай подобна хипотеза не е налице, доколкото още от самото образуване на делото ищецът е имал надлежно упълномощен адвокат, когото е посочил за съдебен адресат, и от който не е оттеглял пълномощията си. Нещо повече, всички съдебни книжа в хода на процеса са били връчвани на служебния адрес на пълномощника и няма каквито и да било данни последният да е преустановил връзка с доверителя си или да има друга причина, която да обосновава предприемането на друг способ за връчване. Следователно, не се установява редовно връчване на съобщението и процесуално бездействие на жалбоподателя, поради което прилагайки санкцията по чл. 262, ал.2, т.2 вр. чл.262, т.4 ГПК, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще подлежи на отмяна.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 19.05.2023г по гр.д. № 13 827/2020г. на Софийски градски съд, ГО 1-5 състав състав, с което е върната подадената от А. Г. П. въззивна жалба вх. № 265377/13.02.2023г. против постановеното по делото съдебно решение.

ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2